Проф. Евгения Иванова е историограф и етнолог. Академичната й кариера е в балканистиката, антропологията и етническата политика. Освен на научни изследвания, тя е автор и на романите "Фото Стоянович", "Оглушително бяло", "Планът Константинопол" и "Проклет роман".
Евгения Иванова е изследовател на мюсюлманските общности в България и на политиките към тях. Сега е ръководител на изследователски проект, чиято основна цел е да диференцира отношението към различните общности и причините за него, както и да проследи динамиката на това отношение в различни периоди от развитието на българското общество. Част от проекта е националното представително проучване на "Алфа Рисърч" "Мнозинство и малцинство. Нагласи към различните". Повече за него вижте тук.
Кой е най-сериозният проблем за междуетническите отношения в България, който се очертава от проучването? Има ли изненади?
- Очаквахме сравнително високи нива на толерантност към повечето малцинствени общности. Изследването ги потвърди - поне що се отнася до онези, които сме свикнали да наричаме "безпроблемни": католици, протестанти, евреи, арменци. Изненадата за мене бяха почти същите нива (съвсем малко по-ниски) на толерантност по отношение на мюсюлманите и турците.
Предварителните ми очаквания бяха за по-висока степен на отхвърляне - заради неизкоренените все още предразсъдъци, свързани с "турското робство", заради глобалната ислямофобия и страха от "новата световна заплаха" - исляма. Оказа се, че мнозинството българи по-скоро приемат, отколкото отхвърлят съгражданите си мюсюлмани.
Ситуацията съществено се променя при въпросите за съществуването в България на "крайни религиозни проявления". Най-голям процент от отговорилите положително сочат като склонни към крайности именно мюсюлманите. Важно е обаче да отбележа, че онези, според които крайни проявления у нас не съществуват, са два пъти повече от твърдящите обратното. Очевидно, високата степен на приемане визира "нашите" мюсюлмани, а мисленето им като крайни е по-скоро под влиянието на глобалната ислямофобия.
Най-големият проблем, който изследването открои, не беше изненада - отношението към циганите. Почти една четвърт от анкетираните откровено заявяват, че ги мразят. Вероятно процентът е доста по-висок - поради неудобството открито да се афишира омраза. Голяма част от останалите са безразлични, а някои се страхуват от тях. Това категорично отхвърляне на цяла общност е твърде опасно - всеизвестно е, че етническите предразсъдъци се обострят по време на криза, каквато изживяваме в момента.
В годините след 1989 г. страната се отваря все повече към света. Стават ли по-толерантни българите?
- Не съм сигурна, че "отварянето към света" автоматично генерира толерантност. Свидетели сме на все по-нарастващ национализъм именно в "света". Ислямофобията също идва от "света". Мнозинството от анкетираните са на мнение, че в междуетническите и междурелигиозните отношения няма промяна в сравнение с периода на комунизма. Почти по равно са разпределени откриващите подобрение и откриващите влошаване. По отношение на бъдещето оптимистите са с няколко процента повече.
Защо българите в голяма степен приемат да живеят близо и да работят с хора от различни малцинства, но се капсулират, когато стане дума за брак с тях? Какво означава това?
- Това е характерно за всички нации - колкото по-близо до интимния свят на човека се отива, толкова по-висока е степента на капсулиране. Именно затова се въвежда тази скала: започва се от съгласие да живееш в една държава с някоя група и се стига до съгласие да живееш в едно семейство. Всички сме виждали, предполагам, високо толерантни хора, които изпадат в ужас, че синът им ще се ожени за мюсюлманка, например. За циганите да не говорим
Правят впечатление полюсното отношение на интелигенцията към циганите и голямата нетолерантност към малцинствата у жителите на София. Как си обяснявате това?
- Интелигенцията, разбира се, не е еднозначно понятие. Към нея се числят (или се причисляват) хора с разнообразни нагласи. А в отхвърлянето на циганите няма особени различия при различните групи.
Колкото до нетолерантността в София, това напомня ситуацията от годините на ранната модерност, когато се ражда национализмът. Скъсалите с патриархалната сигурност придошли в индустриалните градове селяни се чувстват самотни, пренебрегвани и отхвърляни, затова избират уюта да принадлежат към по-голяма въобразена общност - нацията. Ако имахме разбивка по поколения софиянци (първо, второ, трето и т.н.), вероятно, щяха да се откроят разлики.
Изследването показва, че българите в много малка степен познават религиозните вярвания на "другите". Какви са последствията?
- Резултатите сочат категорична зависимост между степента на познаване на "другия" и степента на толерантност. Колкото по-висок е процентът на познаването, толкова по-голямо е приемането на определена общност. Най-непознаващите мразят най-силно. Това обяснява и споменатите вече разлики между отношението към "нашите" мюсюлмани и към изповядващите ислям в глобален мащаб.
А каква е ролята на клишетата "турско робство" и "възродителен процес" за нагласите към турци, помаци и мюсюлмани?
- Една от изненадите в изследването беше съвсем малкият процент на онези, които свързват турците преди всичко с "турското робство". За сравнение, определението, заело първото място, е "работливи". Колебая се дали "турското робство" продължава да бъде мотивация за омраза, или вече е само инструмент за легитимиране на принципно съществуваща омраза.
Отношението към "възродителния процес" е, може би, най-тъжната констатация в изследването. Най-високият процент го оценяват като "правилно действие, извършено по неправилен начин" и едва 15.2% - като "престъпление на комунистическия режим". Ако навлезем в детайли, ще открием, че сред далите този отговор преобладават привържениците на партиите от десния сектор, т.е. напълно е възможно той да се дължи не толкова на уважение към спазването на човешките права, колкото на омраза към комунизма. Тъжно е, също така, че след 30 години демокрация 17.8% определят това престъпление като "правилно действие за създаване на единна българска нация".
Какво показва проучването по отношение на "възродителния процес" очаквайте утре в "Дневник".
Кои са факторите за разчупване на клишето в представите за "другия"?
- Увеличаване на степента на познаване, струва ми се. А може би - и личностното самочувствие. Прави впечатление, без от това непременно да се извежда правило, че богатите и образованите са по-толерантни в сравнение с другите. Това също не е изненада. Известен е феноменът "малки бели хора" (политически коректна перифраза на "бели боклуци") в САЩ, които най-силно мразят и отхвърлят цветнокожите.
0 коментара:
Публикуване на коментар