Да пристигнеш в Бурса посред нощ, да стоиш неподвижен на терасата на хотел „Керван сарай” и да слушаш непознати шумове. Да си просто пътуването, което не винаги означава просто да виждаш нови неща, а да се разделяш с тях. Да се взираш в града, който става толкова зрим през нощта, колкото фигурките от турско кафе, обрисували предчувствието за приключение, шекерено като пишмане*, което топи душата ти.
Градът с миризмата на печени кестени, които се продават в книжни пакетчета на всеки ъгъл. Бурса – близо тримилионният град, втори по икономическа мощ в Турция след Истанбул.
От България тръгваме някак внезапно. Председателят на областната организация на ДПС – Варна Ерджан Ебатин отправя покана към варненски журналисти, отправена от кмета на Бурса – Реджеп Алтепе. Преди време в разговор между двамата, кметът на Бурса споменава, че с удоволствие ще приеме на гости варненски журналисти и преди двайсетина дни, смеейки се, напомня на Ерджан: „Ти нали ми обеща, че ще доведеш журналисти да видят Бурса?”. Така се отзоваваме в микробус „Мерцедес”, изпратен специално от Реджеп Алтепе, за да ни вземе от Варна и да ни доведе в града, който обръща с хастара наопаки всички изкуствени, фалшиви внушения и представи, насаждани от измислени политици и националисти, за реалността в Турция.
Микробусът е с турска регистрация – на края на историята ще разберете защо това е толкова важно, когато преминеш българската граница на връщане.
Водачът от Бурса е Рифат Йолу. Изключително сърдечен мъж, с бързи реакции, демонстриращ такъв перфекционизъм по цялата организация на посещението, че на моменти направо ни прави безпомощни в опитите ни да благодарим.
Първата изненада, която с изумление установяваме едва в Бурса, е за мъжа, който шофира микробуса – Айхан Ъшък. Има ли българин, който може да си представи, че този „шофьор” всъщност е милионер, собственик на частна транспортна фирма, която обслужва общината в Бурса?
У нас милионерите пушат пури, пъчейки се, и дори в халюцинациите си не могат да си представят, че няма да пратят някой шофьор – наемник, за да превозва някого, камо ли сами да шофират 11-12 часа път до Бурса.
В Бурса обаче всички работят със сърце и милионерите са толкова естествени и непринудени, че устите ни дълго висяха зяпнали, след като разбрахме, че Айхан – младият мъж зад волана, всъщност има 25 автобуса и микробуса и дори обслужва с тях Ердоган, когато той пристига в Бурса. „Тук милионерите работят”, усмихнато коментира Джани /Ерджан/.
Веднага след преминаването на турската граница, някой като че ли с нож замазва пътя като с мед и масло и дупките изчезват. Летим по пътищата и дори и за кадем не усещаме нито една дупка по асфалта.
За да стигнеш до Бурса се преминава през Истанбул и се прекосява Мраморно море с ферибот за около 40 -50 минути. Всички пътници от Бурса не плащат нито лира, пътувайки по ферибота към Истанбул и обратно, ако са без автомобили. Ако са с коли плащат билет единствено за автомобила. С удивление по-късно ще разберем, че и фериботния превоз е общински.
Още след преминаването на турската граница Рифат предава поздравите на кмета на Бурса Реджеп Алтепе към нас за „добре дошли” и отправя към нас посланието му: „Чувствайте се така – не, че отивате някъде на гости, а че идвате у дома!”. Звучи ни малко пресилено, но в следващите дни ще разберем, че гостоприемството и отношението към българите е изумително пропито от човечност.
В хотела „Керван сарай” има минерален извор и хамам* – такъв, какъвто е бил в онези далечни времена, които събираме като разноцветни стъкълца от филми и исторически хроники. По-късно ще видим с очите си как всеки паметник на културата в Бурса е под изключителното внимание на кмета и общината, как множеството древни рушащи се хамами са превърнати в културни центрове, читалища, заведения. И всичко това е приоритет на общината, която изкупува местата, реставрира старинните постройки, реставрира всичко в тях и ги превръща в същото време в съвременни културни и развлекателни центрове.
