Сюлейман Гьокче: НАТО и международната общност ни подкрепят

С българските власти имаме близко сътрудничество, Турция и България са две приятелски страни

- Ваше превъзходителство, как според вас ще се отразят последните събития на сигурността на Турция, региона, Европа и света?

- Предполагам имате предвид сирийската криза. Това е много сериозен проблем, по който международната общност трябва да постигне консенсус, за което е нужно общо решение. Тази необходимост е очевидна. Всъщност след съвещанието във Виена, на което участва и Турция, се стигна до това. Сега се надяваме да се приведе в действие. Натъжени сме от инцидента с руския бомбардировач и оповестихме това публично, но трябва да се знае същевременно, че Турция използва с решимост изконното си право да защитава суверенните си граници. Не сме ние отговорни за инцидента, това трябва да е напълно ясно. Правилата и ангажиментите по оповестената от нас процедура за избягване на инцидентите във въздушното ни пространство продължават да бъдат в сила. По този въпрос неколкократно сме отправяли предупреждения към руската страна. Както случаят, така и последиците от него не бива да се преувеличават.

- Смятате ли, че декларираната от НАТО колективна евроатлантическа подкрепа бе достатъчно силна или дотолкова, колкото Анкара очакваше тя да е израз на междусъюзническата солидарност?

- От наша гледна точка бе достатъчна ясна. Според нас генералният секретар на НАТО Столтенберг изрази позицията на Алианса и съюзниците в НАТО, сред които и България, подкрепиха това изказване. Знаете, че решенията в НАТО се вземат с консенсус. Бих искал да спомена и за позициите на ЕС и на ООН. Турция е член на НАТО от 1963 г. Турското въздушно пространство едновременно е въздушно пространство и на НАТО. От основаването си до днес НАТО работи в солидарност и съгласие. В крайна сметка позицията на Турция може да не съответства на руската, но нашата позиция е идентична с тази на международната общност.

- Как оценявате българската подкрепа? Имаше доста нелицеприятни действия от страна на симпатизанти на партия „Атака”…

- Поведението на отделни личности и партии в България не отразяват официалната българска позиция. С българските власти имаме близко сътрудничество. Освен че са съседи, Турция и България са две приятелски страни, съюзници и партньори в ЕС. Двустранните ни отношение се развиват в положителна насока. Нормално е да се уважава правото на отделни личности и движения да изразяват своето мнение, както изискват демокрацията и плурализмът. Проявяваме разбиране към всичко това. Но изгарянето на турското знаме не може да се възприеме като демократично право, нито да се приеме с разбиране. Както и на националния флаг на нито една държава. Това е недопустимо.

-Турция е приела над 2,5 млн. бежанци досега. Ще продължи ли политиката на „отворени врати” и как ще се справи Турция с миграционния проблем, който е товар за нейната икономика? Меркел обеща 3 млрд. евро за споделянето на финансовата тежест от европейска страна?

- Преди войната Сирия беше страна с 21 млн. население. Досега 12 млн. бяха принудени да се преселят в други райони на страната. Това е 60% от населението. А над 4,5 милиона трябваше да търсят убежище в други страни. Това е катастрофа, голяма хуманитарна криза, която не прави разлика между жени, мъже, деца и възрастни. Преди седмица, миналата събота, безжизненото телце на едно малко момиченце на име Сена, бе намерено на турския морски бряг - подобно на трагедията с бебето Айлан. Турция прави всичко по силите си, за да помогне на тези бедстващи хора. До този момент бяха похарчени над 8 млрд. долара и лично аз не бих искал да повтарям тези факти, но тази истина често се пропуска. Сирия е проблем като на средиземноморския регион, който все повече се превръща в проблем и на ЕС. Затова наистина ние очакваме от ЕС да споделят с нас тази тежест. Общият размер на външната помощ, която Турция е получила за сирийската криза, е в размер на 417 млн. долара. А европейските пари представляват само 40% от тези средства. Бих искал специално да подчертая, че помощта, която сега очакваме да дойде от ЕС, ще бъде похарчена изцяло за нуждите на сирийските бежанци. Това трябва да се знае.

- Защо тази помощ се обвързва със споразумението за реадмисия, тоест за връщането на бежанците обратно в Турция? А Турция от своя страна иска срещу това нейните граждани да могат свободно да се движат в шенгенската зона и замразеният преговорен процес да бъде размразен с отварянето на 5 нови глави?

