Както съобщи неотдавна пред в. "Преса" главният столичен архитект Петър Диков, до края на отиващата си 2012 година ще започне строителството на Висш ислямски институт в София.Срещу строителството на втора джамия в столицата се обявиха от „Атака". Навярно за да успокои страстите зам.-главният мюфтия Мурат Пингов заяви, че мюфтийството вече е набрало преподаватели - всички са български граждани.
Но това, че преподавателите ще са български, или че този институт ще е в столицата, изобщо не означава, че няма как да се прокарат чужди идеи. Точно обратното - ще е още по-лесно, тъй като никой няма да се съмнява и да проверява...
Още повече, че, както признава самият Пингов, въпросните преподаватели са завършили теология, предимно в... Турция. Интересно те с какво ще са по-различни от тези, които са завършили в Саудитска Арабия, например?!
Разчитането единствено и само на външно обучение друго едва ли ще ни докара освен масово фундаменталисти! И въобще, защо ще се строят общежития и нов институт за изповядващите ислям!
Какво остава за християните и хората с други вероизповедания. Ами дайте да си направим за всяка религия отделен център, да се барикадираме и разделим и толкова. Докъде се стигна, че да се натрапва религиозната принадлежност и разделение във висшето образование!
Иначе идеята за ислямски център в "Малинова долина" не е нова. От години Главно мюфтийство твърди, че мюсюлманите в София са твърде много за единствената джамия в града - "Баня Башъ". Затова друг зам.-главен мюфтия - Ведат Ахмед, заяви, че: „Получим ли визата, започваме да търсим финансиране".
Тук обаче възниква въпросът: „Откъде ще дойдат очакваните спонсори?" Финансиране от Българската православна църква едва ли ще дойде. Значи пак остават ислямските държави! А нали помним който плаща какво прави?!
Така че „Малинова долина" да се готви за мургави хора с черни бради и чалми и за забулени фигури. А, и за подходящо за целта озвучаване.
Софиянци обаче съвсем не са единствените, на които им предстои да се зарадват на нова „културна придобивка" с ислямски характер.
Близо 100 души се събраха на протест в центъра на Велинград срещу изграждането на джамия.По време на протеста, организиран от партия НФСБ, както си му е редът, се наблюдаваше засилено полицейско присъствие.
На 3 октомври 2012 г. пък в общинската администрация на Гоце Делчев бе внесен проектът за изграждане на втора джамия в града. А преди дни на пресконференция в Благоевград районният мюфтия Айдън Мохамед обяви, че строителството на новия мюсюлмански храм в Гоце Делчев ще започне до края на годината, като в момента се подготвят строителните книжа.
Но има ли Гоце Делчев нужда от втора джамия?
Вече няколко месеца този казус се дискутира в града. Същевременно жители на Гоце Делчев направиха петиция в интернет против строежа на втора джамия в града. До този момент над 250 души са се подписали онлайн срещу проекта за строеж на втора джамия в общинския център.
От своя страна кметът Владимир Москов даде нарочна пресконференция, на която обяви, че втора джамия в града няма да се строи, а „анонимките", изпратени на журналисти и граждани, били с невярно съдържание.
„Трябва да се знае, че не кметът извършва промяна на предназначението на имоти. Това решение се взима от специална комисия, наречена Експертен съвет, и след гласуване в Общинския съвет", каза тогава Москов.
Темата е твърде деликатна за ГЕРБ, защото част от 13-те подсъдими на процеса срещу радикални представители на исляма в Пазарджик са и семейство Горилски, които са общински координатори на партията в Гоце Делчев. Затова местни представители на формацията настояват за провеждане на общински референдум. Решението на цялото общество ще бъде най-справедливо, смятат те.
Но не само поради горната конфузна ситуация, допитването до гражданите, като модно средство за решаване на даден проблем, в случая със строежа на втора джамия в Гоце Делчев няма да проработи.
Причината е, че градът отдавна е обект на попълзновения от радикалните ислямисти в региона, за които той, след превръщането на Якоруда в техен опорен пункт, от години е гноясващ трън в петата им. Болезненото усещане от това се увеличава и от факта, че Гоце Делчев се намира на подстъпите към Западните Родопи, над които те отдавна са установили тотален контрол!
В играта се намеси и ДПС, което открито се застъпи за радикалния ислям в страната. В парламента депутатите на Доган осъдиха делото в Пазарджик, обявявайки го като опит за прокарване на ислямофобия.
Разбира се, за всеки трезвомислещ българин в „позицията" на движението няма нищо учудващо. Защото за върхушката на ДПС след средата на 90-те години на миналия век отдавна е ясно, че тя е над закона.
И, което е по-лошото, че няма сила в българското общество и политически живот, която може да промени това убийствено за държавата и нацията ни положение...
Защото, ако веднага след 1989 г. самозабравилите се „активисти" на току-що появилото се ДПС получиха корав отпор от структурите на ВМРО, днес тях отдавна ги няма и те могат да правят, каквото си искат!
