В книгата си изнася малко известни факти за историята на опитите за асимилация на мюсюлманите у нас и тяхната съпротива срещу насилието. Материалите за изследването си Карамустафа събира повече от 6 години, през които се е срещнал лично със стотици преки участници в описваните събития. При работата си той установява, че на общественото съзнание у нас през годините са натрапени много неистини.
Отпечатването на изследването е спонсорирано от ДПС. Затова най-скандалните факти са цензурирани и не намират място в книгата.
Със Сахлим КАРАМУСТАФА от Разград разговаря Любомир ИЛИЕВ:
- Доволен ли сте, че изследването ви излезе от печат, макар и в този вид?
- Донякъде, защото все пак част от труда ми видя бял свят. От друга страна ми е болно, че от книгата ми са изрязани най-важните свидетелства, които разкриват истината за тези събития. В този си вид тя е стерилизирана.
- Стерилизирана, но не в смисъл, че е прекалено чиста?
- Точната дума, дори да звучи грубо, е кастрирана, защото й е отнета силата, която е в свободата да можеш да кажеш истината.
- Кои са скандалните факти от работния вариант, които липсват в отпечатания?
- Много бях шокиран от разговора с един от моите бивши ученици, който се казва Ахмед Салиев от гр. Хлебарово (вече Цар Калоян) и сега живее в Истанбул. Оказа се, че е той е човекът, срещу когото Доган е написал първия си донос за ДС. От години ни внушават, че лидерът на ДПС е бил едва ли не експерт, с който службите са се съветвали, но истината е друга.
Двамата са служили заедно в Строителни войски някъде около 1970-1971 г. Били са единствените висшисти в своята част и са станали приятели или поне Салиев си е мислел така. Явно още тогава службите са вербували Сокола. След като се уволнили, Доган му дошъл на гости в Хлебарово. Домакинът му показал всички по-интересни места в региона, водил го на най-хубавите ресторанти. За благодарност получил донос срещу себе си в ДС.
- Какво е пишело в доноса?
- На чашка Салиев споделил, че му е обидно, защото по това време е забранено изучаването на майчин език в училищата и че иска да се изсели в Турция. Това е описал Доган.
- Какви други скандални разкрития има в оригинала?
- Например това, че Ахмед Доган не е автор на Програмната декларация на Турското националноосвободително движение в България, изготвена през декември 1985 г., а основателят на ДПС Неджметин Хак. Този човек е жив и здрав, живее в Добрич. Ходил съм при него многократно. Той ми каза: “Аз бях написал вече програмната декларация, когато спуснаха Доган за лице на организацията с мотива, че бил най-ученият сред нас. Истината е, че той не е написал и една буква в документа. Тази Програмна декларация е една-единствена, няма втора, трета и четвърта, за която който и да е да претендира, че е автор”. Сега в ДПС се правят, че Хак не съществува. Той и истинските основатели на движението обаче помнят каква е истината и могат да я разкажат на всеки, който прояви интерес.
- Какво още липсва във видялата бял свят книга?
- Липсват историите с агентурното минало на лидерите на ДПС. Оказа се, че почти всички са работили за службите на тоталитарната държава. Това всъщност вече е добре известно, но имам чувството, че обществото някак си се прави на разсеяно за миналото на тези политици.
- Кои са малко известните факти от борбата на мюсюлманите у нас срещу насилственото асимилиране, които са намерили място в изследването ви?
- Например, че първият “възродителен процес” е срещу помаците в Родопите и е започнал още през 1912 година. Че първата организация за борба с асимилацията е основана през 1960 г. Че през 1964 г. хората в нашумялото напоследък село Рибново се вдигат на бунт при започналото 2 години по-рано насилствено преименуване на помаците. Точно тяхната съпротива временно стопира процеса. Малко известно е според мен, че след така нареченият “Възродителен процес” през 1985 г. българските мюсюлмани в страната създават цели 34 организации за съпротива, които бързо са смазани от властите.
- Сред тях има ли терористични?
- Не, всички си поставят за цел борба с мирни средства.
- А кой стои зад терористичните акции, извършени у нас през 80-те години?
- Техните извършители не са членове на никоя организация. Тези хора са били индивидуалисти, склонни към насилие и крайности.
- Да се върнем към темата за цензурата в изданието, как се стигна до нея?
- Дълго търсих спонсор и единственият, който се съгласи да ми помогне, бе Касим Дал. Тогава той бе заместник-председател на ДПС, а сега е в немилост, може би защото никога не е бил в ДС. Той ми се обади да пратя текста за редактиране на Веселин Ангелов. После Ангелов ми позвъни, за да ми каже, че този текст не може да излезе в такъв вид, при условие че се спонсорира от ДПС. Стана ми болно, но се съгласих с цензурата, за да видят бял свят поне част от фактите, до които стигнах.
- Какво се случва с оригинала?
- Той чака спомоществовател, за да излезе. Станалите скандално известни братя Юзеирови са готови щедро да платят, за да бъде отпечатано пълното издание с истината за ДПС и всички факти. Имат обаче едно условие - на корицата да излезе тяхна снимка, на която са с фесове.
- Изгодна ли е сделката спонсорство срещу снимка с фес?
- За мене не е. Опасявам се, че снимката на Юзеирови ще компрометира книгата, затова не съм казал “да” на предложението. Търся други варианти.
- При работата си по изследването сте разговарял с много хора. Имате ли впечатления дали се е променило отношението на българските турци към ДПС?
- В момента сред избирателите на движението цари огромно разочарование. Информацията за хонорара на Доган от 1,5 милиона шокира нашите хора. Те си казаха “Защо ние ще гладуваме и ще блъскаме от тъмно до тъмно, а той ще богатее на наш гръб. Какво разбира Сокола от хидроинженерство?”. Очаквам на следващите избори резултатът на партията да падне драстично и Доган да си подаде оставката.
- Може ли ДПС без Доган?
- Без Доган няма да има ДПС и според мен партията ще се разпадне. Това обаче не е трагедия. Тя е изживяла времето си, защото вече сме в ЕС и няма опасност за правата и свободите на хората. Нормално е българските турци, както и всички останали граждани на страната, да членуват в различни партии, според идеите, които изповядват. Така е било преди 9 септември, така трябва да стане и сега. Партиите на етнически принцип разпалват негативни страсти и не са добри за България.
21.10.2010
Труд
0 коментара:
Публикуване на коментар