- Тази тема бе разисквана между Анкара и Брюксел много преди да възникне кризата със сирийските бежанци. До споразумение се стигна през 2013 г.. Година по-късно то бе ратифицирано. Бежанската вълна това лято постави на дневен ред въпроса за изтегляне напред на датата за влизане в сила на договора, което иначе се очакващи да стане през 2017 г.. Всъщност двата въпроса не са свързани. Говорим само за ускоряване на процеса.

- Как според вас Турция се справя с такава огромна бежанска маса, и то от години, а близо 1 млн. бежанци, които тропат на вратата на ЕС, успяват да предизвикат дебат за бъдещето на съюза и даже за неговия разпад?

- Ние сме на трето място в света след САЩ и Великобритания в класацията на страните, които отделят най-много средства за хуманитарна помощ на база БВП за глава от населението, за което Турция отделя 4,5 млрд. долара годишно. И тук не става въпрос само за Сирия, а за нуждаещите се хора във всички страни на света. Има много по-богати от Турция страни, но те не го правят? А знаете ли защо ние го правим? Това е израз на нашата външнополитическа визия, философия, ценности и подход. На 1 декември ще предадем щафетата на Китай в Г-20. Защото вярваме, че в основата на нестабилността, напрежението, конфликтите и даже на всички войни в света е заложено несправедливото разпределение на доходите, социалната несправедливост, безправието и неравенството. Докато тези глобални проблеми не бъдат коренно разрешени и на мястото, където са възникнали - подобно на Сирия - нищо не може да бъде постигнато и решено трайно и справедливо. Не може да си залостите вратите, докато къщата на съседа ви гори. Терорът и ескалацията на напрежение рано или късно ще ви застигнат, няма как да ви оставят на мира. Примерите са много - Анкара, руският самолет над Синай, Бейрут, Париж… Ние ратуваме за нова, по-справедлива международна система. В противен случай, ако не настъпи очакваната промяна, за съжаление в бъдеще всички ще страдаме много повече от сега.

- Турският президент Реджеп Ердоган често повтаря, че „светът е по-голям от 5“ и ратува за реформирането на Съвета за сигурност на ООН, в който световната воля се решава от САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай. Защо?

- Обединените нации всъщност са глобален механизъм с призната власт за взимане на политически решения. За тази промяна настояват и други глобални актьори. Има десетина набиращи скорост страни, които са изолирани от този процес, но и те имат желание да участват в него и споделят мнението на Турция. Няма смисъл да ги изброявам, досещате се, че всички те са в състава на Г-20. Тази тема не е нова. Обсъжда още от началото на 90-те години на миналия век, но за съжаление няма напредък. Една част от тези страни образуваха БРИКС, защото светът се развива и събитията са много динамични. Понякога балансът на силите, геоикономическите сили и външнополитическите инструменти не съвпадат или се разминават със съществуващите или поне налаганите ни политически реалности.

- В контекста на българо-турските отношения да ви попитам нещо по-конкретно. Какво трябва да се направи за облекчаване на трафика и потока на Капъ куле и Капитан Андреево?

- Системата от турската страна работи по-серийно, а българската се опитва да синхронизира потока и полага според мен искрени и сериозни усилия за това. Благодарим за тази добра воля. Но нека първо да ви кажа, че ние наистина работим много добре с българските власти по всички въпроси от общ характер и взаимен интерес. Турция е една много динамично развиваща се икономика и има желание да работи заедно със съседите си за създаването на една зона на благоденствие. Съвсем простичко да ви го кажа. Говоря за засилване на търговията и инвестициите, за което е нужно преди всичко потокът на границата да бъде по-плавен и интензивен.

- Защото България е европейската врата на Турция?

- Аз не използвам този термин, защото нашата страна е в процес на преговори с Европейската общност от половин век. Според мен източната граница на Европа започва от Турция. Не визирам техническите параметри, а къде започва „геополитическата представа“ за Европа. Аз споделям изключително практично и прагматично виждане за нещата - бързото преминаване без опашки и сигурността по пътищата логично ще доведат и до увеличаване на търговския обмен. България и Турция имат голям интерес от това е много естествено, защото в цял свят е така. Приветстваме българското правителство за положителното развитие на инфраструктурата, което посрещаме с голямо задоволство. Сега София и Истанбул са свързани с аутобан (магистрален път), което ще видите, че ще катализира търговията и инвестициите. Очакваме още по-голямо сътрудничеството, което обаче няма да се случи за един ден. В Турция има важни пристанищни инвестиции, като „Азия порт” например в Текирдаг, пристанище за контейнери, което ще бъде третото от най-големите 10 пристанища в Европа, след Хамбург и Ротердам. Това се случва в непосредствена близост до България и Гърция, което ще допринесе за много положителни промени и засили интеграцията. Реновираната турска пътна инфраструктура, особено частта в нейния хитерланд, в района на Мраморно море, вече предлага много облекчения пътуващите.

