Д-р Мюмюн ТАХИРВ България освен финансова и икономическа криза, е налице и
демографска. Картината на демографската ситуация на страната ни е: ниска
раждаемост, висока смъртност и засилена миграция. Със съответните сенки и
полусенки. А и прогнозите за бъдещото на българската нация са песимистични.
Поради това не изненадва обстоятелството, че социолози, политолози,
математици и пр. периодично рисуват демографски апокалипсис на държавата
ни, която все още няма адекватна политика и поведение за решаване на тези
жизненоважни проблеми.
Демографска криза има не само в България, а и в цяла Европа. У нас
обаче тя е в много по-тежка форма, която придобива чертите на
демографска катастрофа. „Това е моя теза още от 2004 година”, - не престава
да повтаря социологът Михаил Мирчев. И с основание. За голямо
съжаление нашата политическа класа, управляващите, водещите фигури в
политиката и държавата не направиха нищо съществено от промените
насам, за да смекчат поне последствията от кризата. Не успяха да овладеят
негативите и да инициират позитивна тенденция. Резултатите са налице –
икономиката се задъхва, ерозира нацията, отслабва държавата, ставаме все
по-бедна, далечна провинция на Европа.
Диагнозата е поставена. А как ще бъде излекувана болестта, т.е.
какви спешни мерки трябва да се предприемат по овладяването на
негативните демографски тенденции? Оказа се, че и тук имаме готова
Стратегия за демографското развитие на България за периода 2012-2030 г.
Ние сме безспорни стратегически магьосници или магьосници на стратегии!Това призна и вицепремиерът Даниела Бобева, която на заседание на
кабинета на 30.01.2014 г. заяви, че сме шампиони по разработване на
стратегии; разработили сме два пъти повече стратегии, отколкото другите
страни-членки на Европейския съюз взети заедно. Бобева подчерта, че
„трябва да се направи анализ и оценка на действащите в момента 128
стратегии, голяма част от които вече са неактуални.” Според нея много от
стратегическите документи нямат годишни планове за изпълнение, в които
да са разписани конкретните задачи пред администрацията.
Преобладаващата част от стратегиите нямат и финансова обосновка и не се
финансово осигурени.
Да приемам, че това се отнася и за демографската стратегия. При
драматичните общодемографски показатели като намаляването и
остаряването на населението в „абсолютни стойности”, високата
смъртност, ниската раждаемост, широко разпространената неграмотност,
неадекватното социално-политическо поведение и т.н., етнокултурното и
религиозно съотношение на населението се превръща в сериозен аспект на
националната политика. Това буди основателната тревога на експертите, че
абсолютният брой на мнозинството от населението постоянно намалява, а
относителните части на етническите общности расте.
Известно е, че съществен аспект на националната политика е
демографското състояние на всяка страна. Неговото нараснало значение се
обуславя от фактори, които влияят позитивно или негативно и върху
етнодемографската структура на нацията. Прието е да се твърди, че когото
възпроизводството се усложнява, етнокултурната и религиозната структура
на населението започва да създава проблеми на националната сигурност. По
този начин един специфичен аспект на демографията – етнодемографията –
придобива важно теоретично и практическо значение. Представянето на
етническите общности като самостоятелни демографски профили в
преброяванията и изследванията на тази проблематика, позволява оценките
за етнодемографската картина да се прецизират в съответствие с развитието
на социално-икономическата, културната и политическата среда, както и с
поведението на хората като обекти и субекти на демографските процеси.
Това е така.Повдигайки отново този въпрос, си давам ясна сметка, че в основата
на дискутираната проблемна област стоят все още културно-психологически
бариери както пред мнозинството, така и сред етническите общности. И че
тяхното преодоляване изисква определено време. Но също и че времето ни е
ограничено до крайност. Без да влизам в излишна полемика, смея да твърдя,
че само недоброжелателен наблюдател би могъл да твърди, че националния
етнодемографски пейзаж не се възприема като единна картина и обхваща
всички нейни компоненти. Все пак бих искал да разгледам тези тревожни
тенденции през призмата на етнодемографията, една своеобразна зрителна
точка, която изследва демографското развитие в съвкупността на различни
етнически общности, съставляващи националната държава. Факт е, че във
всяка страна живеят различни етнически общности и при преброявания и
демографски изследвания се правят анализи и в контекста на етническите
различия. И така:
Първо. В дебатите, свързани с демографската проблематика, се
пропуска един съществен културологичен аргумент, че характерът на
нацията не се определя като статистически сбор от етническите общности,
които я съставят. Далеч по-важно е какви и кои са водещите културни
модели в него. Културата е устойчив модел на обществено поведение, който
е гарантиран от историческото развитие на нацията (единството на
държавен език, място, съжителство на отделните етногрупи, национална
идея, национален идеал, национални интереси и т.н.). От това следва, че от
една страна, българската национална култура не може така лесно да бъде
застрашена от променящите се демографски съотношения в обществото, а
от друга страна, изпъква още веднъж и повече от всякога необходимостта от
политика на приобщаване на етническите общества в гражданското
общество.
Второ. В нашата конституция е заложена концепцията за
гражданската нация, т.е. в основния ни закон българската нация се разбира
като състояща се от всички граждани на държавата. В самата конституция
се признава съществуването на етнически, религиозни и езикови различия,
респективно на техни носители. Затова е време да приемем концепцията за
нацията като социокултурна (гражданска, политическа, духовна) общност.Известно е, че инерцията, свързана с разбирането на нацията като
етнокултурна (етноцентрична, кръвнородствена, племенна /конфесионална/
форма), ни е причинила и продължава да ни причинява много грешки и
несполуки в процеса на националната ни консолидация. В подкрепа на
твърдението си ще се позова на проф. Васил Проданов, който пише, че
опитът, както на миналото, така и настоящето показва, че етническото
понятие за нация и свързания с него етнически национализъм може да имат
крайно отрицателни следствия за едно общество, да доведе до силни
конфликти и противопоставяния. Затова очевидно трябва да се възприеме
идеята за политическа нация, в която всеки гражданин има равни права и
под никаква форма не е подложен на дискриминация, за каквото и да е в
обществото...
