Турция иска да стане лидер на ЕС

„Правда”

Турция поднови опитите си за членство в ЕС. Премиерът Ердоган получи подкрепата на италианския си колега, а президентът Гюл – на новия държавен глава на Франция. Министърът на външните работи на Германия одобри членството на Турция в ЕС, въпреки че преди година мислеше различно. Днес европейският блок има интерес от силна Турция, а Анкара иска да се превърне в лидер на все по-отслабващия съюз.

Събитията се развиха бързо. На 9 май премиерът Реджеп Тайип Ердоган замина за Рим, където в рамките на междуправителствената среща Турция-Италия съгласува въпроса с министър-председателя Марио Монти. На 15 май президентът Абдуллах Гюл използва срещата на НАТО в Чикаго, за да получи подкрепата на новоизбрания държавен глава на Франция Франсоа Оланд, който обеща да „рестартира” отношенията между Париж и Анкара и да помогне за влизането на Турция в ЕС.

Това не беше сензация. Още по време на своята предизборна кампания Оланд заяви, че ще преформулира закона за арменския геноцид. Той подчерта, че законът не е насочен срещу Турция или турската общност, а само предвижда еднакво отношение към всички престъпление на геноцида, признати във Франция.

Ден по-рано министърът на външните работи на Германия Гидо Вестервеле заяви на пресконференция в Истанбул, че Европа трябва честно да работи с Турция, чието сътрудничество би било много полезно.

Как така се промениха мненията на европейските водещи сили? Първо, след „Арабската пролет” и падането на стабилните и лоялни „диктаторски” режими в региона рязко се промени политическата ситуация. Умерената и предсказуема Турция се превърна в буфер между радикалните ислямисти и Европа и в гарант за стабилност. Второ, от политическата сцена си тръгна твърдоглавият „антитурчин” Никола Саркози, който настояваше, че мюсюлманската страна не може да стане член на ЕС. Трето, обезкръвени от кризата, европейците се надяват, че мощната турска икономика ще им помогне да преживеят трудните времена.

Наистина, икономиката на Турция е най-бързо развиващата се в света след тази на Китай. За по-малко от десет години БВП на страната се увеличи три пъти. Съотношението на държавен дълг към БВП е едва 48%. Турция вече е въвлечена в европейския интеграционен процес, а стокооборотът й със страните от ЕС е 43%. В икономическата надпревара със САЩ ЕС не може да изпусне съюзник като Турция.

Стремежът на Турция да стане член на ЕС има 25-годишна история. През 2004 година Турция беше обявена за кандидат за член на ЕС. Оттогава преговорите се бавят по редица причини, но процесът бе особено усложнен от проблема със Северен Кипър, чиято независимост се признава единствено от Анкара. Но днес това вече не е определящ фактор за приемане в ЕС. Например, Сърбия, която е на една стъпка от положително решение, не смята да признава независимостта на Косово. А пет от страните в ЕС – Испания, Румъния, Словакия, Гърция и Кипър, така и не признаха косовската независимост.
Но медалът има и обратна страна. В последно време Турция се превърна в силен световен играч и нейните амбиции се увеличиха. Проблемите с Палестинската автономия, Ирак, Афганистан, Сомалия, Иран, Сирия и даже в Кавказ вече никой не обсъжда и не решава без активното участие на Анкара. Ердоган непредсказуемо и умело лавира и печели точки. Първо той отказа да предостави на САЩ турската територия за нападение срещу Ирак, след това се съгласи приеме елементи от американската система за ПРО. Турският премиер ту сключва стратегически споразумения със Сирия, ту ги отменя и осъжда Асад за натиска срещу опозицията. В същото време Ердоган остава в прекрасни отношения със сирийския съюзник Иран и подкрепя ядрената програма на Техеран. И накрая, навсякъде, където е възможно, блокира Израел, тъй като Ерусалим не поднесе официални извинения за убийството на девет турски граждани по време на щурма срещу „Флотилията на свободата” през 2010 година.

Възниква въпросът дали Ердоган ще има възможност да действа с подобен размах след членството в ЕС? Разбира се, че не – но отмина времето, когато за Турция беше по-изгодно да е „вечен кандидат”, а не пълноправен член на ЕС. Статутът на кандидат доведе до ръст на имиджа, привличане на инвестиции, по-голяма прозрачност в данъчната система, укрепване на икономиката, но вече се изчерпа. Днес Турция има големи амбиции. Тя иска да определя действията на Европа и в икономиката, и в политиката. А защо не? В случай на членство в ЕС това ще бъде втората страна по представителство в ЕП, тъй като броят на депутатите се определя от числеността на населението. А и по потенциал на икономиката в момента Турция е пета в Европа.

Еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле съобщи, че ще посети Анкара, за да даде начало на преговори с турското правителство по осем „чувствителни въпроса”. Възможно е всички те да бъдат съгласувани, тъй като ЕС има интерес от силна Турция, а Турция иска да стане лидер на все по-слабия ЕС.