Разговорът ни с писателя се осъществява чрез възможностите, които предлага интернет. Стоян Динков прие поканата да отговори на въпросите на nikak.bg.
- Г-н Динков, къде сте в момента?
- Извън България съм, преминавам по пътищата, по които някога са минали едни от нашите предци – хуните.
- Още с „Османо-римска империя, българи и тюрки” предизвикахте реакции заради тезата Ви, че българският народ оцелява в един изключително труден период благодарение на Османската империя. Някои хора се изказаха, че искате да поизчистите кървавите петна от миналото на Османската империя и да бъдете в крак с политическите ветрове в Азия. Вашият отговор на тези твърдения?
- Някои от моите твърдения са свързани единствено със съдбата на балканските българи, да ги наречем дунавски българи. В конкретния случай това няма общо със съдбата на всички българи – например волжките, кавказките, уралските и т.н. Дунавските българи са били в период на тотален разпад на държавността по същност и съдържание на това понятие, като отделните им държавици са съществували в условия на краен антагонизъм помежду им, включително и такъв на религиозна основа. Особено силно това личи в отношенията между католическото Видинско царство и православното Търновско – от една страна, както и между Търновското и Добруджанското деспотство (известно и като Карвунско) – от друга, чиято Карвунска църква е пряко подчинена на Константинопол и е напълно независима от Търновската патриаршия. Земите на разпадналата се вече българо-куманска държава (известна и като Втора българска държава на Балканите) са станали полуколониални територии спрямо Унгария, Сърбия, Източната римска империя и Венеция, когато не е „заместена” от Генуа в конкурентната борба в Черно море…Османската империя се създава едва след като към Османското емирство се включват земите на четирите български държавици (четвъртата е Велбъжд на драгашите). Преди това все още няма Османска империя. Фактически, именно балканските български земи представляват първото османско бейлербейство, наречено Румелия, т.е. Земя на римляните, Римляния, като в този смисъл балканските български земи са „сърцевината” на бъдещата империя… Столицата на османската държава още от 1365 г. е Одрин. Империята е основана от преки наследници на българския род Дуло в лицето на Кайъ боз-ок – една древна прабългарска община от Кавказ. Време е да осъзнаем, че българи е имало и има не единствено на Балканите, и тези българи са били и са все още активни участници в историята и еволюцията. Такива „небалкански българи” са били и тези от Кайъ, основали Османската империя. Именно това са и някои от акцентите в книгата ми „Османо-римска империя, българи и тюрки”. Време е да престанем да се чувстваме наследници на „роби”, защото никога не сме били „роби”. Напротив, Османската империя е създадена от кавказките българи от боз-ок Кайъ и представлява една от 16-те световни тюркски империи, в чието конструиране има активно и сериозно българско участие.
- Имало ли е и другаде българско участие?
- Също и в създаването на другите тюркски империи. Например Хунну и тази на „европейските” хуни са предимно български държавности. Крайно време е да си представим и да разберем, че, освен балкански българи, има още и много други българи. Книгата „Османо-римска империя, българи и тюрки” разкрива именно някои страни от древната ни история, както и тези от българското Средновековие на Балканите по време на държавния разпад през 14-и век, като акцент е също и това, че българи и турци не са исторически „враждебни народи”, а напротив – те са родствени и приятелски народи още от дълбоката Античност, защото имат общи еволюционни корени и обща история в продължение на хилядолетия. Това са факти, абсолютно доказани в световната историография, но в България бяха тенденциозно и политически изопачавани и манипулирани, особено по време на т. нар. социализъм.
