Едно от последните служения на митрополитите заедно с патриарх Максим
Изборът на патриарх е регламентиран в глава 4, раздел II на църковния устав от 2008 г. Чл. 40. изрежда условията, според които избираемият Български патриарх и Софийски митрополит трябва да е епархийски митрополит, да е не по-млад от 50 години, да е управлявал епархия като владика поне 5 години и да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред.
Избира се от Патриаршески събор, в който влизат около 115 делегати. Сред тях са:
* архиереите - всички митрополити и епископи в БПЦ
* по 5-има представители на всяка епархия - трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия десет представители - шестима клирици и четирима миряни
* по един представител на трите ставропигиални манастира - Рилски, Бачковски и Троянски, избран от съответния манастирски събор
* по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири - един монах и една монахиня, определени от съответния епархийски митрополит
* по един представител на средните духовни училища, определени от ръководствата им.
Промяната от стария устав от 1950 г., редактиран чак през 2008 г., е в намалените от 7 на 5 епархийски представители, а за София - от 14 на 10. Новият устав отхвърля и казионните изисквания по времето на соца в избора да участват още и по един представител на НС на Отечествения фронт, на Външното министерство, на БАН, на Върховния съд и на Съюза на църковните служители.
Когато патриаршеският престол овдовее, кормилото на църквата в първата седмица поема старшият на намаления състав на Св. синод.
Постът се заема за една година на ротационен принцип. Сега на него е Великотърновският митрополит Григорий.
Който и да е, трябва да уведоми за кончината първите държавници и поместните православни църкви и до 7 дни да организира избирането на наместник-председател. Той пък до 4 месеца трябва да насрочи и проведе изборите за нов патриарх. Когато патриарх Кирил умира през 1971 г. за наместник-председател е избран Ловчанският митрополит Максим, когото после излъчват и за патриарх.
Точната дата на Патриаршеския избирателен събор определя синодът. Той изпраща окръжно до митрополитите да свикат във всяка епархия в определен неделен ден епархийските избиратели.
Петимата представители от всяка епархия за патриаршеския избор - трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия - шестима клирици и четирима миряни, се избират при кворум на две трети с тайно гласуване. Списъкът на достоизбираеми за представители на епархията в избора на Български патриарх и Софийски митрополит съдържа имената на 15 клирици и 8 миряни. Клириците трябва да са навършили 30 години, а миряните да имат средно образование и без присъди. Протоколът се подпечатва от митрополита и се изпраща в синода.
7 дни преди избора за патриарх синодът трябва да е излъчил с тайно гласуване и мнозинство от две трети трима митрополити, кандидати за патриаршеския трон.
Изборът на патриарх става в Синодалната палата в неделен ден. Проверява се редовността на избирателите и ако присъстват най-малко три четвърти от всички, наместник-председателят на Св. синод след молитва към Бога открива Патриаршеския избирателен църковен събор и приканва да се изберат с явно гласуване двама клирици и двама миряни за членове на избирателното бюро, на което ще е председател. Изборът е с мнозинство повече от 50%. Когато не присъстват три четвърти от членовете на събора, откриването му се отлага с един час. После форумът се открива, ако присъстват повече от половината от всички на Събора. Няма ли кворум, синодът насрочва избора за следващия неделен ден.
След откриване на заседанието наместник-председателят обявява имената на триматата кандидати за патриаршеския престол, избрани от синода. Започва тайното гласуване за един от тримата.
Този, който получи най-малко две трети от гласовете, се обявява от наместник-председателя за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит.
Ако никой от кандидатите няма мнозинство, изборът се повтаря с двамата, получили най-много гласове. Актът от проведения избор се вписва в кондиката на синода и се подписва от избирателното бюро и членовете на събора. След молебен се извършва интронизацията на новоизбрания Български патриарх. Той служи пожизнено, но може по собствено желание и по причини, допустими ота църковните канони, да се оттегли. Тогава синодът му осигурява условия за живот, отговарящи на висотата на предишния му сан.
