Във връзка с актуалния обществен дебат за правото в предизборната кампания да се ползва език, различен от официалния, БХК заявява своята категорична позиция в полза на правото на малцинствата в България да имат право да получават предизборни послания на майчиния си език и това право да залегне в новия изборен кодекс. Международноправните стандарти гарантират възможността избирателите да имат достъп до политически послания на майчиния си език, както и възможността политиците да участват в предизборния политически процес на майчиния си език.
В момента в България използването на език различен от българския в предизборна кампания се третира като административно нарушение. Според чл. 133, ал. 2 от Изборния кодекс (ИК) предизборната кампания трябва да се провежда на български език. Това правило вероятно ще залегне и в новия кодекс, след като на 14 февруари 2014 г. депутатите отхвърлиха предложението по време на кампанията да може да се агитира и на малцинствен език, като за това се осигури превод.
Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) нееднократно са препоръчвали на българските власти да разрешат предизборната агитация на майчин език, за да се гарантира правото на малцинствата да участват пълноценно в политическия живот. През 2011 г. те публикуваха становище относно Изборния кодекс на България. През януари 2012 г. ОССЕ отправи препоръки към България за разрешаване употребата на майчиния език по време на предизборна кампания.Финалният доклад на ОССЕ относно парламентарните избори през 2013 г. отново засегна тази тема. Логиката на доклада бе, че употребата на майчин език би улеснила участието на представителите на малцинството в изборния процес и в обществения живот.
Според Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на ООН, ратифицирана от България през 1999 г., “страните се задължават да признаят, че правото на свобода на изразяване на всяко лице, принадлежащо към национално малцинство, включва свободата да изразява мнение, да получава и разпространява информация и идеи на езика на малцинството, без намеса на държавни власти и независимо от границите.“ През 2009 г. ООН публикува препоръки от Втората сесия на Форума по въпросите на малцинствата, озаглавени“Малцинства и ефективно политическо участие”. Точка 19 от документа предвижда следното: „Не трябва да има никаква забрана или неразумно ограничаване на използването на който и да е малцинствен език по време на предизборни кампании, въпреки че езиковата употреба трябва естествено да се определи, като се оцени как да бъде достигнат най-широк кръг избиратели. Доколкото е възможно, изборните власти трябва да предоставят информация за изборите и на официалния език, и на малцинствените езици, използвани от избирателите в областите, където те са концентрирани.”
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) също има установена практика по сходни казуси.
- През 22 януари 2013 г. ЕСПЧ по делото Шуркан Аидън и други срещу Турция (№49197/06 и др.) намира, че забраната на предизборното използване на малцинствен език съставлява нарушение на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека (свобода на изразяване). Жалбоподателите са осъдени в Турция и наказани с лишаване от свобода и глоби за използване на кюрдски език по време на предизборни кампании. По време на делото жалбоподателите споделят, че са се обърнали към групи хора публично на кюрдски, защото част от тях не са разбирали турски. Съдът напомни, че чл. 10 включва свободата да получиш и предоставиш информация и идеи на всеки език, ако това позволява на хората да участват в публичен обмен на разнообразна културна, политическа, социална информация и идеи. Също така, забраната е била всеобхватна и не е позволявала ползването на друг език освен официалния турски по време на предизборната кампания. Произтичащите санкции от нарушаването на тази забрана включвали лишаване от свобода и глоби. Въпреки че държавите имат право на усмотрение да определят политики за използване на определени езици и правото да регулират използването на тези езици по време на предизобрни кампании, пълната забрана на използване на неофициални езици, съчетана с наказателни санкции, не е съвместима със свободата на изразяване. През 2010 г. Турция отменя тази забрана.
Не на последно място, дори отвъд международните стандарти, реалността в България налага промяна на изборното законодателство. В страната съществуват общности, които не говорят или трудно разбират български. От друга страна, правото да се използва майчин език е признато, а изучаването му е гарантирано от държавата. Разумно би било поради това малцинствата да имат възможност да получават информация за изборите и на официалния език, и на майчините езици. Това ще повиши разбирането на изборния процес сред всички общности. Противното, липсата на достъпна и разбираема информация, само допълнително улеснява възможността за компрометиране и манипулации на изборите.
Български хелзинкски комитет
0 коментара:
Публикуване на коментар