- И в “Туран – от скитите и хуните до тюрките и българите” стигате до основния извод, че сме тюрки. Някои пак не са съгласни с Вас…
- Първо трябва да се разбере историко-политическото наименование тюрки. Стотици народи, две човешки раси и една подраса са били в отделни исторически периоди тюрки. Днес десетки народи, две раси и една подраса са също тюрки. Принадлежността към тюрките се определя преди всичко по език, обща история, художествена стилистика, митология, религия, символика, военна организация и т.н. Абсолютно доказани в световната историография са именно фактите, съответстващи на тези характеристики, които не само ни определят като тюрки, но и, вероятно, за първите тюрки, защото древният род Дуло е бил управленски и на Хунну в лицето на Мете хан – кръвен праотец на Атила и на самия основател на Дунавска България – Аспарух. Дори до днес волжките българи продължават да говорят на своя майчин огур-тюркски език, а това е именно езикът, говорен от хуните. Всички останали хипотези за български произход довеждат единствено до разделение на българите по света. Виждате какво става днес в Македония с т. нар. античен македонизъм. Ако дунавските българи възприемат, че са нещо друго, освен тюрки, би следвало да се разделим исторически и с волжките, и с кавказките българи, които никога не са поставяли под съмнение историческия си произход. Нима би било нормално балканските българи да се възприемат за древни македони, траки, славяни или иранци, а волжките и кавказките българи да продължават да бъдат тюрки, защото никога не са променяли историята и самоопределението си?! Е, когато не си променял историята и самоопределението си, тогава би следвало и да знаеш по-добре какъв си и откъде си.
- Къде днес се наблюдава възраждането на българизма?
- В Чувашия, която през миналата година официално заяви желанието си да възстанови старото си име Волжка България. Татарстан официално призна българското културно наследство. Башкортостан също е поела по този път. Няма да се изненадам, ако това сторят Удмуртия, Марии Ел и други държави. Балкария в Кавказ не е забравила българската си история. Ние, дунавските българи, които сме съхранили това велико име през хилядолетията, трябва ли да се превърнем в македони, траки, иранци, славяни и т.н.?! В този контекст не е ли редно да се приеме точно обратното – не ние, а много други народи да произлизат от българите/прабългарите?! Наред с това, всички български цивилизации в отделни периоди и в различни географии би трябвало да се разглеждат и със съответните специфики, свързани с местните и онаследени културни пластове, т.е. да се анализира вярно и обективно сакралната исторична приемственост между културите и тяхната еволюция.
- Означава ли това, че българите са творили цивилизации в различни епохи и в различни географски райони?
-Да. И това допринася и за многообразието, и за световното значение на еволюцията им. Всичко това превръща българите в преки еволюционни наследници на хуните, в динамичен историчен и органично-основополагащ компонент на тюрките/хуно-тюрките/огур-тюрките, но също и в сакрално-културни наследници на скитската, сарматската и тракийската цивилизация (фактически и трите са части от едно по-глобално еволюционно цяло, като балканските българи в определен смисъл еманципират и реанимират в културен аспект конкретно последната). Наистина е сложна българската история. Например първата тюркоезична държава в света, приела мюсюлманската религия, е именно Волжка България през 922 г. Дунавска България става официално православно-християнска страна през 864/865 г., създавайки постепенно и един “нов” език, разпространен по-късно в региони от Централна и Източна Европа. Фактически, този “нов” език е лексикална еманация на древната тракийска фонетика и този език бавно, в продължение на около един век, заменя огур-тюркския език на българите на Балканите в съответствие и с приетите закони след християнизацията. Друг пример е Хазария, т.е. Хазаро-България, където българите приемат юдаизма след 861 г. Век по-рано хазаро-българите възпират арабския халифат и неговото разширение в Източна и Централна Европа, точно по времето, когато франките на Мартел правят същото в Западна Европа. Така в един сравнително „синхронен” исторически период българите по света изповядват и трите монотеистични религии, създават писмености, творят наука и литература на няколко езика и т.н. Най-богата и обемна литература българите творят на огур-тюркски език, а също и на кипчак-тюркски именно в земите на Волжка България. Всичко това е твърде сложно, то е дори, вероятно, неповторимо като съдба при другите народи и би следвало внимателно и обективно да се изследва и анализира. Тази феноменална поликултура, полиетнизъм, езиково разнообразие и богато творчество на българите е достатъчно основание да ги възприемем повече като историко-цивилизационна реализация от световен мащаб с всичките й еволюционни производни и влияния, отколкото като само един-единствен исторически „етно-цивилизационен вектор”.
