След изборите за местна власт през месец март 2014 та година, отново имаше избори в Република Турция. Този път избирателите за първи път избраха своя Президент с преките си гласове. Имаше трима кандидати за Президент – Реджеп Тайип ЕРДОГАН, кандидатът на управляващата Партия на Справедливостта и развитието (ПСР), Екмелеттин Ихсаноглу кандидат на Коалирали се 14 десет партии начело с Републиканската Народняшка Партия и Турската Националистическа партия. Интересен беше третият кандидат Селахаттин Демирташ който е от Кюдски произход, кандидат за Президент на Турция. Тази кандидатура е интересна от гледна точка на това доколко Република Турция е демократична и правова държава. Господин Демирташ съвсем спокойно си проведе предизборната кампания като проведе митинги в доста градове и беше поканен на повече телевизюнни канали с национално значение, даже повече от втория кандидат Екмелеттин Ихсаноглу.
Изключително нормално беше обстановката в изборния ден в който избирателите спокойно си отдадоха своя вот.
Така, че за кандидатурата на Демирташ никой гражданин или никоя организация не намери за необходимо да сезира някоя държавна институция за сигурност, както това беше направено с кандидатурата на Сали ШАБАН за Президент на Република България издигнат от Бултюрк през 2011 година. „Патриотите“ от АТАКА, СКАТ, ВМРО и т. н. се скъсваха да дигат гюрюлтия и патъртия и се надпреварваха пред ДАНС, даже занимаваха и Народното събрание, като чели с тази кандидатура е дошъл краят на света. Но за съжаление тези партии все още продължават да заемат място в политическото пространство на България, а ние говорим за демократизация в България, която е член на Европейския съвет (ЕС). А Господата от ДПС плахо се усмихваха под мустак и твърдо стояха зад комунистическия кандидат с номер осем Ивайло КАЛФИН. Те не само, че неприпознаха себеподобния кандидат, но даже се насилваха да го заплашват за да се откаже от кандидатурата си.
На изборните резултати на Република Турция не се получиха изненади и както се очакваше за Президент на Република Турция с 52% от гласовете беше избран Господин Реджеп Тайип ЕРДОГАН. Този резултат се очакваше защото Господин Реджеп Тайип ЕРДОГАН като Министър Председател на Република Турция за едно десетилетие направи такива постижения в икономическо, политическо, социално, културно и т. н. отношение, което други политици не можаха да направят за няколко десетилетия. Така, че народа не е глупав и знае как да отреагира и се отблагодари когато се правят неща в негова полза. И като избиратели в България само можем да си вземем необходимите поуки за да можем на самите избори да си кажем тешката дума като избираме решителни, знаещи и можещи лидери като Реджеп Тайип ЕРДОГАН.
С обявяването на резултатите във вечерта на изборния ден, започнаха празненства в различните градове не само в Република Турция, но и по различните части на света. Като се започне от Казакистан, Азарбайджан, Киргизистан и се стигне до Германия, та дори чак в далечна Австралия и много други части на света където живеят Турци и се радваха на този успехна Турския Лидер избран за Президент на Република Турция. Празненства имаше и в някои градове на Балканските държави Македония, Босна и Херцеговина, Гърция като най–оскъдно както се очакваше това беше в България. Само в Кърджали някои симпатизанти на Бултюрк, въпреки възраженията и пречките на полицейски патрулки излезнаха по улиците на града и изразиха своите симпатии към новоизбрания Президент на Република Турция Господин Реджеп Тайип ЕРДОГАН, като осветиха улиците на града с фойеверки. Между впрочем по нареждане на кмета на община Кърджали бяха скъсани и махнати предизборните плакати на кандидата Реджеп Тайип ЕРДОГАН. По–уместно е тук да си зададем въпросите къде са кметовете на побратимените Български градове и общини с общини в Република Турция. Които кметове се надпреварват да искат помощи, съдействия и да се снимат в едно каре с политици и кметове на управляващата ПСР в Република Турция. Или тези отношения са само привидни и са необходими толкова колкото да се организират пикници или разни други софри, в предизборни кампании в България без да имат културна, политическа, икономическа, социална и т.н. задълбоченост. Каква е тази политическа неизкреност? Когато имаме нужда протягаме ръка а след като си свършим работата си зариваме главите в пясъка за да не ни „виждат“. И полярните мечки вече разбраха, че ДПС политиците и кметовете на общини не навиждат и не харесват политиката на ПСР. Причината е ясна, понеже повечето от Господата от ДПС върхушката са ляво и атеистично настроени а ПСР е дясна и консервативна партия. Проблема тук е, че на ДПС Господата им е нужно малко „смелост“ за да могат да отстояват тази си позиция без да прибягват до лицемерни и недостойни прояви. Или както е казал Мевлана „Или бъди такъв какъвто изглеждаш или изглеждай такъв какъвто си“
Тук е мястото да се отбележи, че Българският Президент Господин Росен Плевнелиев беше един от първите държавни глави поздравили Господин Реджеп Тайип ЕРДОГАН послучай изборния успех.
