Днес преподавателят му работи с машина, която променя представите за време, материя и пространство. Той е буквално зает с друго измерение, но е проблем да се свържа, защото няма и никога не е имал... джиесем. Американските му колеги признали, че друг такъв не познават.
А при това е на високоотговорна длъжност в Станфордския университет и е в екипа на националната лаборатория по физика на елементарните частици - американския еквивалент на европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН) в Швейцария. Алев Ибрахимов си е у дома в София тези дни. В Америка не хаби отпуската, цялата я изкарва с кеф в България.
Съгласява се трудно за разговор. Причината е, че в България вестниците пишели все с апломб, бомбастично и с много суперлативи, а той бил съвсем обикновен и не заслужавал подобна заря от думи. Моля сестра му Йълдъз Ибрахимова за съдействие. И тя е дошла да се видят и да зарадват старата си майка. Алев прилича на сестра си не само в лице. 7 години учи пиано като малък.
Но днес Ибрахимов е
на отговорна позиция
в Станфорд, а топлят
и спомените за МЕИ
За САЩ гл. асистент Ибрахимов заминава с триста уговорки. В Техническия университет преподава основно технология на машиностроенето, а сред избираемите дисциплини - макропрограмиране, настройване на цифрови машини и автоматизирано програмиране. Пише си докторантурата и въобще не смята да се маха. Ибрахимов и негов колега отговарят за цифровите машини в Техническия университет и работят по договори в НИС - Научноизследователски сектор. “Предложиха да направя голям брой детайли за различни машини с цифрово управление. Поръчката бе от американската фирма Genmark Automation. С колегата ги направихме.” Освен че са голямо количество - 8000 детайла, бъдещите му работодатели са впечатлени от факта, че всички детайли са в допуск, т.е. няма никакъв брак, присъщ за производството.
През март 1996 г. компанията от САЩ предлага на Алев Ибрахимов договор. Отказва. Но след кошмара на Виденовата зима заплатата му става 5-6 долара, стоицизмът му е дотам. Собственикът на Genmark Automation е българин и не спира с офертита към Ибрахимов. През 1997 г. през март Алев отива “пробно”, харесват го и му изкарват работна виза, но за втори път се връща.
Поставя условие
компанията да вземе
на работа и
останалите от екипа
му в Техническия университет. Четиримата дори отиват първи, а Алев - последен, тъй като все отлага и се надява да му се размине. Но в България положението става доста трудно, а от Силиконовата долина го питат по няколко пъти в седмицата кога ще отиде. Накрая заминава. Във фирмата остава една година като супервайзър на цифровите машини, пише програми, настройва машини.
“Компанията е доста добра за старт, докато се оправи човек с езика, със стандартите на производство и начина на живот. Тя и днес се развива добре, макар да е ситуирана на друго място”, обяснява Алев Ибрахимов.
След година работа се премества във фирма за производство на зъбни колела. Описва я като типично стара американска компания - малка, но с традиции. Там е mashinshop мениджър, но пак пише програми и прави и оценка на новите изделия. Оттам се прехвърля във вакуумна компания, където работи 10 години.
Следващата стъпка е в Станфордския университет. Кандидатства за машинен инженер в SLAC National Accelerator Laboratory. Тази изследователска лаборатория е американският близнак на познатата ЦЕРН в Швейцария за експериментални и теоретични изследвания на елементарните частици, при които се използват електронни лъчи за широка изследователска програма във физиката, химията, биологията, медицината и пр.
Алев Ибрахимов отговаря за най-голямата машина от линейния ускорител, дълга 300 метра и натъпкана с всевъзможни устройства. Наричат я секция на времето и в нея лъчът се разклонява на три.
Работата е доста интересна, но и страшно отговорна, защото машинното време е много скъпо - милион долара струва приблизително 24-часовата работа на машината. И загубата на един час коства много пари. Ибрахимов е в неизгодна позиция, тъй като част от ускорителя е напълно нов, но неговата 300-метрова секция често се разваля, тъй като е от 1962 г., когато е строена.
