международна научна конференция в Смолян в събота с изявлението, че
помаците са турци. Още в началото на своя доклад той каза: "Корените
на помаците е въпрос, който от стотици години създава политически и
научни бури". И със своето становище в Смолян именно той предизвика
буря. Турски общности като хуни, авари, прабългари, печенези, кумани и
др., дошли на Балканите преди османските турци, и когато са загубили
своето политическо господство, са загубили и своя език. Това са предци
на днешните общности като помаци, торбеши, горани и др. Тези турски
общности не са се изпарили, заяви Гюншен.
Професорът каза още, че най-спокойният период на Балканите е времето
на Османската империя от 14 до началото на 20 век. И цитира
българската историчка Мария Тодорова, която написала: "Не е необходимо
да се търси наследството на османците на Балканите. Балканите са си
наследство на османците".
"Помаците принадлежат към турската история и култура. Спрямо тях са се
водили асимилационни политики, които продължават и до днес. Затова ние
сме длъжни да им помогнем".
Най-важното според него, когато се изследва етническият корен на
помаците, е да се изследват разбиранията им за раждане, смърт,
женитба, за техните традиции. И тогава се виждало общото с турците.
"Така се доказва, че определянето им като мюсюлмани – българи,
македонци, гърци или сърби, е несъстоятелно". Това изявление на госта
докладчик взриви залата в хотел "Кипарис Алфа", която бе претъпкана до
предела й. Чуха се викове: "Турска пропаганда!". Модераторът Аспарух
Панов едва успяваше да успокои присъстващите да се въздържат.
Тезата за насилствено налагане на исляма е погрешна, каза още проф.
Гюншен. "Ако османските турци бяха асимилирали различните общности на
Балканите, те как щяха да си запазят своята идентичност и да имат свои
нации. Това е, защото Османската държава е позволявала на тези държави
да имат свобода на религията, езика. Истината не може да се крие дълго
време. 52 държави бяха в Османската империя между 400 и 600 години. Те
днес са свободни и успяха да запазят своята религия, култура и
традиции", подчерта проф. Ахмед Гюншен от Балканския изследователски
институт в Одрин. В заключение той каза, че отношенията между
държавите на Балканите трябва да са пример за мир.
Пръв на турския учен опонира акад. Георги Марков, който нарече
изложението на проф. Гюншен "доклад за неоосманизма". И посъветва да
не се търсят помашки турци в България и на Балканите, за да имаме
добро съседство. "Дайте да ползваме поуките от историята", призова
той. Не можем да прехвърляме османското върху турското, репликира
професора от Одрин и доц. Михаил Иванов. "Погрешно е да се търси
произход по кръв. В противен случай вярващите ще стигнат до Адам, а
атеистите – до човекоподобните маймуни. Тогава тях трябва да попитаме
какви сме?" – добави съветник на президента Желев по етническите и
демографските въпроси.
56% от мюсюлманите в България смятат, че духовенството трябва да
получава образование в България вместо в Турция и Саудитска Арабия.
Българската държава обаче не е дала една стотинка за мюсюлманско
духовно образование. Държавата ни е в дълг на мюсюлманите, подчерта
доц. Михаил Иванов. "Аз казвам, че помаците трябва да бъдат оставени
на свобода – те да намерят своята идентичност, своята свобода, за да
станат ценни българи. Една демократична държава има граждани, а не
етноси", каза депутатът от ДПС Ариф Агуш.
Според Стоян Райчевски не е съвсем ясно какъв е форумът – езиковедски,
религиозен, географски, етнически или етичен.
Ахмед Гюншен според доц. д-р Евгени Сачев се е опитал да провокира
османски политически скандал и се противопостави на употребата на
понятието "помаци".
Проф. Евгения Иванова пък зададе на проф. Гюншен въпроса: "След като
смята всички мюсюлмани на Балканите за турци, и албанците ли са
турци?", но не получи отговор.
Малко преди всички, които се противопоставиха на турския учен, думата
взе областния управител Стефан Стайков. Той заговори за
добросъседството, което сме наследили от години в нашите
взаимоотношения. Даде примери със своето семейство и комшиите им през
детството му. Неговите думи сякаш успохоиха духовете в залата и след
това дискусията продължи в нормален тон.
След всички критики, които получи, проф. Гюншен даде назад. "Аз нямам
никакви предразсъдъци спрямо помаците. Ние и вчера, и днес живеем
заедно. Откъде да знам – може и аз да имам помашка жилка, защото съм
син на изселници. Аз съм академик, научен труженик, последовател на
Кемал Ататюрк, не съм радетел на някаква новоосманска политика,
каквито коментари имаше по мой адрес", обясни той. Най-важно по думите
му е тази общност да се самоопредели.