Трето. Конституционният принцип за равенство предпоставя, че
всички граждани са с равни права и правни възможности, независимо от
етническите, религиозните и други различия. Затова утвърждаването на
хармоничното съжителство на хора с различна етническа и религиозна
идентичност предполага строго спазване свободата и правата на човека.
Четвърто. Крайно време е етническата карта да се снеме от
политическия дебат. Защото националното единство не изисква налагането
на един единствен тип идентичност или отхвърлянето на многообразието.
Наличието на повече от една идентичност и взаимното допълване между
идентичностите е богатство за всяка страна. Мисля, че тук е мястото да се
вметне, че България отдавна представлява образцов модел на етнокултурно
единство, а в случая става дума за утвърждаването и усъвършенстването му.
Пето. Не е нужно специално да се напомни, че гражданското общество
е единството на многообразието; разнообразието е условие за взаимно
обогатяване на всички в обществото; недопускане една или друга етническа
общност да се толерира за сметка на останалите и на нацията като цяло.
Идеята, желанието е, в крайна сметка, съхранявайки националната
идентичност, нашата страна да бъде уважаван член на европейската общност,
в която заема своето достойно място. Това означава национална интеграция,
постигната в условията на разбирателство, добросъседство, етническа
толерантност, икономическа и социална справедливост.Обособяването и противопоставянето по етнически, религиозни,
етнографски и културно-битови признаци не е в интерес на ничия страна. От
тази гледна точка етнодемографските проблеми се налага да се решават като
се търсят начини да се създава такава социално-икономическа и културна
среда, в която хората да бъдат обединени като български граждани, т.е. в
единното икономическо, политическо, културно, социално и духовно
пространство да присъства гражданската идентичност. Това би съдействало
за формиране на национално съзнание у всеки член на нашето общество,
независимо от етнокултурната идентичност и религиозна принадлежност. Не
е нужно да се напомни, че един от възможните начини за решаване на
демографската проблематика е повишаване стандарта на живот и
преодоляване на икономическия колапс. Очевидно укази и стратегии не
помагат. Демографската криза е следствие от социално-политическото,
икономическото и културно състояние на дадена страна. Но фундаментална
истина е обстоятелството, че сред основните проблеми на етническите
общности у нас, е достъпът до качествено образование, без което децата от
тези общности не са подготвени да бъдат конкурентноспособни и да участват
пълноценно в живота на обществото.
Къде и каква е връзката между високата раждаемост сред
малцинствата, качественото образование и социалното включване?
Във формирането на интегрираща идентичност!
Интегриращата идентичност е всяка една идентичност,
отразяваща настъпилите качествени промени на статуквото на индивида в
обществото. Под това понятие разбирам стремежа на всеки човек да се
интегрира в общността си, в нацията и в наднационалните структури и
едновременно с това създаването на обществено благоприятна среда, която
да подхранва и развива този стремеж. Интегриращата идентичност се отнася
за всеки член на обществото, а не само до етническите общности, тъй като
съдържа в себе си и разбирането за взаимното разбирателство,
безконфликтното съжителство и взаимодействие между членовете на
обществото, които са с различна етнокултурна идентичност. Това е един
многостранен процес, при който участниците в него взаимно се признават,
приемат като свои основните ценности на нацията, както и обществотосъздава условия за пълноценна реализация на всеки един член на
гражданската, социокултурната, политическата нация.
Интегриращата идентичност има сложна динамика. Тя притежава
вътрешна етническа автономност с всичките си различия и същевременно е
хармонична структурна част на цялото, т.е. това е съзнанието за общност,
изразено в съблюдаване на общите закони, принос в обществената дейност и
съзнанието за отграничаване спрямо външните на нацията социално-
политически образувания.
Гарантирана от основния закон, съвместността на отделните
етнически общности в състава на нацията е зачитане на специфичността на
всяка една от тях, т. е. на съответните битови, езикови, конфесионални
различия… Самото наговаряне за зачитане е важна част от смисъла на
обществения договор. Спазването на общите правила (законите) и
съзнанието за принадлежност са характеризиращи черти на интегриращата
идентичност.
Една от важните черти на интегриращата идентичност е ясното
дефиниране на националното - съгласието, че всичко това, общото, е наше, а
то се състои от обединени около общото различия. По този начин стават
обществено неудобни претенциите за доминиране на една част над друга
нейна съставна част – тоест, моделът на етнокултурната нация отстъпва на
социокултурния. Впрочем, то така е и било винаги, самото доминиране в
определени периоди от миналото е чисто политически акт и не съответства
на съвременната ситуация. Премахването на политическите граници налага
ново единство и то е преди всичко културно с всичките му съставни
различия. Това вече означава, че българската култура априори не е
застрашена, защото за да се впише органично в европейското културно
пространство, трябва да се развива и в рамките на вътрешните си
гравитационни сили.
Антитезата на интегриращата идентичност е маргинализацията. Такава
ми е тезата, но тя не е изведена докрай, защото би могла да бъде предмет на
специален анализ. Но се налага да се спомене още веднъж, че интегриращата
идентичност не се „отнася”, тя е присъщна иманентност, различна е само
като проява в различните времена
0 коментара:
Публикуване на коментар