Бен Арис I "Business New Europe"
Политическите спорове на тема енергетика се завърнаха с пълна сила със сблъсъка на Изтока и Запада за съдбата на Украйна. Очакванията са, че проектът за изграждане на газопровода “Южен поток” почти сигурно ще се реализира, което ще подобри енергийната сигурност на Европа и ще осигури евтино гориво и приходи от транзитни такси за страните, през чиято територия ще премине трасето.
Изострянето на тона между Вашингтон и Брюксел, от една страна, и Москва, от друга, отново изведе на преден план опасенията на Европа за зависимостта ѝ от руския природен газ.
От известно време Западна Европа се притеснява за стабилността на енергийните доставки. Вече
видяхме няколко
“газови войни”,
вследствие на
които Русия
врътна кранчето
- през 2006, 2008 и 2009 г.
Западът се оплаква, че Русия използва доставката на газ като оръжие, но това до голяма степен е грешно интерпретиране на ситуацията. Русия не може да използва природния газ като оръжие или поне не за продължителен период от време. Ако Русия спре газовите доставки, тогава не само че Европа ще спре да получава горивото, от което има нужда, но и Русия ще спре да получава приходи от продажбата им. Износът на природен газ заема значителна част от руските приходи, или 3% от БВП на страната през 2013 г. Тази дейност е от най-големите източници на средства за руското правителство, отстъпвайки само на износа на петрол.
Кремъл многократно заяви, че износът на газ за Европа е неприкосновен. Дори и в разгара на студената война, когато Западът и Изтокът бяха врагове, Съветският съюз нито веднъж не прекъсна доставките на газ за Запада.
Премиерът Пламен Орешарски, министърът на икономиката Драгомир Стойнев и председателят на УС на "Газпром" Алексей Милер (вляво) дават старт на "Южен поток" на 31 октомври 2013 г.
Тази политика не се е променила. Кремъл бързо построи “Северен поток”, който доставя природен газ на Западна Европа. Този газопровод заработи с пълния си капацитет още от пускането си през ноември 2011 г.
Проблемът не е свързан с геополитическото напрежение, а с нестабилността на Украйна и цялата несигурност на тази държава. Важността на руския газ за страните в Европа варира от 100 до 0%, в зависимост от местоположението на съответната страна. Тръбопроводът “Дружба”, който минава през украинска територия, продължава да пренася 50% от всичкия руски газ към Европа, или една трета от енергийните нужди.
Украинската икономика е в трудно положение от повече от десетилетие. Нито едно от последните правителства - “сини” и “оранжеви” – не стартира сериозни реформи и днес доходът на глава от населението е около 3500 долара. Със сегашния срив на икономиката Киев не разполага със средства, с които да заплати на Русия за скъпия газ, и в момента има поне 3,5 млрд. долара дълг за неиздължени сметки за газ според данни на Кремъл.
На 3 юни премиерът на Русия Дмитрий Медведев нареди на държавната компания “Газпром” да настоява за предплащане на всички нови газови доставки за Украйна. Най-вероятно Украйна има достатъчно газови запаси, за да издържи през лятото, но когато дойде зимата, има реална опасност от нова “газова война”, ако Украйна не разреши проблема със заплащането на газа си.
В същото време
руското
правителство
работи усилено,
за да заобиколи
Украйна
В момента Русия е във втора фаза на изграждането на паралелни тръбопроводи към “Северен поток”, който сега пренася около 20% от руския газ. Новият капацитет ще удвои вече наличния, но той ще започне да работи след две години. Освен това Русия продължава работата по друг газопровод - “Южен поток”.
Някои анализатори оспорват икономическите аспекти на “Южен поток”, който ще снабдява Южна Европа с газ и до известна степен ще се припокрива с тръбопроводите “Дружба” и “Син поток”, който свързва Русия и Турция. Въпреки това има вероятност ситуацията в Украйна да остане неразрешена в продължение на десетилетия . Ако това се случи, надеждността наУкрайна като транзитна страна ще бъде поставена под сериозен въпрос.