Първото ми усещане за Бурса е с невидимата натрапчива асоциация за Велико Търново. Същата архитектура на старинните къщи, които ние наричаме „възрожденски”, а подобието е толкова категорично, че когато бродим за закуска из село Джумаълъ Казък, което е на 700 години, заобиколени от автентични стари къщи, имаме усещането, че сме в Боженци, Жеравна, Копривщица, или където още се сетите.
Джумаълъ Казък означава „Петъчно притискане” – петъчно, защото султанът тук е правил молитвата си в петък, а притискане, защото селото е сгушено и притиснато от страхотно красивата планина Улудаг.
Бурса е уникална със съчетанието на планина и Мраморно море. Тук са престижните зимни курорти и вече вероятно няма да ви учудя като ви кажа, че се строи нов лифт с нови кабинки, които пак са общински.
В Джумаълъ Казък закусваме в една къща с бумтяща печка. Масата е отрупана с ястия – тук няма как да не качиш поне два килограма – в Бурса всичко е сладко и непрекъснато ядем. Домакините са безкомпромисни откъм обгрижването ни с храна, а ние се шегуваме, че ще се пръснем от вкусотии.
Бурса е микс от история и пиршество на модерния мегаполис. Постигнат е блестящ баланс – градът е известен като „зеления град”, заради зеленината си, а старинните сгради са в синхрон с космополитните модерни постройки, икономическата зона в града пък дава усещането с офисите, хотелите и бизнес сградите, че бродиш из европейски град.
Реджеп Алтепе приключва първия си мандат като кмет. В Турция мандата на кмета е петгодишен. През месец март следващата година предстоят нови местни избори и Реджеп Алтепе отново ще е кандидат за поста. Пред великолепната сграда на общината в Бурса, разположена на мястото на първата османска чаршия, има едно огромно пано, на което е изписано ясно, конкретно със снимки и с цифри какво е направил кмета Реджеп Алтепе за първия си петгодишен мандат.
Още преди срещата с него, сме шокирани от свършеното, прочитайки резултата.
В сравнение с българските „мащаби” на местно, пък и на държавно управление, това, което виждаме впоследствие и с очите си, е инфарктно.
За пет години кметски мандат кметът на Бурса – Реджеп Алтепе реално и конкретно извършва следното – прочетете го внимателно, защото със сигурност ще ви прозвучи като фантастика, сравнявайки го с това, което се случва в България:
- 151 реставрирани старинни паметници на културата и превръщането им в културни центрове
- 20 нови влака и 26 километра железопътни пътища.
- Воден транспорт – водни комети. Също общинска фирма.
- Самолетен превоз по вода. Също общинска фирма.
- Нови трамваи. В Бурса има общинска фабрика за изработване на трамваи – изключително модерни и функционални.
- 412 километра асфалтиране на пътища и ремонти.
- Огромен културен център, разположен на 300 декара, в който има огромна зала за концерти, както и различни зали за културни мероприятия.
- 102 спортни площадки, 12 закрити басейни, стадиони в различните райони на Бурса.
- 221 зелени терени за разходка и развлечение.
Докато сме в Бурса, присъстваме и на откриването на най-новата придобивка за града – „Хели такси” на общинската фирма „Скай лайн”, която създава и обслужва такси услуги с хеликоптери, които превозват до Истанбул.
Услугата е ориентирана предимно за бизнеса, но цената на билета звучи абсолютно приемливо. Наблюдаваме как първия хеликоптер литва и с ирония коментираме как, ако това се бе случило у нас, щеше да има поне пет души в някакъв борд на директорите, сграда с куп чиновници и безумна цена на билетите.