* архиереите - всички митрополити и епископи в БПЦ
* по 5-има представители на всяка епархия - трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия десет представители - шестима клирици и четирима миряни
* по един представител на трите ставропигиални манастира - Рилски, Бачковски и Троянски, избран от съответния манастирски събор
* по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири - един монах и една монахиня, определени от съответния епархийски митрополит
* по един представител на средните духовни училища, определени от ръководствата им.
Промяната от стария устав от 1950 г., редактиран чак през 2008 г., е в намалените от 7 на 5 епархийски представители, а за София - от 14 на 10. Новият устав отхвърля и казионните изисквания по времето на соца в избора да участват още и по един представител на НС на Отечествения фронт, на Външното министерство, на БАН, на Върховния съд и на Съюза на църковните служители.
Когато патриаршеският престол овдовее, кормилото на църквата в първата седмица поема старшият на намаления състав на Св. синод.
Постът се заема за една година на ротационен принцип. Сега на него е Великотърновският митрополит Григорий.
Който и да е, трябва да уведоми за кончината първите държавници и поместните православни църкви и до 7 дни да организира избирането на наместник-председател. Той пък до 4 месеца трябва да насрочи и проведе изборите за нов патриарх. Когато патриарх Кирил умира през 1971 г. за наместник-председател е избран Ловчанският митрополит Максим, когото после излъчват и за патриарх.
Точната дата на Патриаршеския избирателен събор определя синодът. Той изпраща окръжно до митрополитите да свикат във всяка епархия в определен неделен ден епархийските избиратели.
Петимата представители от всяка епархия за патриаршеския избор - трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия - шестима клирици и четирима миряни, се избират при кворум на две трети с тайно гласуване. Списъкът на достоизбираеми за представители на епархията в избора на Български патриарх и Софийски митрополит съдържа имената на 15 клирици и 8 миряни. Клириците трябва да са навършили 30 години, а миряните да имат средно образование и без присъди. Протоколът се подпечатва от митрополита и се изпраща в синода.
7 дни преди избора за патриарх синодът трябва да е излъчил с тайно гласуване и мнозинство от две трети трима митрополити, кандидати за патриаршеския трон.
Изборът на патриарх става в Синодалната палата в неделен ден. Проверява се редовността на избирателите и ако присъстват най-малко три четвърти от всички, наместник-председателят на Св. синод след молитва към Бога открива Патриаршеския избирателен църковен събор и приканва да се изберат с явно гласуване двама клирици и двама миряни за членове на избирателното бюро, на което ще е председател. Изборът е с мнозинство повече от 50%. Когато не присъстват три четвърти от членовете на събора, откриването му се отлага с един час. После форумът се открива, ако присъстват повече от половината от всички на Събора. Няма ли кворум, синодът насрочва избора за следващия неделен ден.
След откриване на заседанието наместник-председателят обявява имената на триматата кандидати за патриаршеския престол, избрани от синода. Започва тайното гласуване за един от тримата.
Този, който получи най-малко две трети от гласовете, се обявява от наместник-председателя за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит.
Ако никой от кандидатите няма мнозинство, изборът се повтаря с двамата, получили най-много гласове. Актът от проведения избор се вписва в кондиката на синода и се подписва от избирателното бюро и членовете на събора. След молебен се извършва интронизацията на новоизбрания Български патриарх. Той служи пожизнено, но може по собствено желание и по причини, допустими ота църковните канони, да се оттегли. Тогава синодът му осигурява условия за живот, отговарящи на висотата на предишния му сан.
Кой какви шансове има за бялото було
Какви са плюсовете и минусите пред всеки от днешните митрополити да надене бялото було на патриарх?
Сега 81-годишният Врачански владика Калиник е най-старият. И най-болен. С петното на един от най-отявлените разколници през 1992-1998 г. и с разклатено здраве той е извън играта. А и сам се е затворил, не ходи дори на заседанията на синода.
Видинският Дометиан на 11 ноември навършва 80 години и също си гледа старините, въпреки че е с авторитет в синода. Той е ръкоположен за йеромонах лично от руския патриарх Алексий I. Но специализира в Икуменическия монашески център Тезе във Франция, в Лозана и Оксфорд.
Сред укорите към него е, че в митрополията от години живее рускинята Юлия Таран, което го компрометира.
63-годишния Старозагорския Галактион се е изолирал като феодален владетел - не участва в заседанията, не бе и за честванията тези дни в София.
