България - бойна сцена между ЕС и Русия

България е главна сцена на "бойните" действия между Русия и Европейския съюз по отношение на "Южен поток", пише европейското издание "Юръпиън бизнес ревю".

Медията прави анализ на ситуацията, в която е попаднал газопроводът, както и на стремежа на България непременно да изключи част от тръбата от европейското законодателство.

Големият проблем между ЕС и Москва идва от факта, че европейското законодателство не позволява доставчикът на газ да е и собственик на тръбите, по които го доставя, пише изданието. Скандалът се разрасна драматично, след като българският парламент се опита да подкрепи "Газпром" чрез промени в Закона за енергетиката с цел да изключи морския участък на газопровода от правилата на ЕС.

ЕК предупреди България, че газопроводът трябва да се съобрази със законодателството на ЕС. В противен случай на София ще бъдат наложени "правни санкции".

Никол Боксталер, говорителка на енергийния еврокомисар Гюнтер Йотингер, заяви: "Ние сме загрижени за съвместимостта на измененията в българския Закон за енергетиката със законодателството на ЕС".

И Русия, и България си дават сметка колко важно е тръбопроводът да бъде освободен от правилата на ЕС за конкуренцията.

Последното развитие на събитията беше през миналия месец, когато българският парламент промени нормативна уредба за българската секция на "Южен поток" и го преквалифицира като "газопреносна мрежа за взаимно свързване", а не "тръбопровод". Целта е да освободи проекта от задължителните регламенти на третия енергиен пакет на ЕС.

София твърди, че правилата на ЕС не следва да се прилагат за малкия участък от "Южен поток" в българските териториални води, който ще бъде тръбопровод според българското законодателство.

Източник от Постоянното представителство на България в ЕС заяви, че новите разпоредби "просто са уредили една правна неяснота", свързана с подводната секция на "Южен поток". "Това не е в разрез с Третия енергиен пакет, който се отнася за сухоземните тръбопроводи в рамките на териториалните граници на ЕС", каза източникът.
Но какво става след изграждане на газопровода?

Андраш Йеней, независим експерт в областта на природния газ в Унгария, счита, че за България "Южен поток" ще бъде "изгоден проект не само в икономически план (транзитните такси), но и в политически".

"Комисията може да спре този проект само с политически средства или с чисто нов регламент, който директно ще бъде насочен срещу "Газпром", казва той.

"В ЕС трябва да разберат, че Унгария и регионът няма да могат да стоплят домовете си през зимата с дълбоки съмнения и приятелски потупвания по гърба. Имаме нужда от бързи и ефективни мерки, за да осигурим реални доставки на енергия, не на хартия, а "Южен поток" ще диверсифицира трасето на газовите доставки."

Професор Джонатан Стърн от Оксфордския Институт за енергийни изследвания и член на Консултативния съвет между ЕС и Русия счита, че най-сериозното притеснение на България и Русия е, че ЕС може да саботира "Южен поток".

Той казва: "Хората трябва да бъдат реалисти и да приемат факта, че зависимостта на Европа от руския газ няма да намалява поне през следващото десетилетие. Някои аспекти на определението "тръбопровод в морето" са неясни и не отразяват обичайните определения в ЕС.

Ключовият въпросът е къде според ЕС свършва тръбопроводът, извеждащ газа на брега, и къде започва транспортирането на газа по суша", казва Стърн.