Приветствие на президента Росен Плевнелиев пред участниците във вечеря ифтар по случай свещения за мюсюлманите месец Рамазан
Ваше Светейшество,
Уважаеми г-н главен мюфтия,
Уважаеми ръководители на религиозните общности,
Уважаеми г-н министър,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми дами и господа,
За мен е чест и удоволствие да бъда домакин на тържествената вечеря ифтар, която ознаменува началото на свещения за мюсюлманите месец Рамазан.
В България от хилядолетия празничните трапези се споделят със съседи и приятели. Ето защо, по добра традиция, днешният празник събира представители на всички основни вероизповедания, политици, дипломати, интелектуалци. На всички вас, добре дошли.
В основата на Рамазана е мъдростта, че едно общество е силно, когато е споено от непреходната сила на състраданието и милостта, когато дарява милосърдие и доброта на бедните, на онеправданите, на самотните и на болните.
Българската нация е солидарна не само на думи. Тя е доказала своята толерантност през вековете. Мюсюлманската общност в България е неразделна част от тази съпричастност и хуманизъм. Сполетялото ни преди дни бедствие показа, че българите си помагаме без значение от религия и убеждения. Хиляди бяха дарителите и доброволците, които подадоха ръка на непознати в беда. Пример дадоха и основните вероизповедания, които рамо до рамо организираха кампании за подпомагане на нуждаещите се. Православната църква, Мюфтийството, представителите на всички религиозни общности, отвориха храмовете и сърцата си за пострадалите.
Убеден съм, че подадена ръка днес означава подадена ръка утре. Че направеното добро винаги се връща. Ето защо ме впечатлиха искрено и ме трогнаха всички онези истории на съпричастност, които видяхме. Народът стана свидетел как бежанци мюсюлмани помагаха за възстановяването на православни манастири. Това се случва тук и сега, в България, и ни прави още веднъж горди с поредното доказателство, че солидарността е универсална ценност, че човещината и подадената ръка нямат религия.
Вярвам, че подобни изпитания ни помагат да осмислим живота си. Съчувствието към изпадналия в беда, силата на обединените усилия, вярата в доброто, споделеното парче хляб, благородството да дадеш, когато и ти нямаш, са част от този смисъл. Там, където има любов, хармония и всеотдайност, нещата се случват. Нека делниците ни бъдат изпълнени с повече човещина и разбиране, нека и в трудности, и в празници, винаги бъдем заедно. Само така ще живеем истински и пълноценно.
Благодаря за честта днес всички ние да бъдем заедно, както и за личния пример, който всеки един от вас дава.
Бъдете благословени с мир, щастие и просперитет.
0 коментара:
Публикуване на коментар