Тук на площадката има само малка постройка и никаква помпозност. Общинската фирма разполага с 13 хеликоптера, които обслужват полети до 100 точки. Билетът до Истанбул е 100 евро. Хеликоптерната площадка е базирана в района на големите скъпи хотели „Шератон”, „Хилтън”. „Така Бурса се превръща в една от основните транспортни артерии. За нас е важно да печели Бурса и бурсалии, да се улесни техния живот, а не толкова да печелим ние като общинска фирма.”, казва кмета Реджеп Алтепе.
Старият стадион на футболен клуб „Бурса” предстои да бъде съборен и на негово място ще бъде изграден огромен зелен парк с различни съоръжения за резвлечения, отдих и спорт. А новият стадион с капацитет за 45 000 зрители, вече е изграден и изглежда фантастично отвън – и то само за една година, като предстои окончателното му довършване. Преди три години ФК „Бурса” печели шампионската купа на Турция.
В Бурса няма безработица. Нещо повече – търсят се 2500 души на този етап, от които има нужда икономиката на града. Тук ако някой не работи това е само, защото работата не му харесва, или е негов личен избор.
„За да се разбираме по-добре, трябва да бъдем по-близки. Ние сме комшии, сближава ни дълго минало, преживяли сме добри и лоши неща, но винаги сме били заедно. Една от нашите основни задачи е в района да има мир, разбирателство и добри съседски отношения. Колкото в България хората са доволни и щастливи, толкова и ние ще сме радостни. Ако вие имате притеснения, ние винаги ще откликнем за да ви помогнем. За съжаление дълги години отношенията ни бяха в застой и ние не бяхме доволни от това. Бяхме доста огорчени, защото усещахме, че има среди, които не са добронамерени към нас и това ни огорчаваше. Затова е важно да има преосмисляне на отношенията ни. Аз съм от десет години общинар, от пет години съм кмет на Бурса и за нас е важно да бъдем в добри отношения с България. Аз съм с балкански корени – по бащината линия родата ми е от Скопие, Македония, а рода на майка ми идва от България – Плевенско. Съпругата ми е от Кавала. Над 50 процента от населенеието в Бурса е с балкански корени. Посещавам няколко пъти в годината България.
Ние нямаме никакви други очаквания, освен искреното ни желание да подържаме добросъседски и приятелски отношения с българите. Нямаме никакви други планове, които някои се опитват да ни припишат, освен отношения, които да са на основата на взаимопомощ, за да помогнем в икономиката.
Историческата и културната близост на нашите народи определя и желанието на нашите делови и бизнес среди да инвестират в България, защото ние се разбираме по-добре. Искам да подчертая, че тези отношения ги виждаме чрез по-добра комуникация на неправителствените организации. На социално, културно, битово ниво ние можем да направим тези връзки, които не могат да направят политиците на държавно ниво. Когато ние бяхме във Варна при Ерджан бей възникна идеята да ви поканим, за да видите що за хора сме и да дойдете да видите на място и да създадете своите впечатления. Така решихме да подобрим отношенията чрез вас – медиите и се надявам да усетите нашето топло отношение към българите. На дневен ред в Турция е увеличаване на ролята на местната власт. Проектът е всички близки общини да бъдат вързани към голямата общината, не става въпрос само за Бурса, а за цяла Турция. Към голямата община Бурса в момента има седем малки общини. Когато се прикрепят останалите, ще станат общо 17. Населението в момента е над 2 милиона жители.”, заяви на срещата с нас кмета на Бурса Реджеп Алтепе. Сградата на общината е във великолепелен старинен стил – уютна, без излишества, с атмосфера все едно си у дома.
Оказва се, че кметът няма нито един заместник. Всеки служител от екипа му си знае задачите и си върши работата. За контраст – варненският кмет има 9 заместника.
В малките общини досега са имали малък бюджет и затова нямат размаха да работят ефективно. С присъединяването им големите общини, сега те ще имат възможност за развитие на икономиката и инфраструктурата. Държавата не може да отговори на очакванията на по-малките общини и с този проект ще бъдат решавани проектите на по-малките общини. Така се засилва ролята на местната власт, а комуникацията между голямата и малката община ще става по-лесно, отколкото това е било до днес с държавната власт.