Днес е почти забравено особеното достижение на червено-черната организация да създаде веднага след възстановяването й свои дружества в Западните Родопи, които са населени предимно с българи-мюсюлмани.
Тяхната задача бе те да се противопоставят на бясната политика на турцизация на тези наши сънародници и да отбият пристъпите на вече прииждащите ислямисти.
За кратко време общините Гоце Делчев, Гърмен, Сатовча, Доспат, Борино, Белица и Якоруда бяха покрити с 52 структури на ВМРО, чиито членове показаха на хората на Доган, че бесът им ще бъде спрян!
В тази тяхна дейност те получаваха пълната подкрепа и на другите местни организации на ВМРО от Благоевградска, Кюстендилска, Пазарджишка, Пловдивска и Софийска области. Общо, над 5 хиляди души.
В крайна сметка, на „Стамболийски" 34 разбраха, че ескалацията на конфронтацията в Западните Родопи неизбежно ще доведе до масов сблъсък, който бе нежелателен и за двете страни. Така се стигна и до първата политическа среща на ВМРО с ДПС на 13 септември 1993 година, която, може да се каже, че спря избухването на гражданска война в Родопите, а и в цяла България.
За голямо съжаление, само 5 години по-късно, следвайки свои конюнктурни интереси, тогавашното ръководство на ВМРО загърби дружествата си в Западните Родопи и де факто принесе региона в дар на ДПС!
Крайният резултат бе, че Сокола се сдоби с безконтролна власт в един от най-китните краища на България, а усетили неговата „толерантност" в него постепенно намериха мястото си и радикалните ислямисти...
Доказателство за това са и публикуваните в Интернет скандални кадри, които показват проведено на 23 август мюсюлманско шествие. В него облечени като талибани цигани крещят клетви за вярност към Алах. И всичко това не се случва в някоя арабска страна, а във българският град Пазарджик.
Е, как на фона на ставащото да не си спомним за отправеното ни още през 2007 година от в. "Файненшъл таймс" предупреждение, че България е най-ислямизираната страна в Европа? Както и, че с мюсюлманското си население от около 1 милион души, което представлява една седма от цялото население, България заема челното място в страните от Европа по процент на мюсюлмани?
Ислямското цунами залива България!
Евгений Еков
е завършил през 1986 г. „История” във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” – Велико Търново.
През 1989 - 1997 г. е възстановител и член на редакционния съвет на в. „Македония”.
През 1990 - 2001 г. е член на Управителния съвет на Македонския научен институт.
През 1990 – 1995 г. е отговорен секретар на ВМРО – Съюз на македонските дружества.
През 1995 – 1997 г. е съпредседател на ВМРО – Съюз на македонските дружества.
През 1994 – 1997 г. е народен представител в 37-ото НС от 10-ти МИР, Кюстендил. Член е на Комисията по национална сигурност и на Групата за приятелство с Македония.
През 1997 – 1998 г. е началник на отдел „Връзки с обществеността” в Министерство на отбраната. През 1999 г. е зам.-началник на управление „Координация и анализ” на Министерство на външните работи (МВнР).
През 2000 – 2001 г. е началник на отдел „Анализи и прогнози” в МВнР.
През 2001 – 2005 г. е извънреден и пълномощен посланик на България в Молдова.
През 2005 – 2006 г. е началник на сектор в дирекция „Европа-III” на МВнР.
През 2006 – 2009 г. е редактор в отдел „Анализи” на в. „Монитор” и на в. „Политика”.
Автор е на статии, анализи, коментари и интервюта по етническите проблеми, въпроси на външната политика на България, националната и регионалната сигурност в пресата, научни и специализирани списания и сборници, и в други издания.
През 1989 - 1997 г. е възстановител и член на редакционния съвет на в. „Македония”.
През 1990 - 2001 г. е член на Управителния съвет на Македонския научен институт.
През 1990 – 1995 г. е отговорен секретар на ВМРО – Съюз на македонските дружества.
През 1995 – 1997 г. е съпредседател на ВМРО – Съюз на македонските дружества.
През 1994 – 1997 г. е народен представител в 37-ото НС от 10-ти МИР, Кюстендил. Член е на Комисията по национална сигурност и на Групата за приятелство с Македония.
През 1997 – 1998 г. е началник на отдел „Връзки с обществеността” в Министерство на отбраната. През 1999 г. е зам.-началник на управление „Координация и анализ” на Министерство на външните работи (МВнР).
През 2000 – 2001 г. е началник на отдел „Анализи и прогнози” в МВнР.
През 2001 – 2005 г. е извънреден и пълномощен посланик на България в Молдова.
През 2005 – 2006 г. е началник на сектор в дирекция „Европа-III” на МВнР.
През 2006 – 2009 г. е редактор в отдел „Анализи” на в. „Монитор” и на в. „Политика”.
Автор е на статии, анализи, коментари и интервюта по етническите проблеми, въпроси на външната политика на България, националната и регионалната сигурност в пресата, научни и специализирани списания и сборници, и в други издания.
news.bg