"Гледа си живота с ядене, пиене, софри и гуляи", дефинира го колега от синода.
73-годишният Сливенски владика Йоаникий отсега е готов за наместник-председател на БПЦ, ако овдовее патриаршеският престол. За него казват: "Стар хитрец е и нищо чудно и да се включи в борбата и да изплува отгоре. Той имитира голяма благочестивост, а всъщност чудесно си знае интереса и го гони. Винаги е с първите. На хиротонията му в храм-паметника "Св. Ал. Невски" той буквално величаеше великата съветска страна, поместиха го в "Църковен вестник" тогава, спомня си столичен свещеник.
Възрастните сякаш са вън от сметките на наблюдателите и по-често се споменава името на най-младият - Пловдивският митрополит Николай. Всъщнос уставът не дава право на най-младият владика - Пловдивският Николай, да се кандидатира за патриарх. Той е на 43 години, а от 4 г. е митрополит. В устава е казано, че за патриарх може да претендира владика над 50-годишна възраст и с 5-годишен стаж на митрополит. Привържениците му в светските среди ще настояват за промяна на устава, която да включи владиката в надпреварата за бялото було. Божидар Димитров вече изрази такава теза, но не е изключено това да се прави, за да бъде изключен Николай от реалната борба.
62-годишният Великотърновски митрополит Григорий няма шансове за бялото було. Сега той е председател на малкия състав на Св. синод и ако стане нещо с патриарха, той ще управлява първата седмица. "С малките си хитри очички Григорий е от този тип исторически персонажи, които са се съюзявали с българските владетели, за да ги провалят после било в битка, било в дворцовите интриги. Той е такава семка. Навремето са ги изпращали да се ошлайфат на Запад, а се връщат дървени селяни, без да научат откъде се влиза за библиотеката", коментира преподавател в Богословския факултет. Григорий не дружи с никого. Брат му е работил в милицията.
"Аз съм един прост калугерин", казва за себе Григорий.
Неврокопският Натанаил ще навърши 60 г. на 16 ноември - градивна възраст, но крехко здраве. А и е прекалено принципен, за да го изберат. Сам той заяви пред "24 часа", че в боричканията и интригите няма да участва. Предпочита да си остане в затънтената провинция, но да си отстоява принципите. Има и такива хора. Той е единственият владика, завършил богословие в Атина. Записват заедно с Варненския Кирил. Натанаил завършва, но Кирил е изведен след 2 г. с белезници. Две са версиите за прогонването - официалната е, че без разрешение се самонастанил в Света гора, а другата, че гърците са го надушили за агент. Но днес Кирил е само на 58 години, не е загубил шансовете си за патриарх, а и умее да изиграва козовете си прагматично. Отдръпна се в сянка, след като го оповестиха за агент на ДС. Но е сред любимците на патриарха. Не е ясно зад кого ще застане Руската църква, защото и в нея има различни крила. Ясно е обаче, че ще подкрепи или Кирил, или Ловчанския Гавриил.
62-годишният Ловчански митрополит Гавриил се ползва с доверие от червените, от Симеон преди това, а сега има индикации и от ГЕРБ. Печели с откровеността си, оглавява три важни длъжности - председател е на Върховния църковен съвет, на културно-просветния отдел в синода и на Комисията за въвеждане на вероучение в училищата. Старите му връзки с Руската църква са здрави, укрепват и новите му с Гърция, където е и духовният му наставник. Един от тримата с чисто досие.
"Най-много проценти има Гавриил. На пръв поглед той донякъде е в сянката на Николай, но заема важни постове в синода, има подкрепата на Руската църква, заема се с много работа", изрежда шансовете му професор богослов.
70-годишният Американски митрополит Йосиф е по-скоро сред неизбираемите. Той има големи качества, сред любимците на патриарха е, но придоби комплекс след отваряне на досието му, поиска прошка от народа в интернет и си подаде оставката, която патриархът не прие.
Русенският Неофит е много харизматичен, ненадминат певец сред клира, любимец на патриарха, който лично го помонашва. И не е възрастен - 67-годишен. Но му смениха две клапи на сърцето и трябва да се пази. Сега повечето време пребивава в София близо до лекарите. "Дядо Неофит е кяр за църквата, защото й измива лицето. И на рождения ден на патриарха словото му бе блестящо - певец, оратор, сладкодумец.
