Така изглежда един от трите кръста над село Момчиловци. СНИМКИ: АВТОРЪТ
Над 20 метални кръста, голяма част от които светят нощем, изникнаха в последните години по баирите в Смолянско. Две огромни разпятия за месец изникнаха над селата Солища и Проглед.
“Сякаш има негласно съревнование кой да демонстрира повече религиозни символи срещу увеличаващия се брой млади жени със забрадки и дълги дрехи, с които отскоро ходят доста мюсюлманки в региона, а отговорът са тези големи кръстове, които християните вдигат”, обясняват под сурдинка местни.
Мотивите за поставяне на последния кръст над с. Проглед до Пампорово не са съревнование. Двутонното разпятие е поставено по инициатива на 50-годишния Слав Хрелев от Бургас. Той дошъл за първи път в селото на гости преди 2 г.
“Усетих, че тук има някаква енергия. Миналата година пак идвах в Проглед. След това сънувах кръста как е поставен над селото. Какъвто го сънувах, такъв го направи инженерът. С него сплотяваме хората с Божията сила, искам да сме по-добри”, кръсти се Хрелев.
Мъжът е безработен, имал железарски бизнес, но закъсал и го спрял. Сега се занимава с народна медицина. Високото 13 м разпятие на 1500 м надморска височина е направено за 15 дни. Изработката и монтирането му на баира струват около 14 000 лв. Парите били събрани от дарения от фирми и отделни хора. Първо Хрелев направил кампания в Бургас, а след това пари дали от Чепеларе и Проглед.
Около 10-метровия кръст на Илинденските поляни над с. Гела преспиват много хора през лятото.
Кръстът бил монтиран с кран. Освети го свещеник Запрян Шиков, а на събралото се множество беше раздаден курбан. Сега предстои да се монтира осветление. През 2009 г. отново сънуван от богомолка кръст украси и църква в Смолян за Кръстовден. Жената пожела анонимност, но разказа, че когато била на косъм от смъртта, сънувала голям кръст, който стои в двора на черквата “Св. Никола” в смолянския кв. “Устово”.
Изпълнявайки точно видяното в съня си, тя поръчала да направят кръст от плътен метал, висок 2,5 м и тежащ 1,5 т. “Работата по кръста мина леко, за месец стана всичко”, казва отец Васил, обслужващ храма. Сега символът в двора на храма се вижда от всички преминаващи от прохода Рожен към Смолян.
Черквата се слави с чудотворната си икона на св. Николай. Разказват се легенди как иконата помага на болни и страдащи. Заради чудотворната сила всеки четвъртък вечер в храма остават богомолци, които изкарват нощта там. Никой не може да каже откога съществува чудотворната икона.
Знае се със сигурност, че е била в храма от построяването му през 1836 г. Предполага се, че е донесена от монаси от Света гора, които дошли по нашите земи да събират дарения. В същия ден, когато освети кръста в двора на църквата, епископ Антоний, който кандидатства в изборите за нов Западно- и Средноевропейски митрополит, освети и още един кръст - на Смолянските езера. Той е 7,77 м и тежи 800 кг. Дарение е от бизнесмен, построил хотелски комплекс там.
Всички жители на Солища се включили кой с каквото може и за 40 дни кръстът бил готов и поставен близо до надписа.
В кв. “Устово” има още един голям кръст. Той бе монтиран в местността Кървавата скала през 2010 г. Кръстът е висок 10,30 м и широк 6 м, тежи 2,6 т. Дарение е от смолянски и пловдивски семейства. Голям кръст е символът и на Илинденските поляни над с. Гела, където става най-голямото гайдарско надсвирване през лятото. На поляните до параклиса “Св. Илия” е побит 11 м кръст от метални тръби, опасан е с 36 м светещи маркучи.
Инициатор за поставянето му стана кметът на Гела Христо Драганов. Край кръста в дните около Илинден преспиват почти всяка вечер по няколко семейства от цялата страна. Според местните местността Въртоля въздейства като Кръстова гора.
РАДОСЛАВ САБРУТЕВ
Предание свързвало поляните с Дионис, казват местни. “Освен в Гела голям метален кръст, направен с дарения от местни жители, свети нощем и над с. Стойките. Селото има 2 кръста по 12 м, втория го сложихме миналата година. Планираме да го осветим с лазер”, каза кметът на Стойките Георги Георгиев.
И вторият кръст е направен с дарения на пари и труд от местните. В близкото с. Солища издигнаха 10-метров кръст това лято. Разпятието над селото тежи над 1,5 т. Инициатори за поставянето му са двама родопчани - Радослав Сабрутев, безработният Иван Караджов и кметът на селото Лазарин Кисьов.
“Разпятието е от дарения на наследник от селото, който живее в София, и пари от около 40-те жители, както и с безвъзмезден труд. Мотивът ни е да има ясен знак за българщината, да докажем, че сме християнско село, и да ни пази от бедствия”, казва Сабрутев.
“Кръстът, постаментът и всичко са построени с дарения. Няма да забравя как пенсионерите сами идваха, стискайки в шепи по 20 или 50 лв., заделени от скромните им пенсии”, разказва Радослав.
СЛАВ ХРЕЛЕВ
Превоза на бетона и на самия кръст до билото над селото са извършили с техника също безвъзмездно мюсюлмани. За основата на плочата под кръста са излети 7 т бетон. Изработката и поставянето на разпятието отнели 40 дни. Хората от Солища се надяват кръстът да ги пази от беди и да вдъхне нов живот на застаряващото село.
Преди половин век населението на Солища наброявало 500 души, имало начално училище, в което е преподавал екзарх Стефан. До месец-два ще има диодно осветление. Най-много кръстове обаче има над с. Момчиловци - общо 3. Два от тях светят нощем. Те се издигат на 3 възвишения. Съседното с. Бостина също е с осветено разпятие.
Кръстове има също край Чокаманово, смолянския кв. “Райково” и в южната част на с. Смилян. Най-високо поставеното разпятие е западно от тв кулата на връх Снежанка, която е на 1926 м надморска височина.
“Кръстът е най-големият символ на християнството и затова хората го избират. Не всеки може да направи храм или параклис и затова правят кръстове, въпреки че отделят от доходите си и се лишават от нещо, за да ги вдигнат”, коментира отец Димитър Михайлов от Смолян.
След прехода в Смолянско много хора даряват за ремонт на църкви и за строеж на параклиси. Сега има над 50 църкви и близо 200 параклиса. Само Момчиловци има 28, а в Стойките са 11. С направата на параклиси и кръстове има религиозни хора, които показват вярата си чрез състоятелността си, защото много хора също имат желание да сложат кръстове, но нямат пари, казва отец Димитър.
Според него поставянето на кръст е като построяване на параклис. “Кръстът всъщност е символ на бремето на човека. Един да го направи - заразява и вдъхновява и други”, казва отец Димитър. Той разбира и тези, които построяват кръст, след като са го сънували.
“И аз да съм, ако сънувам кръст, ще се чувствам длъжен да направя нещо, най-малкото, ако нямам средства, ще подаря малък кръст на църквата”, казва свещеникът.
Валентин Хаджиев / http://www.24chasa.bg
0 коментара:
Публикуване на коментар