Интернет-страницата "Изгубената България" представя 70 непоказвани до сега малки копия на фотографии от Руско-турската война. Пред Агенция „Фокус” фотографът-художник Пейо Колев, който е и автор и създател на сайта, разказа за инициативата за набиране на средства за купуване на дигитални копия на тези фотографии.Фокус: Г-н Колев, как попаднахте на тези снимки от Руско-турската война и с какво са ценни те?
Пейо Колев: Проблемът е, че няма достатъчно снимки от Руско-турската война. Тя се илюстрира обикновено с картини, което при наличието на снимки е малко идиотско. Човек не може да си представи тази война, която не се е случила толкова отдавна, и след като има документи за нея е редно да се използват повече документи, а след това картини. Научих за този архив от мой приятел историк. Той се е появил скоро след като е починала далечна роднина на руската императорска фамилия, която го е оставила. Хубаво е да има някакво централизирано искане за закупуването на тези снимки. Аз кореспондирах с хората, които притежават албума, и те продават дигитални копия на всяка една от тези 70 снимки за 50 евро срещу копие, което не е много голям цена, тъй като снимките са много качествени. Почти всички агенции продават архивни снимки в рамките на 20 до 50 евро. Мисля си, че би било много добре, освен, че в периодичния печат и в исторически книги, които засягат войната, няма такива илюстрации, няма и в интернет. Това, което прочетох като информация в централния държавен архив за периода е, че те разполагат с много малко фотографии от това време и според мен е съвсем естествено тези снимки да дойдат в България. Преди време фотографът Иво Хаджимишев направи такава колекция от снимки, но по-малка, с помощта на частни спонсори. Аз мисля да последвам неговия пример, защото ми се струва най-бързо. Снимките са много интересни, представляват живота на т.нар. „Русчукска бригада”, която е под командването на сина на руския император Александър I - бъдещия император Александър III. Това е най-голямата руска войскова част у нас, която е осъществила преминаването на река Дунав от руската армия. Тази част се състои от 70 хил. души. Албумът е бил собственост на брата на Руския император - Великия Княз Владимир Александрович, който също участва във войната. Виждат се батареите на руската армия, пленените турски батареи, голяма част от командния състав. Публикувал съм малки копия на снимките на сайта на „Изгубената България”, ако ги имаме големи тези снимки можем да разберем съвсем точно кои са хората на тях. Някои от тях са на командния състав, има две снимки на български четници, които са с типичното си облекло и с всичките си оръжия. Те също са много малки, а мисля, че това са известни личности. Мисля, че дори само тази снимка с българските четници представлява огромен интерес за България. Периодът на Руско-турската война почти няма фотографии.
Фокус: Как намирате снимки за интернет-страницата „Изгубената България”?
Пейо Колев: Аз лично съм сканирал 90% от снимките. Първо много хора ми изпращат снимки. Вече 10-20% от снимките са ми изпратени от хора, сканирани по указания, които аз съм им дал, така че снимките да могат да бъдат използваеми. Голяма част от снимките съм сканирал лично. Част от тях взимам назаем от приятели антиквари, друга част купувам. Оказа се, че сдобиването със снимки не е голям проблем, но сдобиването със снимки от определени периоди е голям проблем, какъвто е периодът на Руско-турската война. Аз лично съм сканирал най-близката снимка до този период от 1879 г., която я има на сайта. Това е снимка на двама български войници в униформи. Това са най-ранните български униформи на армията ни. Намерих снимката случайно на един пазар в София и я купих за 50 стотинки. След това с помощта на експерти разбрах, че снимката е много стара и доста ценна.
Фокус: Как стои въпросът със снимките от колекцията за Руско-турската война?