Основния доклад по време на международната конференция изнесе проф.
Евгения Иванова (Нов български университет). Форумът бе озаглавен
"Помаците: версии за произход и съвременна идентичност". Организираха
го Нов български университет, Институт за изследване на близкото
минало и фондация за свободата "Фридрих Науман". Темата на Евгения
Иванова бе "Идентичност и идентичности на помаците в България".
"Колебливата" идентичност на помаците е била досега обект на множество
интерпретации, каза тя. Малцинственият им статут създава тяхното
разнообразно, колебаещо се самоопределение. По думите на Евгения
Иванова самоопределянето на общността е различна в различните
територии.
Според направените от нея изследвания на терен идентификацията
"българи" преобладава в Кърджалийско и североизточната част на
Смолянско. Като "турци" се самоопределят преди всичко в най-западната
част на Родопите и в Пиринско (Гоце Делчев и Якоруда). "Другите" са
във всички региони, като най-силно е присъствието им в преходните зони
между Западните и Централните Родопи (Велинград, Гърмен, Сатовча,
Доспат, Девин), както и в Мадан и Рудозем. Би могло да се каже, че
самоопределението варира от изток на запад. Самоопределението
"българи" според нея може да е т. н. "фасадна" идентичност, която се
"употребява" след временно или постоянно откъсване от общността –
заминаване от село в град или в чужбина. "Честа практика е, младите
помаци, преселени в града или в чужбина, когато се завърнат в селата
си да обличат с традиционно облекло и да "забравят" българската си
принадлежност, за да си я възвърнат в колата или в автобуса по
обратния път. Променливостта засяга и именната система. Нещо повече –
публична тайна са двойните паспорти: с мюсюлманско име за "вкъщи" и с
българско – за "навън". Интересен детайл е, че сред всички населени
места в общините Мадан и Рудозем най-отчетливо наричат себе си българи
мюсюлмани.
Част от общността, самоопределила се като "българи", е приела
християнството за своя религия, за да заличи разликата по вяра с
етническите българи-християни. Но са останали маргинализирани,
неприети от тях и фактически разликата не е заличена, каза Иванова.
Доц. д-р Соня Хинкова (НБУ) е на мнение, че помашката идентичност не е
колеблива, а множествена. Тя постави акцент на привнесената
идентичност. Фактори, които внасят идентичност според нея са учещите в
Турция и Саудитска Арабия имами, които след завръщането си оттам
започват да проповядват различен от традиционния ислям; конфликтната
теза за ислямската проблематика; влияние на самата Турция, която е с
много добри икономически показатели в днешната икономическа криза.
Според нея има потребност от различие в глобализацията, защото
различието създава самочувствие.
Д-р Георги Зеленгора накара множеството да настръхне, когато каза, че
е проследил идентичността на помаците в Турция и че това ядро отсъства
в българската помакология. Всъщност той е правил теренни изследвания в
Турция в продължение на 3 г. Установил, че помаците там са двойно
повече отколкото в България – продукт на различни изселнически вълни.
Че названието "помак" е единствената свързваща нишка между тях. И
понеже получи толкова много критики за думата "помакология" в края на
дискусията, той помоли присъстващите да приемат, че това си е негов
термин.
Доц. Елена Каневска от филиала на Пловдивския университет в Смолян
представи своето изследване за "помашкия" говор в няколко населени
места от Северна Гърция като родопски диалект. Доц. д-р Ирена Бокова
(НБУ) говори за вменяваните и налагани идентичности на българите
мюсюлмани. Докладът на доц. д-р Реджеп Шкриел за торбешите и гораните.
Шкриел представлява Националния съвет на бошнаците в Нови пазар,
Сърбия. Докато вървяха докладите в хотел "Кипарис Алфа" обаче, някой
бе срязал двете задни гуми на автомобила му.
Разработката на доц. д-р Михаил Груев бе за етапите, през които е
преминало "приобщаване"-то на мюсюлманските общности. Михаил Иванов
изнесе данни от времето, когато е бил съветник на президента Желю
Желев. Оказа се, че МВР и специалните служби са правили свои
преброявания на населението, чиито данни драстично се различават от
тези на статистиката. Примерно по данни на спецслужбите през 1989 г.
помаците в България са 268 900, а статистиката е преброила 136 134
(като е скрила данните).
Пред журналисти Михаил Иванов каза, че в Родопите има напрежение,
което се поддържа. Изследвания по въпросите с тази общност помагат
дотолкова, че да се каже научната истина, за да може всеки, който
иска, да излезе на площада и да каже какъв е, смята Иванов. Ние не се
занимаваме със социално инженерство, а с изследване на процесите,
подчерта той.
07.05.2012 г.
Otzvuk Smolian
0 коментара:
Публикуване на коментар