Преди дни в парламентарната зала се разгоря спор около предложението на ДПС да отпадне забраната партийната агитация и предизборните събрания да се водят само на официалния български език. Скочиха и от „Атака”, скочиха и от ГЕРБ. Сякаш точно това е най-острият проблем на България, а не безработицата, обедняването, бягството на младите и кадърни хора в чужбина, замразените пенсии на пенсионерите, управленската немощ на кабинета „Борисов”, гласуването на лобистки закони. На какъв език да се води предизборната агитация? Спомням си, че по времето на социализма, аз като млад партиен работник, пишех докладите си на турски език. И партийните събрания по селата ги провеждахме на турски. Какво се случи от това? България си остана България, Кърджали си остана български град, а ние – български граждани.
Правилно, обучението на български език, неговото добро владеене е естествена, закономерна необходимост за всички, които искат да живеят, да работят и да се развиват в България. Но също така е и факт, че за близо един милион български граждани турският език е майчин език, те го използват във всекидневието си, в общуването със своите роднини и съседи. Защо трябва да се забранява използването му? Хората, които не владеят български, също имат нужда от обяснение, от информация, та дори и от агитация на майчиния си език, за да могат да направят правилния избор, когато упражняват правото си да гласуват. Аз например, имам по-големи брат и сестра, които много малко знаят български език. Те са възрастни – над 70-годишни. Там, където живеят – в село Ябълковец и в село Червена скала, няма с кого да си говорят на български. Тези хора също искат да знаят какво се случва в България, коя партия какви виждания има за нейното развитие. Те имат право да са информирани и да направят своя политически избор. Защо трябва да им го отнемаме?
В крайна сметка България е демократична държава, ратифицирала Рамковата конвенция за правата на малцинствата, а там правото да използваш майчиния си език е основно право. Защо, когато става въпрос за предизборна агитация, да им го отнемаме? Животът е показал, че от години в районите със смесено население, като Кърджали, предизборните събрания се водят и на официалния български език, и на турски. Някой нещо да е загубил от това? Да е била застрашена националната сигурност на страната?
Народът казва „Не питай старило, питай патило”. А ние знаем какво се случи, когато беше забранено да се говори на турски, да се носят турски имена, да се влиза в джамия. Сякаш напук хората започнаха да правят точно това. И ако в Кърджали имаше турски семейства, които дори и у дома си говореха на български, тогава преминаха само на турски.
Повтарям, всеки български гражданин трябва да се стреми да знае добре официалния български език. Но не трябва да му се забранява използването и на майчиния език. Нещо повече, малцинствените групи трябва да се подпомагат в неговото изучаване. А защо не той и да стане част от задължителна учебна програма като ЗИП /задължително избираем предмет/, а не, както е сега, СИП /свободно избираем предмет/. Първо, защото езикът е богатство и колкото повече езици знаеш, толкова е по-добре. И второ – когато българския гражданин от друга етническа група, извън българската, се убеди, че неговата Родина България не му пречи, а му помага да развие своята самобитност, респектът, уважението и любовта към нея ще станат още по-големи.
Не трябва да се срамуваме от турския език – в света го говорят над 150 милиона души. Не трябва и да се притесняваме, че в България се използват и други езици, освен официалният. В Белгия, например, има три официални езика. В Швейцария са четири, в Люксембург – три, в Босна и Херцеговина – три, в Норвегия са два, а в ЮАР – цели 11. Нещо повече – в Израел, който от години е в тежък конфликт с арабските страни, арабският език се изучава в задължителна учебна програма.
Та се сещам за предизборната агитация и си мисля, че не е толкова важно на какъв език говориш с избирателите, дали на турски, английски, немски, френски, а какво им казваш – за пътя на България, за проблемите й, за жизнения стандарт, за доходите, за безработицата. Това е важното.
В Кърджали от половин година ври и кипи. Металурзите стачкуват, стотици семейства гладуват, икономиката рухва, а младите стягат багажа и хващат пътя за чужди държави и чужди народи. За това време, нито един народен представител от ДПС не дойде при хората, не разговаря с тях, не се опита да им помогне. Не дойде и Вежди Рашидов, нищо, че беше избран за депутат с гласовете на същите тези металурзи – българи и турци. И да поставяш точно сега въпроса за агитацията на майчин език, показва пълно откъсване от реалността. И наливане на вода във воденицата на партии като „Атака“ и други крайно-националистически формирования. А те пък не пропуснаха момента и отново започнаха да палят клечки кибрит покрай бурето с барут.
Всъщност май това е тактика за отвличане на вниманието от острите проблеми на всекидневието. Наскоро в Кърджали се разгоря спор около децибелите на високоговорителите на двете джамии в града. Под натиска на областната управителка от ГЕРБ двете джамийски настоятелства бяха глобени с по над 1000 лева, защото изанът /призивът за молитва/ надвишавал допустимите норми. Направиха проверка и се оказа, че и звънът от църковната камбана също е над допустимата норма. Не знам дали глобиха попа, но успяха да настроят хората един срещу друг. Така че, господа управляващи, господа депесари и господа националисти, който сее ветрове, жъне бури. По- внимателно около бурето с барута.
Назми МЮМЮН, член на Националния съвет на БСП
0 коментара:
Публикуване на коментар