 |
| Областните управители си стиснаха ръцете,но задкулисните игри останаха |
Поведението на гърците не е изненада за българската дипломация. Според Нойския договор, подписан след поражението на страната ни в Първата световна война, Гърция трябва да ни осигури икономически излаз на Бяло море.Това простичко означава пристанище и път към него. Визираше се шосе през Маказа. Тази клауза е за сметка на предадените от силите на Антантата на съседите ни територии на Западна Тракия. Тези земи след Балканските войни са били в рамките на българската държава. Вече близо век гръцката държава шикалкави за икономическия излаз, независимо дали сме врагове или съюзници.
Водена от политически наивитет българската дипломация смяташе, че с падането на Берлинската стена комшиите ще променят политиката си. Първо се заложи на Русия. Проектът за петролопровод Бургас-Александруполис, от който руснаци и гърци имаха полза, бе заложен като разменна монета от страната ни. Очакванията бяха Александруполис да се превърне в модерно пристанище и ние да имаме излаз на него. Даже бе изпратена специална делегация на оглед. Българите не искаха нищо друго, освен добър път до Александруполис. Врътките на комшиите доведоха до отказ от проекта на българската страна.
Натиснахме и Европейския съюз. Разчитахме, че той ще лобира за транспортен коридор №9, който да свързва Северно с Бяло море.Транспортен коридор означава четирилентова магистрала, а не двулентов път, какъвто имаме сега. Европейците данъкоплатци броиха 80 млн.евро за шосета от българска и гръцка страна. Гърците пак му намериха колая. Те бавят умишлено транспортен възел, свързващ шосето от Маказа с магистралата Виа Игнатия, която води към Александруполис. Дори непредубеденият очевидец може да допусне, че гърците ще се мотаят със завършването на възела поне две години. Дотогава достъпът на камиони и автобуси ще бъде невъзможен. Гърците не искат и да чуят, че може да допуснат на тяхна територия нещо повече от бусчета и лекотоварни камиончета.
Присъстващите на откриването на ГКПП Маказа Нимфея чуха множество благи слова ог гръцките официални лица за това как ще се развиват туризмът и търговията от двете страни на границата. Същите тези официални лица обаче в Гърция говорят друго. Тон на съвещание с кметовете даде преди два месеца гръцкият министър на Македония и Тракия Теодорос Караоглу , който се изцепи, че ще бъде последният, който ще пререже лентата на Маказа. Според високопоставения гръцки политик от Нова демокрация той няма да затрие търговията в Северна Гърция. Приглася му и Търговско-промишлената палата в Комотини. Тя от години тайно лобира за блокиране на проекта. Гърците смятат, че ако се отвори пътя за товарен трафик, цялата промишлена зона на Комотини ще се изнесе край Кърджали заради по евтината работна ръка. Това обяснява и нежеланието на високопоставени гръцки политици да се обвържат с отварянето на Маказа и с церемонията по откриването на граничен контролно-пропускателен пункт.
Че гърците не искат пътя призна и депутатът от БСП Милко Багдасаров. Той посочи, че правителството на Пламен Орешарски е положило неимоверни усилия през последните три месеца за отваряне на прохода. Бил силен и европейският натиск, защото Европейският съюз не иска да загроби 80 милиона заради гръцкия протекционизъм.
Георги Кулов
İLGİLİ YAZI:
Yunanistan Türklerin yolundan korkuyor
Türkleri birleştiren yol Yunanistan'da istenmiyor ve 70 yıl önce Türklerin at sırtında geçtikleri Makas Yolu, bugün Atina'yı endişelendiriyor. Bulgaristan’da Türklerin en yoğun yaşadığı Kırcaali bölgesi ile Yunanistan’ın Batı Trakya bölgesi...