Пейо Колев: Този албум е в чужбина и не е мое притежание, за голямо съжаление. Самият албум не се продава, но се продават качествени сканове на всяка една снимка. Това е напълно достатъчно, защото по-късно те могат да бъдат репродуцирани в издания, на снимки и на каквото и да било. С такова качество са, че позволяват да бъдат отпечатани в размери 1 метър на 50 см. с добро качество. Снимките качени на сайта са малки копия на оригиналите. Дори и толкова малки на снимките си личи, че са много ясни и подробни. Самият албум не се продава. Той е собственост на институция. Може да бъде разглеждан, продават се копия, но самият албум не се продава.
Фокус: Знаете ли кой е авторът на тези снимки?
Пейо Колев: Много вероятно е да ги е правил един фотограф, който се казва Франц Бушек, който по това време се е движил с руската армия и по специално с командната част. Снимките от тази война са едни от първите военни фотографии изобщо. Това е началото на професията военен фоторепортер, която тогава все още не е съществувала. Тези хора са едни от първите, които слагат началото на професията, и от тази гледна точка снимките са много интересни.
Фокус: Дали вече сте разговаряли с евентуални спонсори?
Пейо Колев: Още не съм търсил спонсори. Все още не знам към кого да се обърна. В крайна сметка общата сума е 3500 евро, която не е чак толкова голяма. Ще изчакам да видя дали ще има някакви отзиви и след това ще мислим как може да се купят снимките и какво ще стане след това с тях. Не е въпросът само да се купят, въпросът е след това, да бъдат показани.
Фокус: Къде според вас трябва да бъдат показани тези фотографии? Къде виждате мястото им?
Пейо Колев: Мисля, че е добре да се направи една отделна изложба, защото снимките не са малко. Покриват параметрите на една сериозна изложба, която може да бъде представена на много места. След това може да бъде изложена като постоянна експозиция във Военноисторическия музей, например, което е едно чудесно място. Фотографиите могат да бъдат използвани за учебници. И от там нататък ще живеят свой живот.
Фокус: Какви по интересни снимки сте откривали до сега?
Пейо Колев: Това е снимката, която намерих, която е много близо до периода на Освободителната война. Другото, което съм намирал, са снимки на опълченци. Проблемът е, че няма достатъчно фотографски материал от този период, а не знам защо. Фотографията в този период е била почти на 30 години. Вероятно по разни места и архиви стоят такива снимки, но ние все още не сме ги намерили. Специално за Българския архив знам, че в техния сайт пише, че нямат достатъчно снимки от този период. Не знам как стои въпросът с руския архив. Там е много сложно да се запитва и търси. Не знам как стои въпросът и с румънския архив, защото част от командването и цялото преминаване на войската се осъществява през Румъния и с помощта на Румъния. Не на последно място, не знам как стои въпросът с турския архив. С него има един съществен проблем. Аз говорих с наши историци от Анкара, които работят там. Езиковата реформа в Турция се осъществява много след Руско-турската война, а до тогава всичко е било писано на арабска азбука – това е турски език с арабска азбука. В момента нито арабин може да го чете, нито турчин. Те имат сериозен проблем с това, защото става въпрос за огромната документация на Османската империя. Там просто не са стигнали до нас, защото това не е единствената война, която са водили. Имат войни с далеч по-големи последици за империята. Това са възможните места, където може да се намери материал – Турция, Румъния и Русия. Русия, може би, е на първо място, защото е логично там да има снимки, тъй като те са си правили фотографии.
Фокус: Не смятате ли, че някоя институция трябва да купи тези дигитални копия?
Пейо Колев: Убеден съм, че това трябва да стане. Имате ли впечатления българските институции с каква скорост действат? Да се вземе решение, да се отделят пари, някой да го свърши това – аз мисля, че би отнело много време. Не знам, ще видим. Ще се зарадвам, ако не съм прав. По-добре е държавата да го поеме, но си мисля, че ще стане чрез някакви частни средства. Очаквам все пак да се получи отклик и от институциите у нас.
Красимира ГЕОРГИЕВА
04 март 2011 | 15:05 | Агенция "Фокус"
0 коментара:
Публикуване на коментар