Мюсюлманите в Родопите: България е наша обща родина

Кога ще стане ние да посегнем на българския народ. Нали това е обща наша родина за всички, казва един от жителите на град Сърница след петъчната мюсюлманска молитва, предаде БГНЕС. И продължава: "Ние сме общо цяло. Няма нещо разделение. Аз колко българи приятели имам, които ги уважавам, които ме уважават, искам така да бъде". Хората от този родопски град са обидени и огорчени от обвиненията за радикален ислям, отправени към техния имам Саид Мутлу, един от обвиняемите по делото в Пазарджик, което продължава в сряда. "Проповедите му са свързани с всекидневието и това да е по-морално обществото", казва друг жител на Сърница - Исмаил. И продължава: Религията като ислям е много широко понятие. Всички са присъствали на неговите проповеди и те нямат нищо общо с това, което се говори. Много псевдоразбирачи започнаха да обсъждат и се говорят нереални неща, твърди той. На петъчната молитва джамията в Сърница беше препълнена. Там Мутлу проповядваше на български език за доброто и злото, за това, че човешкият живот е кратък и не трябва да се оставя доброто за по-късно, а трябва да се прави всеки ден. Да се дава и помага на бедните, мислите да бъдат искрени и честни. А събитията от Корана изключително приличат на онези от християнската Библия – преминаването през Червено море, което се отдръпва, или Потопът - само имената на извършителите са различни. Мойсей и Ной тук са Муса и Нух. Но всъщност общото е повече от различното – за доброто, рая, грехът и изкуплението. И някак си в тази молитва се усещаше една общност на доброто, даваща сила за всекидневния живот. И още един тъжен повод имаше този ден – в предния беше починал неочаквано сравнително млад човек. След молитвата хората отидоха до гроба с него и го почетоха с молитва и достойнство. Като че ли в това траурно мъжко шествие (жените в исляма не ходят на гробища, може би защото даряват живот) се усещаше скръбта от преходността на живота, но и силата да го изживееш в добро и с достойнство. Впрочем и при религиозните евреи жените също не ходят на гробищата и това отново доказва, че приликите са повече от разликите в различните вероизповедания. Исмаил си спомня за обиска при Мутлу и конфискуването при гръмката операция на ДАНС преди време на негова литература, компютър и телефон: "Имаше един момент, когато дойдоха някакви си агенти, те не водеха човек, който да знае какво взимат". Според него младите хора са по-наясно и не са толкова изплашени от тези събития, при тях е по-скоро обидата. "Възрастните са по-уплашени, защото са преживели два възродителни процеса и това ги плаши. Те виждат същите симптоми, което ги притеснява, защото са натупали първо ходжите". Той не може да си обясни причината за това обвинение, може би някои яхат вълната, може би предизборно има политически интереси, но може да има и икономически - апетити към имотите на мюсюлманското вероизповедание. Но според Исмаил това са все пак само гадания. Все с добро да се занимаваш цял живот, това е молитвата, казва друг от мюсюлманите след края на петъчната молитва. Най-важното е да бъдеш честен. Дали хората вярват или не вярват, там има друг свят. Там няма умиране, има наказания – раят е за справедливите, не за грешните, заявява вярващият. А хората продължават своя делник и са огорчени, че никой не чува истинските им проблеми с безработицата, изкупната цена на картофите и проблемите с дърводобива – единственият поминък на хората от този край.