Бурса има метро станция и тя включва четири посоки на града като до края на годината ще бъде завършена източната част и така ще бъде обхванат целия град. Започнали са да правят и градски трамваи. Отварят нови пътища или разширяват сегашните. Всеки месец оправят пътищата на някоя махала. Към планината Улудаг ремонтират лифта и до края на годината ще приключат, защото най-добрите и престижни ски курорти са тук.
Преди девет месеца започват проект за морски автобуси – комети до Истанбул и успяват да го разширят в двете посоки. За девет месеца пътниците вече са 500 000. И тази фирма е общинска, а общината финансира проекта. Проектът се появява като конкурент на частна истанбулска фирма, която дотогава е единствената линия. Билетът струва 20 лири, което изчислено в български пари е 14 лева.
Бюджетът от Анкара е съобразен с населението.
„Ние се самофинансираме, защото правейки един проект, с тези средства финансираме друг проект. Развиваме и бизнеса с морски самолети – 12 на брой, по шест пъти дневно. Това го има само в Бурса. За 20 минути пристигат до Истанбул. След Нова година ще купим още два самолета. 100 лири струва билета и този транспорт е насочен към хора, които имат спешна работа, или им трябва по-бързо придвижване”, казва кметът Реджеп Алтепе.
В Бурса не събират познатите нам безброй български местни данъци и такси. Данъците се събират от държавата, а данък смет е изключително нисък. Държавата взима тези данъци и ги връща в размер на пет процента за местния бюджет на Бурса. Следващата година процента ще бъде увеличен на 7%.
Две трети от бюджета на Бурса се оформя от тези пет процента, идващи от държавата. „Тези пари от Анкара ние ги инвестираме веднага, правейки бизнес. Най-важното е, че парите от Анкара много добре ги осмисляме”, нескрито горд е Реждеп Алтепе.
И има защо – от четири години и половина, откакто е кмет на Бурса, Бурса прави ръст на инвестиции 22 пъти повече от предишните управления на града. На практика това, което е правено за 22 години, сега Алтепе го прави заедно с екипа си само за четири години.
Основната политика на Бурса е доходите да бъдат реинвестирани отново в града.
„Би ли се кандидатирал за кмет на Варна, за две години ни трябва…”, с широко отворени очи го питаме, а Реджеп Алтепе се разсмива: „Тази покана я получавам и от други български градове”. И допълва: „Това, което преди е струвало 100 лири като инвестиции, ние сега го правим за 20 лири”. Не можем да се сдържим и горчиво се усмихваме: „ А у нас е обратното…”.
Реджеп Алтепе дава и друг пример – предишното управление на общината са тръгнали да правят метро и изхарчили 300 милиона долара: „Ние с една трета от тези средства направихме и разширихме метро линиите, и за 100 милиона долара свършихме същата работа”.
Бюджета на Бурса е 1 милиард долара, половината от които отиват в инвестиции. Общинска полиция няма. Имат само гардове, които охраняват сградата на общината.
В Бурса развиват и самолетен превоз като планират да развият редовни линии до Варна и Пловдив. Общинските фирми работят ефективно и непрекъснато са под надзор. Те са седем на брой, в процес на създаване е нова осма общинска фирма.
„Прокарахме един закон, че общинските служби принадлежат към общината, а не са държавни и затова аз съм шеф на всички общински фирми.”, пояснява кметът Реджеп Алтепе.
Най-важната и основна общинска фирма е свързана с транспорта – с метро линиите, с автобусните линии, трамвайните линии, корабите, жп линиите. А най-новата общинска фирма е свързана с авиолинии. Само тази фирма прави възходящо развитие, въпреки че е най-нова, на стойност 100 милиона долара. Друга общинска фирма се занимава с производство на здравословен хляб и тестени изделия. Всяка турска община има собствена фабрика за хляб. 20 процента от хляба в Бурса е производство на общината. В малките селища, в близост до Бурса има създадена общинска нова фабрика за млечни продукти. Предстои изграждането и на фабрика за месо и месни продукти.
