Ерол Челеби: От 1 млн. турци в България аз бях избран да пазя Ахмед Доган

Случката в НДК с атентата срещу Ахмед Доган е позор за охранителните служби. В европейска столица да опрат пистолет в главата на политически лидер? Какво е това. Аз в същото време бях на работа и разбрах от медиите. Настръхнах. Ако аз бях там, лицето, което посегна на лидера ми, щях да го ликвидирам веднага. Това заяви Ерол Челяби, първият телоохранител на Ахмед Доган пред Нова телевизия и продължи:

"Това щяха да бъдат последните мигове от живота му. Щях да го разстрелям. Това момче получи своите минути слави. Дано да спи спокойно. Съжалявам, че не бях там."

„НСО с лъскавите обувки нищо не направиха. Не бяха подготвени. Аз, ако бях там, щях да бъда максимално близо до Доган. Още при затичването на Октай щях да реагирам брутално. Пропускът е недопустим – позор за службите”, коментира ексохранителят, който сега е шофьор в Спешна помощ.

„Това селско момче си получи 15-те минути слава. Нищо повече. Мечтаел е да изплува от своето бургаско село. Според мен той е искал да го убие. Октай просто е маша. Кой е зад завесата?”, пита Челяби.

„Имам диплома от Полицейската академия в Анкара. Магистър по антитероризъм съм. Имам диплома и като специалист двигатели с вътрешно горене. Стана така, че от 1 млн. турци в България аз бях избран да пазя Ахмед Доган”, сподели Челяби.

 „Много терористи сме заловили по това време (90-те, бел. ред.) с хората от разузнаването, защото сценарият за България бе като в Югославия. Имало е много извънредни ситуации, но никога не съм допуснал да му опрат оръжие до главата”, разказва още „Сянката на Сокола”.

Двамата се разделят през 1997 година. „Бяхме толкова сработени, че се разбирахме само с поглед”, обясни той.

„Доган е единственият, който е оцелял през времето на прехода, защото е силен. Самотен е. Изпада понякога в странни състояния и се затваря в някаква негова капсула”, разказва той за Доган.