Пълният текст на декларацията:
На 29 май се навършиха 27 години от извънредното включване на Тодор Живков по БНТ и БНР с основна цел силово депортиране от страната на турци и мюсюлмани, останало известно като „Голямата екскурзия“. Повече от 360 000 души са принудени набързо да изоставят домовете си, имуществото си и да потърсят убежище в съседна Турция и в Европа.
Партийната пропаганда, слуховете за крайни решения и явният и скрит натиск раздухват масова психоза и античовешки настроения в обществото и това довежда до мащабна миграционна вълна през летните месеци на 1989 г. Нагнетяват се тревога, националистически страсти и ксенофобия в цялото общество. На 7 юни на среща с политическия елит Тодор Живков не оставя никакво съмнение за смисъла на очертаващото се масово изселване като заявява:
„Бунтовете в страната спряха след това изложение (от 29 май). Ние сме на прага на голяма психоза за изселване. Как трябва да оценим тази психоза? Такава психоза на нас ни е необходима, тя е добре дошла. Аз ще кажа нещо, което пазим в тайна...“
А тайната е, че трябва да изведат 200-300 хиляди души от това население.....
Независимо от всички усилия на турската държава, която е готова да даде подслон на пострадалите от държавната политика български граждани, на 21 август 1989 г. преминаването на превозни средства и хора на българо-турската граница е спряно. В България се появяват икономически и социални проблеми, тъй като цели села и области се обезлюдяват напълно или частично.
Още в самото начало насилственото преименуване като един античовешки акт предизвиква вътрешната съпротива на всички засегнати.Tази съпротива в някои случаи и на места получава външни проявления и прераства в открити демонстрации, бунтове и сблъсъци. Този процес на отпор има своето начало далеч в миналото, но мнозина от нас сме свидетели на събитията през 70-те години на миналия век и помним периода 1970-73 г., 75-76 г. с бунтовете и демонстрациите и свидните жертви в областите Благоевград, Смолян и Пазарджик.
При насилствената смяна на имената в края на декември 1984 г. има демонстрации в Източните Родопи, в резултат на които има и убити, като за потушаването на тези бунтове в държавата е сформиран специален кризисен щаб. В средата на януари 1985 г. са бунтовете в Ябланово, обл. Сливен, които са потушени след намесата на танкове на Българската Армия.
В протестите в периода 1984 – 1985 има десетки загинали, включително едно 17-месечно бебе, стотици са бити и задържани, а повече от 500 души са изпратени в лагера в Белене.
След 1985 г. съпротивата добива организирани форми главно в Североизточна България и тя има значителна роля за оформянето на открито гражданско противопоставяне на комунистическия режим в последните му години.
През м. май 1989 г., независимо че организаторите начело с Ахмед Доган се намират в затворите, успяват да организират масови митинги, гладни стачки, протести, които заливат цяла Североизточна България.
Срещу демонстрантите са хвърлени въоръжени сили, на много места се стига до сблъсъци, има десетки загинали, стотици са ранени.
Майските събития от 1989 г. пряко кореспондират със събития, свързани с оформянето на открито гражданско противопоставяне и падането на тоталитарния режим на 10 ноември 1989 г. Повечето от формиращите се дисидентски груписе обявяват срещу „възродителния процес“.
Исканията за гарантиране на малцинствените права в България получават гласност основно чрез изявления в западни радиостанции.
С акта на 29 май 1989 г. се слага началото на края на т.н. възродителен процес, с което и началото на края на тоталитарния режим в България.
Така решението на ЦК на БКП за изпълнение на програма за насилствена смяна на имената на българските турци и мюсюлмани претърпява своя категоричен неуспех. Тази програма, останала в историята като „възродителен процес“, при който на повече от 1 млн. мюсюлмани принудително са сменени имената, включително на починалите, който процес забранява език, религиозни традиции и общностни ритуали. Процес, който цели подмяна на идентичността. Със своята античовешка същност катализира протестните актове и движения на българските турци и мюсюлмани и на всички демократично мислещи хора в страната.
В международен аспект събитията в България имат връзка и с конференцията на Съвещанието по сигурност и сътрудничество в Европа (сега – ОССЕ), посветенa на проблемите на човешките права и свободното движение на хора през границите, проведено в Париж от 30 май до 23 юни 1989 г. Както на тази конференция, така и на последвалата конференция по човешките измерения в Кохенхаген от 5 до 29 юни 1990 г. е отбелязано, че спазването на правата и свободите е в основата на демокрацията.
За всичко това обществото знае много малко.
За престъпленията няма наказани.
Посочените процеси са в основата за създаването на Движението за права и свободи от д-р Ахмед Доган и вече 27 години ДПС води последователна политика за утвърждаване на демокрацията в нашата Родина, за защита на основните права и свободи на всички български граждани, за справедливост, за сигурност и стабилност в страната, в Европа и в света.
Ние от ДПС искаме събитията, свързани с т.н. възродителен процес, с Майските събития и събитията от м. декември 1989 г., да получат своята историческа оценка. Убедени сме, че такава оценка ще има и тя ще обяви всички жертви за герои на българската демокрация, свързаните лица с процесите – за пионери на най-новата ни демократична история.
Независимо от това, през последните години отново сме свидетели на езика на омразата, който в последните две години стана основен език на комуникация дори и от трибуната на Народното събрание.
И днес се намират някои, дори и в тази зала, които пак ни отпращат нанякъде. Може би отново искат да ни изгонят от родните домове, от Родината?! И днес се нарушават конституционни права на български граждани, правото на глас, правото на език. На всички искаме да заявим категорично – това няма да се случи. И гарант за това е Движението за права и свободи. Ние ще продължим да се борим за правата и свободите на всички български граждани, защото те не се дават даром, те се отстояват чрез ежедневна борба и изискват пълно себеотдаване.
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Накрая, предвид днешния международен ден на детето, ще завърша с призив в името на децата, които са нашето бъдеще – нека направим така, че вместо в лъжа и омраза нашите деца да живеят с истината, в толерантност и заедност.
0 коментара:
Публикуване на коментар