Когато обаче чуваме, че всяко погребение в близо тримилионна Бурса е безплатно и разходите за него се поемат от общината, вече сме онемели.
В Бурса, ако в семейството на който и да е има болен човек, за когото близките му не могат да се грижат, защото ходят на работа, общината осигурява безплатно болногледач. Социалната политика на общината включва и специални домове, както у нас наричаме приютите, в които се подслоняват бездомни и сиротни хора.
В Бурса има две медийни мощни групи, които са в пряка конкуренция. И двете са частни и са собственост на мега-богати бизнесмени.
„Медиа груп“ включва „Аs“ телевизия, радио, ежедневник, месечно светско списание. Групата е създадена преди 40 години от един от милиардерите в Бурса – Али Осман Сьонмаз, а днес синът му – Джелал Сьонмаз е собственик на медийната компания. Корените на рода Сьонмез е от Джебел, България. Ежедневникът „Бурса хакимиет“ отсега всеки ден печата специална притурка за предстоящите местни избори, които са през март 2014 година. Притежават и собствена печатница.
Другата медийна група, съсредоточена около „Олай тв“ е собственост на друг изключително богат бизнесмен – Джавит Чаалар и също освен телевизията, издава вестник, списание, и книги.
Да си в Бурса и да не видиш „Коза хан“ е истинско престъпление. Точно оттук още от древността минава прословутия „Път на коприната“.
„Коза хан“ е уникален с безбройните си магазинчета, в които копринените шалове са истинско произведение на изкуството. През 2008 година тук пристига английската кралица и „Коза хан“ е затворен специално за нея, за да може да се наслади на пиршеството от коприна.
В близост е изумителната джамия на 700 години и „Капалъ чарши“, където с дни можеш да се наслаждаваш на изобилието от дюкяни и магазини. Навсякъде те посрещат с широка усмивка, моментално завързват разговор, почти всеки втори е с балкански или български корени. В Бурса е съсредоточена най-многобройната българска общност. Търговците са толкова невероятно честни, че могат да те гонят с метри, за да ти кажат, че бъркаш еврото с турските лири и може да сбъркаш.
Спокойствието, хармонията на вътрешния дух клокочи отвсякъде. В Бурса няма да видиш сърдити физиономии, всички търчат да ти се притекат за помощ или в услуга. Изострените ни традиционно нервни черти на българска територия някак се смекчават, защото по никакъв начин не можем да устоим на тази искрена добросърдечност.
В центъра на Бурса на излязлата като от приказките за Шехерезада улица „Арап шукрю“ вече докосваме топлата, жива, нощна Бурса. Масите са на самата улица, заведенията са покрити с навеси, под които има инсталирани в стената електрически печки и дори да е мраз, тук е топло. Между масите се движи жив оркестър и всички пеят, и танцуват. Попадаме заедно с водачите на агитките на футболния клуб „Бурса“, които празнуват на съседните маси. Пеят с цяло гърло и се забавляват от цялото си сърце. Можеш да видиш забрадени туркини до ултра модерни жени по приятелски, седнали да споделят турската анасонова ракия. Паралелно в Бурса нощния живот кипи и в супер модерни дискотеки и клубове, в които наред със световните хитове звучи и турска музика.
Цялата пъстра мешавица от традиция и съвременност, някак тихо наблюдава спиращият дъха 700 годишен чинар в града, който те оставя безмълвен. Така, както застиваш пред вилата на Ататюрк, от която цялата Бурса се разстила пред теб като картина, рисувана с четка натопена в любов, вяра и състрадателност.
В неформалните си разговори с местни хора чуваме, че и тук, както навсякъде по света, има корупция, но тя е в почти незабележими размери в сравнение с онова, на което ние сме свикнали. Чуваме и как турски бизнесмени идват в България с желанието да инвестират и са шокирани, че вместо обсъждане на проекти, първоначалното, което чуват е мизата на рушвета, стартиращ от 100 000 евро нататък. Въпреки това те не са престанали да търсят път към България.
