Българската държава очевидно не се интересува дали в училищата се изучават езиците на малцинствата. Броят на учениците, които изучават турски език, е спаднал 16 пъти от 1993 г. насам. А от това страда и българският.
Становището на ДПС, че децата с турско етническо самосъзнание би трябвало задължително да изучават турски език, възроди една особено болна тема - образованието на малцинствата. А то е в плачевно състояние. Това сочат изводите от едно ново теренно изследване на базирания в София Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия.
През учебната 1992/1993 година 114 хиляди деца в България наред със задължителния български са изучавали по собствено желание и турски като майчин език. Две десетилетия по-късно броят на учещите майчиния си език е спаднал драстично до едва 7 хиляди. В случая не става дума за нов „възродителен процес”, а за недомислия в управлението на българското образование. Едно такова недомислие е подготвеният за гласуване проектозакон за предучилищното и училищното образование.
Изгубени в прехода
Българската държава очевидно не се интересува дали в училищата се изучават езиците на нейните малцинства - и така „произвежда” неграмотни граждани. До този извод стигат изследователите от Центъра за малцинствата, като се позовават на резултатите от обучението на децата в районите с етнически нееднородно население. Броят на учениците, които изучават факултативно турски език, е спаднал 16 пъти от 1993 г. досега. Но не си мислете, че в резултат автоматично се повишава успеваемостта при обучението по български език. Напротив - и при него резултатите са спаднали катастрофално, ако се съди по изводите от външното оценяване в 4-ти и 7-ми клас и от оценките на матурите през последните две години - както на национално, така и на местно равнище.
Следите на Възродителния процес
„Анкети сред малцинствата в много страни сочат, че там, където майчините езици се изучават наравно с официалния, общото равнище на грамотност бележи осезаем подем. Без добро познаване на майчиния език, който се говори в семейството, не може да се стигне до познаване и пълноценно ползване на официалния и на чуждите езици”, убедена е ръководителката на Центъра за изследване на малцинствата д-р Антонина Желязкова. Тя си спомня за тъжния опит, който Министерството на образованието натрупало в началото на 90-те години. Тогава в Американския университет в Благоевград били изпратени младежи и девойки от турското малцинство, подбрани сред отличниците в матурите. Целта била тези млади хора да бъдат обучени за учители по английски език в училищата по родните им места. Възродителният процес обаче им бил попречил навремето да научат граматически правилен турски език. В резултат кандидатите за учители били принудени да наваксат основни познания по майчиния език, без които пълноценното усвояване на английски език се оказало практически невъзможно.
С бурка на училище?
Хората в смесените райони имат сериозни проблеми с грамотността именно поради забраната за изучаване на турски език по време на Възродителния процес, убедена е Желязкова. Децата учат тайно в домовете си, но без стройна система за опознаване на лексиката и граматическата структура на майчиния език. Така се стига до общо западане на успеваемостта и по останалите предмети. Новото теренно изследване показва, че и сега младите хора в районите с турско самосъзнание боравят с не повече от 600-800 думи. От това страда и познаването на българския език, което на свой ред води до ширеща се функционална неграмотност. Учебниците на турски език не са били преиздавани 20 години и са напълно амортизирани. В новия проектозакон факултативното преподаване на майчин език пък е приравнено с... хореографията. Броят на желаещите да го изучават спада катастрофално и поради огромната трудова миграция - по-голямата част от родителите са години наред на гурбет, а с малките се занимават баби и дядовци.
Колко от българските ромчета ходят на училище?
И още нещо: в проектозакона за предучилищното и училищното образование е вписан и един смущаващ текст за училищните униформи. С него министърът на образованието преотстъпва на местните училищни ръководства отговорността да следят дали децата ходят на училище с подходящо облекло или униформи. Според шефката на Центъра за изследване на малцинствата Антонина Желязкова, в резултат от това законово недоглеждане в българските училища може да се появят ученички с бурки. Представете си просто, че местните управи решат да обявят забрадките и дори бурките за свободен израз на религиозна принадлежност и ги узаконят през текста за униформите, независимо от светския характер на образователната система в България. Друго недоразумение в проектозакона натоварва министъра с правото да разрешава откриването на религиозни училища, което също е в разрез с принципа за разделение на църквите от държавата.
Къде са ромските НПО?
По време на проучването си изследователите от Центъра за малцинствата наблюдавали дейността на множество образователни и религиозни неправителствени организации в районите с турско или етнически смесено население. „Нито веднъж не попаднахме на следите на някоя от множеството ромски неправителствени организации, което само по себе си е многозначително”, казва Антонина Желязкова. Защото, нека да припомним, навярно най-важната задача на тези организации е да се грижат именно за образованието на ромските деца.
Автор: Н. Цеков
DW
0 коментара:
Публикуване на коментар