- Звучи като материализиране на споменатите от вас тези по време на премиерата на български на книгата на турския премиер проф. д-р Давутоглу „Стратегическа дълбочина” за „интеграционния подход” и „регионализацията” ?

- Да, естествено. Този научен труд е написан от нашия премиер, докато е бил само академик. Нито една научна разработка няма претенция с приноса си да представя някаква окончателна реалност. Тезите не са детерминистки и могат да еволюират във времето. Една научна разработка е важна дотолкова, доколкото предлага нови, конструктивни и открити за развитие значими идеи за бъдещето. От тази гледна точка книгата е много важна и българските читатели, макар и малко късно, ще имат възможност сами да се запознаят с тези тези. Знаете, че в Турция инфраструктурата изцяло се подновява. Изграждаме нови магистрали, летища, мостове, пускаме нови линии за скоростни влакове. Като най-голямото летище в света и третият мост над Босфора в Истанбул. Помислете само, това е в непосредствена географска близост до България, от което тя ще спечели най-много. Да погледнем на тези въпроси от по-широк ъгъл: страните от региона (Турция, България, Гърция, Иран и др.) имат шанса да бъдат разположени в географската и геополитическа сърцевина на коридорите между Европа и Азия. Като казваме интеграция, разбираме и пътищата, които водят от Пекин до Лондон. „Железният път на коприната” на ХХІ (21) век върви по маршрута на стария „Път на коприната“. Не виждам никакъв смисъл в това, тези икономически, енергийни и транспортни връзки да бъдат политизирани. Това е главното изискване за визионерски геополитически поглед в новия век на страните, които са не само съседи, но разположени между двете оси (изток-запад) и могат да играят важна роля за формирането на новия международен ред чрез позитивно взаимодействие помежду си, от което да извлекат и големи ползи. Това особено важи за връзката Турция-България, за което ни се предоставя исторически шанс, който не трябва да пропускаме. И да ви кажа, че отворените прозорци с възможностите не остават завинаги отворени. А когато се затворят, не става ясно кога отново ще бъдат открехнати. Виждате, че само за няколко години се промениха толкова много неща в света и региона и картината е абсолютно различна. Затова трябва да бъдем на правилното място в точното време и да вземем верните решения и действаме заедно, в името на общия успех.

- И последно да ви попитам за борбата срещу глобалния тероризъм на ДАЕШ/ИДИЛ? Какво още може и трябва да се направи в тази посока в новата ситуация след инцидента с руския самолет?

- Нужно е открито и безусловно да се върви към международно сътрудничество в борбата с тероризма. А относно проблема с бежанската вълна и миграционните процеси също трябва да има цялостен подход, регламент и общи действия, защото терористите действително не могат да се разделят на „наши” и „ваши”, „добри” и „лоши”, терорът си е терор и той има едно много грозно лице. ДАЕШ например е променял името си няколко пъти, откакто се е появил, но още от самото начало Турция определя тази организация като терористична, за разлика от много страни, които даже не знаеха какво е това и как да го наричат. Защото след поредното преименуване някои страни виждаме, че ги вадят от списъка на терористичните организации. Никога не сме проявявали дуалистично отношение към терора, от който страната ни е теглила много. Нашата позиция е принципна и това е наша държавна позиция. Имаме много горчив опит с ПКК и проблема с включването и изключването им в тези списъци. Не спорим доколко това е морално или не, излагам само факти. За нас, НАТО и ЕС, ПКК е терористична организация, затова нашето очакване е всички европейски страни да ни подкрепят и осъдят решително терористичните им действия. Това е много сериозен проблем, заради който страната ни жертвала над 40 000 души. Много са малко страните в света, които са толкова изстрадали, колкото ние и имат такъв дълъг и горчив опит с тероризма, който ние сме готови да споделим с нашите партньори.

Визитка

Посланик Сюлейман Гьокче е роден през 1967 г. в Истанбул.
Завършва Анкарския университет, специалност „Международни отношения“ и Оксфордския университет, специалност външна политика. През 1990 г. постъпва в Министерството на външните работи на Република Турция. Заема различни длъжности в посолствата на Турция в Рим, Кабул, Исламабад и Лондон. Съветник е в дипломатическата мисия на НАТО в Афганистан. В периода 2007-2011 г. изпълнява длъжностите съветник и пълномощен министър на мисията в посолството във Вашингтон. От 2013 г. е посланик на Република Турция в България.

Нихал Йозерган I TRUD.BG