Два бъбрека сродиха Мариян и Метин

Три години Мариян Георгиев (30 г.) от Ловеч мечтае да пие вода колкото му душа иска.

Но не може.

Защото е с тежкото заболяване гломерулонефрит. То агресивно атакува бъбреците му и младият мъж започва да ходи на хемодиализа. Три пъти седмично по 4 часа. От едното до другото "завързване" за очистващата машина Мариян има право да е изял и изпил не повече от 4 литра течности и храна. Затова с аптекарска точност той мери и поема до половин литър вода дневно...

И така до 7 август т.г. Защото майка му Татяна (50 г.), въпреки желанието , не може да му дари бъбрек. Няма нужната съвместимост със сина си. Нито някой от неговите роднини до четвърта степен по съребрена линия, както позволява законът у нас. Преди два месеца обаче Мариян и майка му отиват в турската болница "Газиосманпаша" в Истанбул. Там те получават надежда за трансплантация, защото в лечебното заведение се извършват кръстосани присаждания. При тях двама пациенти си "разменят" органите, дарени от техни близки.

Мариян и Татяна са отбелязани в списъка на потенциалните реципиенти (получатели на орган) и донори на бъбрек.

В един следобед през юли, както си спи, мобилният телефон на младия мъж звъни. "Има донор на бъбрек за теб, довечера тръгваме за Турция", ми каза Стоянка Ананиева, която ми помогна да се свържа с болницата в Истанбул", разказа вчера пред "Труд" Мариян.

В същото време 48-годишният Метин Аслан от Малатия също чака за бъбрек. Но нито един от десетте му братя и сестри не отговаря на изискванията. Затова турчинът цели 23 години живее с помощта на хемодиализа. За да му помогне, семейството на Метин не пести нито усилия, нито средства - фамилията се занимава с реставриране на стари килими, някои от които днес покриват покоите на английската кралица Елизабет Втора. Всичките им опити за трансплантация удрят на камък. До момента, в който Мариян и Татяна са отбелязани в списъка за кръстосано донорство в болницата в Истанбул.

Оказва се, че майката на Мариян може да дари бъбрека си на Метин, а братът на Метин - Ниази Аслан (64 г.), да дари своя на Мариян. Така и става на 7 август т.г. Двете трансплантации, които са първите по рода си на Балканския полуостров, тъй като са между пациенти от различни националности, са успешни. 
Мариян, Татяна, Метин и Ниази днес са живи и здрави. А утре ще застанат пред камери и обективи и ще разкажат пред медиите в Истанбул за щастливата развръзка за двете семейства.

"Нямате представа колко ми е леко. И колко щастлив съм, че щом поискам, мога да пия вода колкото пожелая", каза вчера Мариян. И допълни: "Да, буквално започнах да живея втори, истински живот. А в него специално място има семейството на Метин и Ниази. Отсега чакаме да укрепнем и ще си ходим на гости."

 Първото кръстосано присаждане е в Корея

Законодателството в повечето държави разрешава донор да е само роднина, а невинаги се намира близък, който да е съгласен и в същото време да е съвместим с болния. Затова за първи път в света през 1991 г. в Корея две двойки "донор и реципиент", които отговарят на законовите, но не и на медицинските изисквания за донорство, кръстосано разменят органи.