Социалните проблеми на българите зад граница ще бъдат обсъдени в рамките на втория ден на конференцията в Брюксел, посветена на проблемите на сънародниците ни, живеещи в чужбина. Участниците в срещата, която беше открита снощи в белгийската столица, ще обсъдят приоритетите в стратегията на българските общности зад граница - документ, който държавата трябва да приеме. В края на форума ще бъде приет и заключителен документ, който ще бъде предоставен на институциите в България.
Вицепрезидентът Маргарита Попова, под чийто патронаж се провежда срещата, се ангажира да работи за проблемите в областта на образованието и изучаването на български език зад граница.
„Има много хубави идеи. Проведе се много хубава дискусия, много полезен диалог с чуваемост. Нямаше човек, който да не похвали идеята и това, че сме се събрали всички на едно място, за да помогнем на изпълнителната власт да направим всички заедно един хубав политически документ, който след това лека-полека в годините напред да се изпълнява. Аз съм много пристрастна към това да имаме повече български училища, да имат по-добра материална база, да сертифицираме българския език, да изпратим добри учители навсякъде по света, за да преподават и да учат дечицата български език. Ето това ми се струва много важно, нещо, което би трябвало да бъде извадено пред скоба, и ще подкрепям, в тази насока", добави Маргарита Попова.
Над 200 са български училища извън страната. Около 60 от тях са обединени в асоциация, според която ученето на майчин език от децата в чужбина би могло и трябва да се подкрепя с европейски средства.
Според председателя на Асоциацията на българските училища в чужбина д-р Боян Куловедва 10 процента от българчетата зад граница са обхванати и се обучават в неделни училища: „Нямам и не разполагам дори и аз с твърди данни. Цифрата е много приблизителна. Мои колеги спорят, че едва 3 процента от децата са обхванати. Просто няма такава статистика, която да следи колко души излизат от България като емигранти. В последните 10 години, бих казал, броя на училищата нараства с около 10 на година. Над 200 са, определено. Само тези, които участват с проекти в конкурсите, които обявява МОМН, са над 200. А има много големи училища, които аз знам, които не участват с никакви проекти - училището във Вашингтон, на което аз бях директор. Ако ние не ги научим на български език, няма да има Световен конгрес на българите в чужбина, няма да има нищо, няма да има българи в чужбина. За това става въпрос. Отдолу трябва да се почне - от образованието, от предучилищното образование".
Най-оживено в първия ден на срещата беше обсъждана темата с изборните права на българите в чужбина и исканията на голяма част от тях за създаването на избирателен район „чужбина". След дискусията пред Дарик Стефан Манов, който от години работи и живее във Франция, и има предложения в тази област, коментира, че за съжаление не е по-голям оптимист, че ще има подобни законови промени:
„Искам да вярвам, че показаната от вицепрезидента съпричастност към темата за институционалната представителност не е просто поза, а е реална убеденост и че реално има намерение да придвижи нещата напред. Уви, аз съм песимист. Политическите сили имаха досега няколко златни шанса да направят реални стъпки в тази посока - нов изборен кодекс. Силно желание от страна на специалистите експерти за прерайониране на избирателните райони. Пълни шансове да бъде създаден избирателен район „чужбина" - не се случи. Честно казано не виждам защо утре това ще се случи. Що се отнася до другата форма на институционално представителство, а именно национален съвет на българите в чужбина, тук все още смятам, че той е непознат като инструмент и българите в чужбина или не виждат точно неговата функция, или не виждат смисъла от него. Въпреки това смятам, че поради това, че той в крайна сметка няма да пречи на политическия елит в страната, тъй като няма да касае конкретни депутатски мандати, да бърка сметките на политиците, е възможно да бъде направено. Тук дяволът е в детайла. Ако той бъде направен за прах в очите, но всъщност няма легитимност и представителност, по-добре да не бъде правен".