На територията на Бурса обаче водещото е вярата. Всички изумителни успехи стъпват на вярата в Бог /Аллах/ и ревностно пазената традиция на духовни ценности. Всичко онова, което ние, българите, изтървахме някъде по пътя.
В Бурса нямаш никаква необходимост от аклиматизация и то не само в пряк смисъл. Тук усещането е като че ли си сгушен в мека топла ръкавица, загърнат от чистосърдечие, невероятно гостоприемство и доброта, която струи отвсякъде.
Да вечеряш с лаврак на Мраморно море и да пиеш чай от десет билки в някой реставриран хамам, да присъстваш на раздаването на ашуре лично от кмета пред „Коза хан“ – личен дар, правен от него регулярно, да стоиш захласнат пред безбройните дюкяни с баклава, локум и всякакви шекерени сладости, да се дивиш на ултра модерните сгради, да се чудиш защо никой не краде каучуковите съоръжения сложени по местата, на които не може да се паркира, да се наслаждаваш на пазарлъка в „Капалъ чарши“, който винаги и задължително те оставя с чувството, че си победител като купувач, е неописуема приказка.
„Как постигнаха всичко това?”, е непрестанният въпрос, застинал на устните ни.
Кметът Реджеп Алтепе е много вярващ човек, тук всички са такива и имат страх от онази паралелност Отвъд, която те спира да бъдеш зъл, корумпиран или самодостатъчен алчен егоист.
Тези хора са съумели през всичките тези години да опазят морала си, духовността си, традициите, които ние в бясното си бързане да копираме някакви западни фалшиви модели, умъртвихме безвъзвратно. И сега изглеждаме пластмасови на фона на тази сърдечност, комшолук и доброта, която някои от нас все още помнят смътно от детството си в България.
След стопяването на душата ни като захарен памук в Бурса, веднага след преминаването на българската граница обратно, идва жестокия писък на родната ни реалност.
На километри от българската граница, в посока Бургас, на иначе пустия път настигаме бял Фолксваген с бургаска регистрация – А8173КС. Шофира млад, небръснат мъж, който, виждайки ни в огледалото, умишлено засича пътя ни, не ни дава да изпреварим, гаври се и е потенциално опасен на пътя.
Най – отвратителното обаче е, че през стъклото ни показва среден пръст. Няма никаква причина за това, освен една – микробусът ни е с … турска регистрация!
Звъня на 112. Обяснявам налудничавото му поведение. От 112 любезно ме уверяват, че ще съобщят на патрулите /ако имало такива до Бургас ?!?/, а иначе можели сме да подадем жалба на … сайта /?!?/ на КАТ.
А ако в микробуса не пътувахме българи, а турци? Какво щеше да ги посрещне у нас – средния пръст на този тип, олицетворение на онази насаждана омраза, в която дори не знаеш какво точно ненавиждаш и защо.
Преди много години Ахмед Доган произнесе една фраза, която бе втрещила и разпалила злъчта на любителите на омразата: „Пътят на България към Европа минава през Босфора“. Тогава, а и сега, думите му бяха коментирани като кощунствени от същите онези, които като този пътен идиот размахваха среден пръст, само защото някой е турчин.
Ако имах власт и пари, задължително щях да изпратя за четири дни всички тези теснокожи злостници в Бурса, за да се огледат, за да видят и усетят не само „капълъ“-то, но и зашеметяващия успех на икономиката и да занемеят от социалната политика, която се вихри в Бурса.
В Бурса са на светлинни години от нас не само в икономическите параметри, но и в най-важното – те не рушат душевните мостове. И омразата е онзи грях, от който се спасяват с човечност и протегната ръка.
Дали ще успеем да надмогнем комплексите и задръстените си духовни канали, и да седнем заедно на масата пред искендер кебап – от нас зависи.
Градът с уханието на печени кестени и кафена топлота в очите ни очаква.
Веселина Томова
http://afera.bg
*пишмане – традиционен турски сладкиш
* хамам – древна турска баня
0 коментара:
Публикуване на коментар