“Линейният ускорител, който в голямата си част е под земята, осигурява възможност за научни експерименти от цял свят. Финансира ги държавата, а не компаниите. За всеки експеримент се дава време за подготовка и настройка на параметрите на лазерния лъч. Но ако машината спре, времето не се възстановява. И си представете, че идвате от Австралия, имате 5 денонощия за експеримента и 2 денонощия ускорителят не работи”, обяснява Ибрахимов. Той е един от стоте инженери в SLAC National Accelerator Laboratory, където работят общо 1600.
При презентацията на всеки проект на Алев му помага преподавателският опит от МЕИ. Твърди, че работата му не се различава много от това, което е преподавал в София. Сякаш няма разлика от цифровопрограмен струг до 300-метровата секция на ускорителя. “Основното на инженерната наука е приложимо навсякъде и това, което съм научил в България, ми помага.”
“Ако някой от моите
бивши студенти чете
това, ще призная,
че годините не в Станфорд, а в Техническия университет са били най-хубавите ми в кариерата. Да се работи с млади хора, е нещо, което оценяваш, едва когато загубиш. И аз наистина съм обичал моите студенти и съм им благодарен за тези 11 години. И независимо какво работя днес, те остават най-любимите ми в кариерата.”
Свой студент той е срещал и в Америка. “Там имам и друг колега, на когото даже помогнах да дойде във фирмата. Имал съм поне 2000 студенти, за някои съм бил добър, за други - лош, но всички съм обичал. Учил съм ги винаги да харесват това, което правят. Ако не влагаш любов в работата, е мъка и за теб, и за тези, които ти плащат. Имал съм и много добри колеги, много хубави години бяха в Техническия университет, като оставим настрана материалната страна на въпроса. Ако бих могъл, бих се върнал към тази професия, макар че вече е късно”, споделя докрай някогашният гл. асистент. Доволен е, че навсякъде е защитавал марката на Техническия университет и никога не е отстъпвал от позицията на инженер, което не е никак лесно в чужбина.
Но и след 17 години в САЩ Алев признава, че свикването никак не е лесно. Там често слуша българско радио, дори на работата пуска “Хоризонт”. През свободното време плува, играе футбол или лови риба в езерата или в океана, слуша музика.
Алев и съпругата му Елза имат 26-годишна дъщеря, която е завършила археология в САЩ и сега е на разкопки в Турция, но иска да прави докторат в Америка. “Много е амбициозна, понеже е видяла, че
в света на свободната
конкуренция трябва
да даваш повече
от другите, за да успееш. За всички има място, естествено. Дори и за тези, които не ходят на училище - “Макдоналдс” има навсякъде и всеки може да пържи картофи и да правят хамбургери. Срамна работа няма, зависи какво искаш да правиш в живота”, заключава Ибрахимов.
Откакто е стъпил в САЩ, живее в Сънивел на Западното крайбрежие - централно и хубаво място в Силиконовата долина. Там е по-скъпо от околността, защото всички известни компании са наоколо - Yahoo, Facebook, eBay, а Apple изкупила цяла улица със сградите. Те вдигат мизата и стандартът на живота поскъпва, обяснява Ибрахимов.
Той е бил навсякъде из Щатите, но вече пътуват по-малко, и то предимно като гидове на приятели, които им гостуват. Отпуската оставят за България. “И в САЩ имаме голяма българска общност и съм благодарен, че общувам с много интелигентни и успели в професията българи. Познаваме се поне с 200 български семейства и се виждаме често по наши партита, на които слушаме музика от онова време - ФСБ, “Щурците”... В САЩ има доста успели българи. В България като се върна, обичам да съм си в София. Не всичко е уредено, но си ми харесва. Това е моят град със старите приятели.”
http://www.24chasa.bg