- Излиза, че официалната историческа наука умишлено ни е затваряла очите, когато става дума за това кои са българите и откъде идват…
- Напротив, именно официалната, нека се изразя така – академична историческа теория, никога не е “страдала” от дилемата кои сме и откъде идваме, защото това е напълно изяснено не само у нас, но и от световната историография. Тюркската и в частност хуно-алтайската теория, които са двете органично свързани и взаимодопълващи се страни на тази обоснована историческа визия, представляват именно цялостната Теория за общия български/прабългарски произход, изградена върху абсолютно доказани от световната историография неопровержими факти за българите/прабългарите. Тези факти се поддържат от всички видни български историци като Златарски, Мутафчиев, Бешевлиев, Ангелов, Петров, Шишманов, Гюзелев и т.н. По света тази историческа визия се поддържа от Фехер, Гумильов, Куник, Хенинг, Томашек, Микула, Прицак, Халиков, Рънсиман, Жерар и много други. С две думи – от най-известните и признати историци у нас и по света. В новата ми книга „Туран – от скитите и хуните до тюрките и българите” аз подкрепям академичната теория, като се опитвам допълнително да подредя българската история съответно както хронологично, така и географски от Античността до ранното Средновековие не само на Балканите, но и в цяла Евразия. Следователно се опитвам да създам някакъв порядък в цялата световна българска история, още от епохата на „прабългарите” до първите реални български държави, а именно Patria Onoguria от 463 г., основана от Денгезих и Ирник (синове на Атила) и Magna Bulgaria на Кубрат – праправнук на Ирник. Тези две първи български държави са автентично хуно-тюркски (огуро-български). Дано съм успял в тази книга да дам началото на подобна визия, защото българската история е едно от най-сложните и многопластови явления в човешката еволюция.
- Какво място би заела България в света, ако нашата историография стане реална и истинска?
- Нашата академична историческа наука е била предимно на верен път в своите търсения и изследвания по отношение на тюркската теория за българския произход, с изключение на времето на т. нар. социализъм, когато бе измислено несъществувалото никога “славянско море”. Всички други съвременни алтернативни и ексцентрични хипотези са именно онези, които противоречат на реалната история и обективната фактология. Според мен визията за реалната българска история би следвало още да се разшири и да се изучава еволюцията и цивилизацията на всички българи по света, когато се преподава българска история, както и да се акцентира върху една от най-великите личности в световната история – Атила, най-могъщия хунски владетел, който е българин и същевременно с това е национален герой на десетки държави, само не и на България на Балканите. Атила за българите е нещо повече от Наполеон за французите, но ние – дунавските българи, сякаш сме се отказали от този велик човек!? Атила е бил владетел на целия познат в ранното Средновековие свят, човекът, фактически разгромил робовладелската система и тласнал човечеството към един по-висш етап на еволюция.
- Казвате, че бъдещето ни е в обединението. Какъв съюз е нужен на страната ни, а и на света?
- Според мен, за да могат българите да възстановят самочувствието и националната си гордост, както и да участват активно в творчеството на човешката еволюция, те би следвало да опознаят реалната си и велика древна история, която е световна, а не единствено „балканска” или „местна”. За да се реализира всичко това, българите би било добре и да станат активен участник в идеите за един бъдещ Турански съюз, като обединително „звено” между Европа и Азия, т.е., да бъдат един от „двигателите” на Евроазиатския съюз. Например подобни тенденции днес се наблюдават активно дори в Унгария, където най-виден национален герой е именно…нашият Атила.
Димка Кабаиванова / nikak.bg