Западна Европа би трябвало да приветства “Южен поток”, тъй като газопроводът бързо ще премахне несигурността на енергийните доставки и значително ще подобри енергийната сигурност на Европа. Взети заедно, трите газопровода ще позволят на Русия да изпълни договорните си споразумения дори и ако транзитните пътища през Украйна бъдат блокирани.
Водени от
прагматизъм
Риториката на Запада е силна на заплахи, но слаба на действия. Редицата санкции, които бяха наложени на Русия, засега не постигат желания ефект - набор от наказания, които са насочени към един туристически автобус, пълен с различни личности. Но по-важното е, че въпреки своите усилия САЩ не успяха да създадат единна коалиция, която да предприеме значими действия. За Вашингтон е лесно да държи строг тон по въпроса за Украйна: американските инвестиции в Русия са малко, а търговия между двете страни почти не съществува. Европа обаче се намира в неприятна позиция. Освен енергийните доставки развиващият се пазар на дребно в Русия, който вече е вторият най-голям на континента, се е превърнал във важен източник на печалба за много водещи компании от Западна Европа.
Вижте какво се случи на 29 април, дни преди САЩ и ЕС да наложат нови санкции на Русия. OMV, най-голямата енергийна компания на Австрия, подписа меморандум за сътрудничество с “Газпром” за строежа на австрийската част от газопровода “Южен поток”.
Главният изпълнителен директор на OMV Герхард Ройс обоснова сделката без никакви притеснения. “Тук не става въпрос за внос на по-големи количества природен газ, а за транспорта на природен газ за Европа”, каза той пред изданието Wiener Zeitung.
Докато Виена съветва Украйна да диверсифицира своите енергийни източници, самата Австрия ще се окаже също толкова зависима от руския газ, който съставлява 52% от потребяваното количество в момента.
Повечето компании, които участват в “Южен поток”, също
се изказаха в
подкрепа на
проекта
Най-голям дял в “Южен поток” има руската “Газпром” (50%), но акционерите на компанията включват и много от водещите енергийни компании в Европа: италианската Eni (20%), германската Wintershall Holding (15%) и френската EDF (15%). Eni е единственият партньор, който изрази съмнения относно изпълнимостта на “Южен поток”, докато останалите акционери го подкрепят напълно. Газопроводът може да се окаже определящ за България, която е най-яростният застъпник на проекта. “Южен поток” не само ще подобри енергийната сигурност на страната, но ще достави природен газ на по-ниски цени и ще осигури приходи от транзитни такси.
Външният министър на България Кристиан Вигенин каза, че неговото правителство ще направи всичко възможно, за да построи “Южен поток”. “Ние искаме стабилност в Украйна, но е малко вероятно ситуацията в тази страна да се подобри в краткосрочен план”, коментира Вигенин пред руската информационна агенция ИТАР-ТАСС.
“България и
други страни от
ЕС не трябва да
бъдат държани
като заложници
на тази липса на сигурност.” Другите страни, които участват в проекта “Южен поток” - Италия, Австрия, Унгария, Словения и Сърбия (която не е член на ЕС), го подкрепят по същите причини.
В момента “Южен поток” се радва на твърде голяма подкрепа от тези страни, за да бъде блокиран. По време на срещата на страните от Г 7, която се проведе в Рим на 6 май, световните лидери призоваха за по-голяма енергийна сигурност, но не обсъдиха “Южен поток” и споменаха Русия само веднъж.
Най-сериозната опозиция на газопровода идва от управляващите органи на ЕС, а не от самите страни. Европейският комисар по енергетиката Гюнтер Йотингер се обяви против газопровода като част от по-широки мерки против руското господство на европейския енергиен пазар. На 5 май Йотингер отново заяви, че няма да освободи “Газпром” от разпоредбите на Третия енергиен пакет на ЕС, който разделя собствеността на мрежата и на суровината. “Газпром” се бори срещу този пакет със зъби и нотки и каза, че ще го оспори пред Световната търговска организация.
-----------------------
Авторът е редактор на "Business New Europe"
Строителството на “Южен поток” ще започне въпреки риториката
0 коментара:
Публикуване на коментар