Приятелствата се създават трудно и бавно, но бързо се развалят. Свалянето на турския боен изтребител над Сирия възвести началото на „ледников период” в отношенията между бившите приятели Турция и Сирия.
В началото на 2011 г. турският премиер Реджеп Ердоган все още говореше за "турско-сирийското братство". Тези времена отминаха безвъзвратно. От 1 година сирийската армия воюва с опозиционните групировки в страната. Турция имаше желание да посредничи в конфликта, но усилията й бяха игнорирани от режима на президента Асад. След което Анкара и Дамаск отзоваха дипломатите си.
Съдбите на двете съседни страни винаги са се преплитали. В продължение на столетия Сирия е била част от Османската империя. По време на Първата световна война Османската империя се разпада и арабите в Сирия отхвърлят османското владичество. Исторически погледнато съществуват различни взаимовръзки, но те не показват дълготрайно влияние, казва близкоизточният експерт Петер Филип. "Не смятам, че сегашната политика е повлияна от тези взаимовръзки", добавя той.
Често между Турция и Сирия е имало и напрежение. По време на Студената война, напр., Турция остава в лагера на западните сили, а Сирия поддържа добри отношения със Съветския съюз. И до ден днешен единствената руска средиземноморска военна база е в сирийския град Тартус. През 90-те години пък едва не се стигна до открит конфликт между двете страни. Сирия предложи политическо убежище на лидера на ПКК Абдула Йоджалан, а Турция заплаши с война. По-късно Йоджалан трябваше да напусне Сирия и беше арестуван и осъден в Турция. След този инцидент отношенията между Сирия и Турция тръгнаха възходящо – общата граница беше отворена, премахнати бяха визовият режим и търговските ограничения.
Икономика и външна политика
Турция прие повече от 30 хил. сирийски бежанци
Турция, която в момента изживява истински икономически бум, очевидно има интерес да развива търговските си отношения вкл. със Сирия, смята Петер Филип. "Турция поддържа тесни икономически контакти с повечето близкоизточни държави, а съседна Сирия е интересен пазар за Анкара", казва той. Освен това Сирия е и важен транзитен коридор в региона.
Въпреки подобрените отношения, има и нерешени въпроси. Един от централните е за бреговата провинция Хатай, която Турция получава след Първата световна война. Този граничен спор двете съседни държави водят вече от почти 100 години. Кюрдите в двете страни също са рисков фактор за двустранните отношения.
Дълги години Турция провеждаше външна политика на неутралитет и диалог спрямо останалите държави в региона. Турското правителство посредничи например между Сирия и Израел. "Това поведение на Турция даде положителен тласък в отношенията между Анкара и Дамаск", смята Петер Филип. А сирийците почти винаги са се въздържали от големи дипломатически акции.
Разривът настъпи през 2011 година, когато турското правителство трябваше да реши, чия страна да вземе в конфликта в Сирия – на президента Асад или на сирийската опозиция. В крайна сметка подкрепи противниците на режима в Дамаск, поиска оставката на Асад и прие на своя територия над 30 хил. сирийски бежанци. "Т.е. днес Турция вече не е приятелски настроеният съсед на Сирия", казва Петер Филип.
В конфликта в Сирия Анкара застана на страната на противниците на режима
Външнополитическият наблюдател на либералния вестник "Милиет" Семих Идиз смята, че Турция е загубила водещата си роля в региона. "Страната не печели от вземането на страна в тежки конфликти", казва той в интервю за Дойче Веле. По този начин Турция вреди и на отношенията си с Израел, Иран и Ирак, добавя той.
Непредвидими последици
Близкоизточният експерт Петер Филип не смята, че Турция би рискувала военно нападение срещу Сирия. „Никой в Турция не иска да бъде въвлечен в тази война, дори и ако тя има превантивни или отбранителни цели”, казва той.
Границата между Турция и Сирия е дълга 800 километра. Евентуална война може да дестабилизира големи региони в Турция. И двете страни имат силни армии. Турция е член на НАТО, а Сирия има споразумение за помощ с Ирак. Тоест една война би могла да доведе до създаването на съюзи с непредвидими последици и за двете страни.
Автор: К. Янзен
DW
0 коментара:
Публикуване на коментар