Фикрет Индже, председател на УС на Българо-турската търговско-индустриална камара (БТТИК), пред Economy.bg
Как турският бизнес в България се справя с кризата с коронавируса? Има ли спрени производства, съкратени работници, замразени проекти? Кога можем да очакваме възстановяване? Тези и други въпроси отправихме към Фикрет Индже, председател на УС на Българо-турската търговско-индустриална камара (БТТИК) и председател на Надзорния съвет на „Алкомет“.
По данни на БТТИК големите турски инвеститори в България са около 65. Общата сума на инвестициите им е 2,3 млрд. евро. Те са създали 15 хил. работни места у нас. Основно са концентрирани в София, Пловдив, Шумен, Търговище, Стара Загора, Плевен, Кърджали.
Г-н Индже, как коронавирус пандемията се отрази на турския бизнес в България? Кои бяха най-засегнатите сектори?
Естествено, пандемията се отрази на голямата част от турските компании, които работят в България. Къде по-силно, къде по-слабо, но се усети навсякъде. Най-осезателно това стана в туризма, ресторантьорството, шивашката промишленост, транспорта. Ние проведохме анкета сред нашите членове по отношение на това как се отразява Covid-19 на техния бизнес. Резултатите показват реалната картина на бизнеса в условията на пандемия. 42% от анкетираните смятат, че спадът в техните приходи и продажби ще бъде над 50%, а само 4% са на мнение, че няма да имат спад или той ще бъде много нисък.
Имаше ли спиране на производства, уволнени работници, намаляване на заплати?
Процесът е много динамичен. Ние поддържаме пряка връзка с нашите членове и се стремим да им оказваме помощ с каквото можем. Има фирми, които спряха производство за определен период, но след това започнаха да работят, други все още изчакват.
Веднага трябва да кажа, че имаше и фирми, които поради спецификата на производството си и възможности за реализация на продукцията си успяха да увеличат производството си.
Но като цяло трудностите бяха навсякъде. Пак ще си послужа с резултатите от допитването. 71% от анкетираните приеха конкретни планове за намаляване на разходите, за вътрешно преразпределение на работната ръка. 40% заявиха, че ще пуснат работниците в платен или неплатен отпуск, за съкращения говорят една трета от анкетираните.
Какви са Вашите прогнози като председател на БТТИК за ситуацията през тази година? Кога бихме могли да очакваме възстановяване на производствените мощности на турските компании, които оперират в България?
Няма особени основания за оптимизъм. Дано пандемията бъде овладяна, да паднат мерките и да се възстанови предишният ритъм на работа. Повече от половината от нашите членове /54%/ смятат, че продължителността на кризата ще продължи около година и повече, останалите са раздвоени между 3 и 5 месеца. Но никой не си прави илюзии, че нещата ще приключат до месец-два. Моята лична прогноза не прави изключение.
Ако става дума за оптимизъм, то оптимизмът ми се основава на споразумението, което ние като Камара сключихме с най-голямата работодателска организация в Турция. Това е Асоциацията на стоковите борси и промишлените палати /ТОВВ/. Тя има 1,5 млн. фирми членове. Планирали сме редица прояви в бъдеще, това ще даде възможности на нашите членове, а и не само на тях, за търсене на партньори и пазари. Но това трябва да е тема на отделен разговор, защото ще бъде създаден и нов съвместен орган между двете страни.
Колко са турските инвеститори в България? От кои сектори са основно? Бихте ли посочили най-големите?
В Търговския регистър на Българската търговско-промишлена палата са регистрирани 2236 субекта с турско дялово участие на капитала. Една част от тях са в ликвидация, други са преустановили работата си.
Смятаме, че сериозните турски инвеститори са 65, общата сума на инвестициите им е 2,3 млрд. евро и са създали 15 хил. работни места. Те се намират основно в столицата, Пловдив, Шумен, Търговище, Стара Загора, Плевен, Кърджали.
Най-големите са „Шишеджам“ в Търговище, „Алкомет“ в Шумен, „Техно Акташ“ в Пловдив, „Сартен“ в Плевен, „Теклас“, „Одело България“, „Нурсан отомотив“ със завод в русенското село Люляково, „Перфектюп“ в Стара Загора, „Аркомат“ в Казанлък и др.
Какво привлича турският бизнес в България? Кои са основните предизвикателства, с които се сблъскват турските инвеститори у нас?
Има много неща, които привличат турските инвеститори в България. На първо място са, разбира се, предимствата на Европейския съюз, ниските данъци, финансовата стабилност и мн. др. Все още има какво да се мисли за проблемите с визите, с опростяване на процедурите с трудовата заетост и издаването на разрешителни за работа, опашките по границата и др.
Преди две години казахте, че времето, когато инвеститорите идваха в България заради евтината работна ръка, е приключило. Все още ли е валидно това?
Винаги казвам, на форуми и на лични срещи, че турският бизнес, който се готви да инвестира в България, трябва да влага средства във високотехнологични производства, с които е възможно увеличаването на производителността. Светът се развива с много бързи темпове, дигитализацията е неизбежна. С дигиталната трансформация квалифицираната работна сила стана определяща.
Заедно с Българско-турската търговско-индустриална камара реализирахте няколко сериозни дарителски кампании. Разкажете накратко за тях.
Пандемията от COVID-19 се отрази негативно върху дейността на турските инвеститори в България. Въпреки това фирмите с турски капитал и Българско-турската търговско-индустриална камара положиха сериозни усилия, за да предпазят своите работници и служители от тези негативни последици. Освен това взеха участие в редица благотворителни компании, с което дадоха добър пример за обществена солидарност. Участието в благотворителни кампании се реализира както под формата на финансова помощ за здравни заведения, така и чрез различни пакети, които дарихме директно на хората в нужда. Като пример мога да посоча хотел „Регнум Банско Ски Хотел и СПА“ в Банско – една от големите турски инвестиции в страната. Въпреки че са в бранша, който е сред най-засегнатите от пандемията, хотелът организира кампания, в рамките на която осигуряваше безплатна храна на нуждаещите се.
0 коментара:
Публикуване на коментар