На 74 г. Плевенският Игнатий е пословично скромен, но е известен, че е духовен старец на младия Николай. Всъщност по-скоро е обратното - той младия слуша. И защото му е подвластен, го наричат "стареца послушник".
Западноевропейският Симеон е на 86 години и отдавна е абдикирал от епархията си, живее в САЩ. Без шансове.
Силистренският Амвросий не може да се кандидатира за патриарх, тъй като не е навършил стаж на митрополит.
Въпросът с избора на патриарх е дали той ще се реши вътре в църквата, или отвън.
Участвал в два църковни събора така анализира ситуацията: делегатите, избрани за Патриаршеския събор обикновено не отиват с готово мнение, нямат достатъчно информация и са далеч от изборните игри. Те ще гласуват, както им каже владиката,
тъй като той си владее хората. Това означава, че няма да има реален изборен процес. А 10 владици се купуват много по-лесно от 100 избиратели. Не искам да си мисля, че ще се раздават банкноти в плик с името на всеки избирател.
Главната роля в избора се пада на Софийска епархия, която дава двойно повече избиратели - 10. И който я овладее, той е и новият патриарх.
"Нещата ще се объркат и накрая дядо Гаврил ще стане патриарх, но това ще стане след поне две години, за да се посрамят невярващите. Дотогава ще си имаме патриарх - дядо Максим. Това с предстоящата му кончина се повтаря вече 4 пъти, доколкото си спомням и мнозина изгоряха от нетърпение. Дядо Пимен беше първият от тях", извлича поука от историята преподавател по богословие.
Сега 81-годишният Врачански владика Калиник е най-старият. И най-болен. С петното на един от най-отявлените разколници през 1992-1998 г. и с разклатено здраве той е извън играта. А и сам се е затворил, не ходи дори на заседанията на синода.
Видинският Дометиан на 11 ноември навършва 80 години и също си гледа старините, въпреки че е с авторитет в синода. Той е ръкоположен за йеромонах лично от руския патриарх Алексий I. Но специализира в Икуменическия монашески център Тезе във Франция, в Лозана и Оксфорд.
Сред укорите към него е, че в митрополията от години живее рускинята Юлия Таран, което го компрометира.
63-годишния Старозагорския Галактион се е изолирал като феодален владетел - не участва в заседанията, не бе и за честванията тези дни в София.
"Гледа си живота с ядене, пиене, софри и гуляи", дефинира го колега от синода.
73-годишният Сливенски владика Йоаникий отсега е готов за наместник-председател на БПЦ, ако овдовее патриаршеският престол. За него казват: "Стар хитрец е и нищо чудно и да се включи в борбата и да изплува отгоре. Той имитира голяма благочестивост, а всъщност чудесно си знае интереса и го гони. Винаги е с първите. На хиротонията му в храм-паметника "Св. Ал. Невски" той буквално величаеше великата съветска страна, поместиха го в "Църковен вестник" тогава, спомня си столичен свещеник.
Възрастните сякаш са вън от сметките на наблюдателите и по-често се споменава името на най-младият - Пловдивският митрополит Николай. Всъщнос уставът не дава право на най-младият владика - Пловдивският Николай, да се кандидатира за патриарх. Той е на 43 години, а от 4 г. е митрополит. В устава е казано, че за патриарх може да претендира владика над 50-годишна възраст и с 5-годишен стаж на митрополит. Привържениците му в светските среди ще настояват за промяна на устава, която да включи владиката в надпреварата за бялото було. Божидар Димитров вече изрази такава теза, но не е изключено това да се прави, за да бъде изключен Николай от реалната борба.
62-годишният Великотърновски митрополит Григорий няма шансове за бялото було. Сега той е председател на малкия състав на Св. синод и ако стане нещо с патриарха, той ще управлява първата седмица. "С малките си хитри очички Григорий е от този тип исторически персонажи, които са се съюзявали с българските владетели, за да ги провалят после било в битка, било в дворцовите интриги. Той е такава семка. Навремето са ги изпращали да се ошлайфат на Запад, а се връщат дървени селяни, без да научат откъде се влиза за библиотеката", коментира преподавател в Богословския факултет. Григорий не дружи с никого. Брат му е работил в милицията.
