Идеята, че църквата "Св. Седмочисленици" и Националният археологически музей като бивши мюсюлмански храмове може да станат джамии по силата на промените в Закона за вероизповеданията предизвика най-много гневни реакции. Главното мюфтийство обаче побърза да обяви, че няма такива намерения, но ще иска обезщетения за сградите. За сметка на това обаче остават претенциите за стари вакъфски имоти, за които отдавна се водят дела.
До първа съдебна инстанция стигна спорът за собствеността на ямболския безистен. Сградата, която е една от символите на града, се намира в идеалния център. Според мюфтийството тя е отнета по незаконен начин в началото на миналия век. Освен да върне сградата от общината се иска да плати 120 000 лв. обезщетение за незаконно обогатяване. Тезата на мюсюлманските духовници е, че безистенът и теренът под него са имали характеристика на вакъф - недвижим имот, предаден от държавата на религиозна общност, с дохода от който тя да се издържа.
Община Ямбол обаче контрира, че липсват документи за собственост и подобни претенции са неоснователни. Затова на първото заседание през май
Окръжният съд поиска експертиза от историци,
която да бъде направена до 26 септември, за когато е насрочено второто заседание по делото.
Междувременно през юли общината даде старт на проект за цялостен ремонт на сградата с европейски пари. Пространството на първия етаж, което досега беше търговски център, ще бъде преустроено и там ще има културен информационен център. В него ще бъдат презентирани историческите и културни дадености на Ямбол и региона. Там ще се провеждат също концерти и различни форуми. Проектът е за ремонт на безистена и на Националния архитектурен резерват "Кабиле", който е край града. Общата му стойност е 5 670 093,15 лева, от които по-малко от 200 хиляди е собственото участие на общината.
Съдебна сага се задава и в Стара Загора заради апетитите на Главното мюфтийство към бившата Ески джамия в центъра на града. В това са категорични и експертите, и обикновените старозагорци. Те се позоват на наскоро приключилия съдебен спор за най-стария ислямски паметник, който от близо две години е Музей на религиите. Искът за владеенето на култовия комплекс "Ески джамия" заедно с прилежащия терен от 529 кв. м, върху който е построена джамията, е предявен в Старозагорския окръжен съд от главния мюфтия Мустафа Хаджи. В него се настоява да бъде обезсилен актът за държавна собственост на имота от 13.01.2009 г. Мотивите са, че местната мюсюлманска община дълго време е управлявала и стопанисвала джамията. Мюфтийството обаче не е представило в съда нотариален акт или други юридически факти, които да потвърдят, че е собственик на имота. И съвсем естествено магистратите са прекратили делото.
Междувременно през юли общината даде старт на проект за цялостен ремонт на сградата с европейски пари. Пространството на първия етаж, което досега беше търговски център, ще бъде преустроено и там ще има културен информационен център. В него ще бъдат презентирани историческите и културни дадености на Ямбол и региона. Там ще се провеждат също концерти и различни форуми. Проектът е за ремонт на безистена и на Националния архитектурен резерват "Кабиле", който е край града. Общата му стойност е 5 670 093,15 лева, от които по-малко от 200 хиляди е собственото участие на общината.
Съдебна сага се задава и в Стара Загора заради апетитите на Главното мюфтийство към бившата Ески джамия в центъра на града. В това са категорични и експертите, и обикновените старозагорци. Те се позоват на наскоро приключилия съдебен спор за най-стария ислямски паметник, който от близо две години е Музей на религиите. Искът за владеенето на култовия комплекс "Ески джамия" заедно с прилежащия терен от 529 кв. м, върху който е построена джамията, е предявен в Старозагорския окръжен съд от главния мюфтия Мустафа Хаджи. В него се настоява да бъде обезсилен актът за държавна собственост на имота от 13.01.2009 г. Мотивите са, че местната мюсюлманска община дълго време е управлявала и стопанисвала джамията. Мюфтийството обаче не е представило в съда нотариален акт или други юридически факти, които да потвърдят, че е собственик на имота. И съвсем естествено магистратите са прекратили делото.
Съдебната битка обаче очевидно не е приключила. Преди време районният мюфтия Турхан Хасан заяви, че мюфтийството притежава нотариален акт за собственост на Ески джамия от 1911 г. Пазело се и официално писмо до старозагорския кмет от по ново време - 1962 г., с искане за място за молитва в мюсюлманския храм. Според Хасан джамията е била действаща от 1408 до 1975 г. "Това е храм на мюсюлманите и ние си го искаме по всички правила", отсича мюфтията. Със същите тези претенции в началото на юни Главното мюфтийство обжалва решението на старозагорските магистрати пред Апелативния съд в Пловдив, който върна делото за собствеността на Ески джамия, т.е. на Музея на религиите, на изходно положение - в Старозагорския окръжен съд. Преди близо две години джамията бе реставрирана и функционира като първия у нас Музей на религиите. Уникалният ремонт и реставрацията струваха 2,4 млн. лв и бяха финансирани от оперативната европрограма "Регионално развитие". При разкопките под джамията археолозите извадиха на показ натрупването на три древни култури. Под основите бяха открити тракийско светилище и останките на православен храм. Заради тази необикновена среща на религиозни култури Музеят на религиите съвсем заслужено бе наречен българския Йерусалим.
Това е най-сериозното основание и надежда на старозагорци, че култовият комплекс Ески джамия ще си остане държавна собственост. "Същите претенции за владеене на културния паметник като Главното мюфтийство може да има и Българската православна църква, нали в определен период, тук е имало и православен храм", посочват не без основание християните старозагорци.
Пловдивското мюфтийство също иска да си върне един от емблематичните имоти в Пловдив - Чифте баня. В момента старината се стопанисва от общината и е художествена галерия. "Имаме нотариален акт. Мюсюлманското изповедание е водило дело както за банята, така и за Ташкюпрю джамия преди много години, но са загубени. Джамията, която е превърната в ресторант, е проблемна, тъй като при продажбата на имота е записано, че не е имало духовен храм и така е продаден само парцелът. А е неоспорим факт, че джамия е съществувала. Но тъй като е продадена на трети лица, няма как да имаме сега претенции. Освен ако не поискаме предишното съдебно решение да бъде обявено за нищожно", коментира адвокатът на изповеданието под тепетата - Ангел Дунков. Същият е казусът за комплекс "Пълдин", който преди да бъде продаден, също е бил на мюфтийството.
Изповеданието водело четири дела за връщане на собствеността върху имоти, които сега са общински. Включително паркинга зад Съдебната палата. Преди две години мюфтийството загуби делото срещу общината за сградата на Градската художествена галерия на Главната.
