Българските медии и Турция

събота, юли 25, 2020 |

Представата за политиката на съвременна Турция у нас в България се формира през медии, от разкази на бивши дипломати със съмнителна квалификация, членове на организации и партии с откровено националистическа ориентация, една не- малка група безгръбначни политически "анализатори" от моя етнос.

Почти никога в българските медии не се показва другата гледна точка по дадена актуална тема, а именно тази на властта в Анкара.
"Събеседниците" по студията, опирайки се на лъжи, манипулират зрителя и представят политиката на президента Ердоган., като елементарен неоосманистки напън.
А истината е друга. Турция от близо 20 години има нова доктрина за национална сигурност, приета от въоръжените и сили. Накратко, Турция реши при поява на заплаха за националната си сигурност да предприема задгранични операции, като по този начин елиминира заплахата преди тя да е навлязла на нейна територия.

Турция е позиционирана на географско място, където на юго- изток граничи с държави, изкуствено създадени след първата световна война. Населението на тези държави е съставено от различни етнически групи. За краткото си съществуване, в тези държави все още не формирано усещането за съпричастност към нация, няма устроена и нормално функционираща държавна администрация. Това е факт, който успешно си използва от великите сили за да прилагат колониалната си политика спрямо съответната държава. На територията и се предизвикват конфликти на етническа основа за да се отслабят защитните и рефлекси.
Слабо защитени и богати на петролни залежи Сирия и Ирак, в един момент се оказаха без никаква прехрана за населението, в непримирими етнически взаимоотношения и многочислени въоръжени до зъби групи, с най- модерни оръжия . Между въоръжените от великите сили, на преден план изпъква ПКК.
Работническата Партия на Кюрдистан, съкратено ПКК е националистическа, марксистко- ленинска комунистическа организация с представителни офиси в почти всички столици на европейските държави. Тук е добре да отбележим и неразбираемото демонстрирано лицемерие на запада. От една страна отричат комунистическата идеология в собствените си държави, от друга страна приютяват такава, която от съществуването си е нанесла огромни вреди на съюзника им в НАТО Турция.
Основната цел на ПКК е чрез въоръжена борба да се създаде Кюрдска държава, в чиито граници са предвидени да се включат огромни територии от Турция. На това основание, Турция приема ПКК като заплаха за териториалната си цялост.
Определената като терористична организация, ПКК е базирана на териториите на Сирия и Ирак. В пограничните райони на тези държави са изградени лагери в които се подготвят атентатори за терористични акции в Турция. Също така от територията на Сирия и Ирак в продължения на десетилетия се изстрелваха ракети към Турция, включително към цивилни в населени места. Това е основната причина за приемането преди 20 години на новата доктрина, за националната сигурност на Турция. Елиминиране на заплахата, преди да е проникнала на територията и.
За да реализира новата си доктрина, Турци от две десетилетия, планирано адаптира икономиката си за тази цел. 

Малко числа; фирмите ангажирани в отбранителното производство от 56 през 2000 година, днес са 1500. За този период, проектите които се разработват от 60 нарастват до 700. Във финансово изражение ръста е огромен, от един милиард в началото на двайсти век, днес е единадесет милиарда долара. Така зависимостта на турската армия от внос на оръжия и боеприпаси от 70% е сведена до 30 %.
Наличието на Национална Доктрина за Сигурност и мерките на властта в Анкара за успешното и реализиране не са "прищявка" на Президента Ердоган. Националната Доктрина е част от политиката на днешна Турция, за запазване на териториалната и цялост и суверенитет. Внушенията, че в това отношение Турция след Ердоган ще се промени са меко казано наивни. Големите държави имат както военни доктрини, така и дългосрочни стратегии за икономическо развитие, демографска политика и т.н. Независимо кой ги управлява, стриктно се придържа към начертаната в стратегии и доктрини програма за нейното бъдеще.
Родните "наблюдатели" на политическите процеси в Турция, вместо да злословничат по адрес на Ердоган, да насочат вниманието си към нашия разграден двор. България повече от всякога има нужда от национална стратегия за развитие. В това отношение Турция е пример от който да се поучим.

0 коментара:

Публикуване на коментар