"Аз съм един прост калугерин", казва за себе Григорий.
Неврокопският Натанаил ще навърши 60 г. на 16 ноември - градивна възраст, но крехко здраве. А и е прекалено принципен, за да го изберат. Сам той заяви пред "24 часа", че в боричканията и интригите няма да участва. Предпочита да си остане в затънтената провинция, но да си отстоява принципите. Има и такива хора. Той е единственият владика, завършил богословие в Атина. Записват заедно с Варненския Кирил. Натанаил завършва, но Кирил е изведен след 2 г. с белезници. Две са версиите за прогонването - официалната е, че без разрешение се самонастанил в Света гора, а другата, че гърците са го надушили за агент. Но днес Кирил е само на 58 години, не е загубил шансовете си за патриарх, а и умее да изиграва козовете си прагматично. Отдръпна се в сянка, след като го оповестиха за агент на ДС. Но е сред любимците на патриарха. Не е ясно зад кого ще застане Руската църква, защото и в нея има различни крила. Ясно е обаче, че ще подкрепи или Кирил, или Ловчанския Гавриил.
62-годишният Ловчански митрополит Гавриил се ползва с доверие от червените, от Симеон преди това, а сега има индикации и от ГЕРБ. Печели с откровеността си, оглавява три важни длъжности - председател е на Върховния църковен съвет, на културно-просветния отдел в синода и на Комисията за въвеждане на вероучение в училищата. Старите му връзки с Руската църква са здрави, укрепват и новите му с Гърция, където е и духовният му наставник. Един от тримата с чисто досие.
"Най-много проценти има Гавриил. На пръв поглед той донякъде е в сянката на Николай, но заема важни постове в синода, има подкрепата на Руската църква, заема се с много работа", изрежда шансовете му професор богослов.
70-годишният Американски митрополит Йосиф е по-скоро сред неизбираемите. Той има големи качества, сред любимците на патриарха е, но придоби комплекс след отваряне на досието му, поиска прошка от народа в интернет и си подаде оставката, която патриархът не прие.
Русенският Неофит е много харизматичен, ненадминат певец сред клира, любимец на патриарха, който лично го помонашва. И не е възрастен - 67-годишен. Но му смениха две клапи на сърцето и трябва да се пази. Сега повечето време пребивава в София близо до лекарите. "Дядо Неофит е кяр за църквата, защото й измива лицето. И на рождения ден на патриарха словото му бе блестящо - певец, оратор, сладкодумец.
На 74 г. Плевенският Игнатий е пословично скромен, но е известен, че е духовен старец на младия Николай. Всъщност по-скоро е обратното - той младия слуша. И защото му е подвластен, го наричат "стареца послушник".
Западноевропейският Симеон е на 86 години и отдавна е абдикирал от епархията си, живее в САЩ. Без шансове.
Силистренският Амвросий не може да се кандидатира за патриарх, тъй като не е навършил стаж на митрополит.
Въпросът с избора на патриарх е дали той ще се реши вътре в църквата, или отвън.
Участвал в два църковни събора така анализира ситуацията: делегатите, избрани за Патриаршеския събор обикновено не отиват с готово мнение, нямат достатъчно информация и са далеч от изборните игри. Те ще гласуват, както им каже владиката,
тъй като той си владее хората. Това означава, че няма да има реален изборен процес. А 10 владици се купуват много по-лесно от 100 избиратели. Не искам да си мисля, че ще се раздават банкноти в плик с името на всеки избирател.
Главната роля в избора се пада на Софийска епархия, която дава двойно повече избиратели - 10. И който я овладее, той е и новият патриарх.
"Нещата ще се объркат и накрая дядо Гаврил ще стане патриарх, но това ще стане след поне две години, за да се посрамят невярващите. Дотогава ще си имаме патриарх - дядо Максим. Това с предстоящата му кончина се повтаря вече 4 пъти, доколкото си спомням и мнозина изгоряха от нетърпение. Дядо Пимен беше първият от тях", извлича поука от историята преподавател по богословие.
Николай Москов I trud. bg
