Обожавам “Война и мир” на Лев Толстой, “Скорпионс” ми е любимият състав, а ако ме попитат с кого искам да се срещна, това без съмнение е Кемал Ататюрк. 19-годишната Жулиде Шен е студентка в Анадолския университет в град Ескишехир. Учи в специалността “Въздушен контрол” във факултета “Авиация и космонавтика” и се вижда един ден да ръководи полети от кулата на “Хийтроу” в Лондон или на летището в Барселона.
Дъщеря е на български изселници от Разградско - майка Илтнур Шен е медицинска сестра, а баща - Бедри Шен, работи в администрацията на университета. Още 15-ина
българчета в момента учат в Ескишехир, но ректорът проф. Дауд Айдън е убеден, че броят им ще расте
българчета в момента учат в Ескишехир, но ректорът проф. Дауд Айдън е убеден, че броят им ще расте
“Наскоро Турция прие закон, който дава права на вузовете сами да си определят реда за прием. Ние ще се възползваме от тази свобода и ще отворим по-широко вратите си за български студенти”, категоричен е проф. Айдън, който преподава икономика.
Доста поляци, италианци и чехи вече са предпочели да се образоват в 15-те факултета на университета. По брой студенти той се нарежда на второ място в света след индийския “Индира Ганди”. Ескишехир е на 350 километра от Истанбул, стига се до него по перфектни магистрали, има летище, предстои да бъде пуснат и скоростен влак.
“При нас се обучават 2,5 милиона младежи от 60 държави. От тях 30 000 учат редовно, а останалите - дистанционно. Изпитите са много трудни, завършват едва 20% от студентите, които са избрали отворената форма на обучение. При редовните съотношението е обратно - 80% от тях се сдобиват с диплома”, категоричен е ректорът. Преподава се на турски и английски език.
“Не е възможно да си вземеш изпитите по нечестен начин", категорична е Емине Мустафова от гр. Омуртаг. Тя следва фармация. Издържала приемния тест с 5,58, бил доста труден. Има отлична диплома от България, която се признава тук. “Можех да запиша същата специалност в някой от родните вузове. Но предпочетох Ескишехир, исках да видя други светове”, разказва тя.
Селчук Белимехмед от Разград е в III курс “Туризъм”. Също е дете на изселници и в момента по-добре говори руски, отколкото български език. През лятото практикува в големите хотели на Анталия. Там родителите му имали магазин за кожи.
Според него и Емине социалният живот в Турция е добър. Имат здравни осигуровки. Позволяват си театър, кино, разходки в парковете. Получават стипендии по 350 лири. Спортните тренировки струват 20 лири на месец /в момента турската лира върви по 0,75 лв. - б.а./ Ползването на басейн излиза 15 лири месечно.
Сулчук и Емине приканват повече българи да се запишат в Анадолския университет. “Защото е хубаво, достъпно и ще живеят в истински студентски град”, казват двамата.
Висшето училище е със смазващи мащаби. Трите му кампуса са върху 13 000 декара Разполага със собствено летище и 20-ина самолета. На тях се обучават студенти за пилоти в гражданската авиация.
Висшето училище е със смазващи мащаби. Трите му кампуса са върху 13 000 декара Разполага със собствено летище и 20-ина самолета. На тях се обучават студенти за пилоти в гражданската авиация.
Друг турски вуз не предлага такава специалност. 60 са момчетата и момичетата, които се подготвят за летци. Обучават се на различни самолети - от 4-местни витлови “Наукар”, до “Чесна”, “Френстри”, “Trinidad” и С-90. Другите специалности в този факултет са “Авиационна електроника” и “Въздушно движение”. Напливът за тях също е огромен.
Всички факултети са с отделни сгради в огромния кампус. Той е град с паркове, езера, градини, фонтани, водоскоци, пластики, игрища за тенис, стадиони. Няма една хартийка или фас по алеите, в сградите блести от чистота. Водна кула доставя пречистена вода до всяко кътче на кампуса. Столовата е на няколко етажа и в нея могат да се хранят 4000 души едновременно.