След изборите за местна власт през месец март 2014 та година, отново имаше избори в Република Турция. Този път избирателите за първи път избраха своя Президент с преките си гласове. Имаше трима кандидати за Президент – Реджеп Тайип ЕРДОГАН, кандидатът на управляващата Партия на Справедливостта и развитието (ПСР), Екмелеттин Ихсаноглу кандидат на Коалирали се 14 десет партии начело с Републиканската Народняшка Партия и Турската Националистическа партия. Интересен беше третият кандидат Селахаттин Демирташ който е от Кюдски произход, кандидат за Президент на Турция. Тази кандидатура е интересна от гледна точка на това доколко Република Турция е демократична и правова държава. Господин Демирташ съвсем спокойно си проведе предизборната кампания като проведе митинги в доста градове и беше поканен на повече телевизюнни канали с национално значение, даже повече от втория кандидат Екмелеттин Ихсаноглу.
Изключително нормално беше обстановката в изборния ден в който избирателите спокойно си отдадоха своя вот.
Така, че за кандидатурата на Демирташ никой гражданин или никоя организация не намери за необходимо да сезира някоя държавна институция за сигурност, както това беше направено с кандидатурата на Сали ШАБАН за Президент на Република България издигнат от Бултюрк през 2011 година. „Патриотите“ от АТАКА, СКАТ, ВМРО и т. н. се скъсваха да дигат гюрюлтия и патъртия и се надпреварваха пред ДАНС, даже занимаваха и Народното събрание, като чели с тази кандидатура е дошъл краят на света. Но за съжаление тези партии все още продължават да заемат място в политическото пространство на България, а ние говорим за демократизация в България, която е член на Европейския съвет (ЕС). А Господата от ДПС плахо се усмихваха под мустак и твърдо стояха зад комунистическия кандидат с номер осем Ивайло КАЛФИН. Те не само, че неприпознаха себеподобния кандидат, но даже се насилваха да го заплашват за да се откаже от кандидатурата си.
На изборните резултати на Република Турция не се получиха изненади и както се очакваше за Президент на Република Турция с 52% от гласовете беше избран Господин Реджеп Тайип ЕРДОГАН. Този резултат се очакваше защото Господин Реджеп Тайип ЕРДОГАН като Министър Председател на Република Турция за едно десетилетие направи такива постижения в икономическо, политическо, социално, културно и т. н. отношение, което други политици не можаха да направят за няколко десетилетия. Така, че народа не е глупав и знае как да отреагира и се отблагодари когато се правят неща в негова полза. И като избиратели в България само можем да си вземем необходимите поуки за да можем на самите избори да си кажем тешката дума като избираме решителни, знаещи и можещи лидери като Реджеп Тайип ЕРДОГАН.
С обявяването на резултатите във вечерта на изборния ден, започнаха празненства в различните градове не само в Република Турция, но и по различните части на света. Като се започне от Казакистан, Азарбайджан, Киргизистан и се стигне до Германия, та дори чак в далечна Австралия и много други части на света където живеят Турци и се радваха на този успехна Турския Лидер избран за Президент на Република Турция. Празненства имаше и в някои градове на Балканските държави Македония, Босна и Херцеговина, Гърция като най–оскъдно както се очакваше това беше в България. Само в Кърджали някои симпатизанти на Бултюрк, въпреки възраженията и пречките на полицейски патрулки излезнаха по улиците на града и изразиха своите симпатии към новоизбрания Президент на Република Турция Господин Реджеп Тайип ЕРДОГАН, като осветиха улиците на града с фойеверки. Между впрочем по нареждане на кмета на община Кърджали бяха скъсани и махнати предизборните плакати на кандидата Реджеп Тайип ЕРДОГАН. По–уместно е тук да си зададем въпросите къде са кметовете на побратимените Български градове и общини с общини в Република Турция. Които кметове се надпреварват да искат помощи, съдействия и да се снимат в едно каре с политици и кметове на управляващата ПСР в Република Турция. Или тези отношения са само привидни и са необходими толкова колкото да се организират пикници или разни други софри, в предизборни кампании в България без да имат културна, политическа, икономическа, социална и т.н. задълбоченост. Каква е тази политическа неизкреност? Когато имаме нужда протягаме ръка а след като си свършим работата си зариваме главите в пясъка за да не ни „виждат“. И полярните мечки вече разбраха, че ДПС политиците и кметовете на общини не навиждат и не харесват политиката на ПСР. Причината е ясна, понеже повечето от Господата от ДПС върхушката са ляво и атеистично настроени а ПСР е дясна и консервативна партия. Проблема тук е, че на ДПС Господата им е нужно малко „смелост“ за да могат да отстояват тази си позиция без да прибягват до лицемерни и недостойни прояви. Или както е казал Мевлана „Или бъди такъв какъвто изглеждаш или изглеждай такъв какъвто си“
Тук е мястото да се отбележи, че Българският Президент Господин Росен Плевнелиев беше един от първите държавни глави поздравили Господин Реджеп Тайип ЕРДОГАН послучай изборния успех.
0 коментара:
Публикуване на коментар