Университетският хотел за гости съперничи на 5-звездни световни вериги. Университетската библиотека работи денонощно. Освен с всевъзможни отбори вузът разполага със симфоничен оркестър, огромна концертна зала и галерия.
Университетската телевизия произвежда 80% от учебните програми. Работи съвместно с ВВС, RAI, АRD. Студиата са оборудвани с най-модерната дигитална техника, на която се обучават студентите от факултета по журналистика. В телевизията на щат се водят 250 души, но със сътрудниците достигат 500.
Финансира се от бюджета на вуза, както и вестникът, който се издава там. Има огромна печатница, която за м.г. е произвела 20 милиона броя учебници. “За отпечатването им е отишла една голяма гора”, пресмята ректорът. За да не се изсичат толкова дървета, той обмисля след 3 г. студентите да учат само от компютри.
Анадолският университет е държавен, но не получава субсидии от правителството, тъй като печели милиарди от такси, проекти и стопанска дейност. Създаден е през 1958 г.
Годишната такса за турски студент е $ 200, а за чужденец - 600 Вузът се смята за лидер в дистанционното обучение. Предстои да отвори свои бази и в САЩ.
Годишната такса за турски студент е $ 200, а за чужденец - 600 Вузът се смята за лидер в дистанционното обучение. Предстои да отвори свои бази и в САЩ.
“Най-важно за един вуз е да има качествен академичен състав. При нас работят 8350 души. За децата на персонала има детски градини в самия кампус. Средната заплата на професор е 4000 лири, но от лекторски си докарва още толкова. 300 са щатните ни професори, имаме и гостуващи от чужбина, най-близки са ни контактите с Чехия и Полша.
Най-големият работодател сме в Ескишехир. 14% от икономиката на града я създаваме ние. Това е около 2 млрд. долара годишен оборот”, пресмята ректорът, чиито корени са български. “Моят дядо Салим е роден в Шумен. Бил е земеделец. През 1901 г. се е преселил в Ескишехир”, казва с усмивка професорът.
Работник от университетската печатница на изпроводяк ни заговаря на български. Мъжът е видимо развълнуван, казва, че е пристигнал по време на “голямата екскурзия” и се е устроил добре. Дошъл от Делиормана. Съпровожда ни до бусчето и с почти насълзени очи изрича: “И носете много поздрави на майка България!”
До 350 лири стипендия за отличници
До 350 турски лири месечна стипендия получават чуждестранните студенти на Анадолския университет при отличен успех. А за всички останали тя е 500 лири.
Най-търсените специалности са гражданска авиация, журналистика, изобразително изкуство, актьорско майсторство, право.
Най-търсените специалности са гражданска авиация, журналистика, изобразително изкуство, актьорско майсторство, право.
“Половината ръководители на медии в Турция са наши възпитаници", отбелязва ректорът.
Най-интересна е базата на Факултета по изкуства, който обединява изобразителното и актьорското майсторство. Навсякъде е украсено с картини, пластики, витражи, керамики, инсталации. Те са дело на студенти и дипломанти.
Кървава композиция напомня за “Таксим”
Сгънати панталони и до тях обувки, оплискани в червена боя. Под тях се подава лекция, също окървавена. Одясно е поставен телевизор без кинескоп, в който е монтирана бодлива тел, и до него телефон, отново в червено. Над композицията се чете надпис на турски “Убийство”.
Произведението приковава вниманието в едно от фоайетата на факултета по изящно изкуство. Дело е на студент и е в памет на негов колега, загинал при размириците около площад “Таксим”. Студент на Анадолския университет след лекция отишъл на демонстрация, където при сблъсък с полицията е ранен, а по-късно е издъхнал в болница. След този инцидент целият университет, който минава за опозиционен, се вдига.
Има и други композиции, които не навяват мрачни мисли. Сервиз от керамика с образа на Чарли Чаплин е аранжиран в друго фоайе. На вратата на мъжката тоалетна е изрисуван Майкъл Джексън, а на дамската - Мерилин Монро.
24chasa.bg
0 коментара:
Публикуване на коментар