Йетгин Дайъоолу е роден през 1937 г. в Анкара. Емигрира на млади години в Германия, а след това служи 6 г. във френската спецармия като танкист по думите му пред следствието. Пенсионира се в Германия и решава да живее в България.
Дребничкият и с нищо не правещ впечатление тогава 62-годишен мъж първо намира за съпруга вдовица от Кърджали - Наджие. Синът й обаче е прахосник и залита по хазарта. В края на 1999-а двамата се развеждат.
Тогава на пазара в града ветеранът среща друг подходящ обект - 44-годишната Фатме Али. Двамата избират къща в хасковското с. Стойково - на международния път Е-80 между Анкара и Германия. Купуват я за 7000 германски марки и заживяват в нея.
В селото живее Петър Петров. Той е 19-годишен, от циганско семейство, което има къща наблизо. Профилът му е на дребен крадец, с нагло поведение и безотговорно държание. Не работи и хайлазува по цял ден, хранят го баща му и майка му.
Срещите с комшията преселник Йетгин са съпътствани от непрекъснати провокации от страна на тийнейджъра. Това ставало в продължение на година - до октомври 2002-а. Момчето не пропуска при всяка среща да поиска я пари, я цигари или бира.
Йетгин може да си го позволи заради немската си пенсия от 700 марки, но принципно отказва с мотива: “Той е нехранимайко.” Когато чужденецът отказвал, селското момче му показвало среден пръст или го псувало, което отначало етническият турчин не разбирал.
Постепенно обаче започва да разбира, че една от заканите му е да изнасили жена му.
В играта на нерви и предизвикване Петър тропа с метален синджир по дувара на къщата. Нарочен е и за изчезването на две кокошки и инвентар. Така се стига до ръкопашна схватка, при която Йетгин е с пукната кост на ръката, квалифицирана като лека телесна повреда.
“Ще те напусна, ако не ме защитиш. Какъв мъж си, не можеш да хванеш този циганин
и да го хвърлиш от оградата”, кори го половинката му Фатме, чийто чичо е ходжа в кърджалийско село и е благословил с молитва събирането им.
На няколко пъти нахалникът е прогонван с изстрели от пистолет във въздуха преди финала на взаимоотношенията. Срещу Петър са заведени 5-6 жалби в РПУ - Хасково, образувани са 2 прокурорски преписки. Резултат обаче няма.
На 3 октомври 2002 г. Петър пак е приседнал на оградата на имота на Йетгин и си говори на висок глас с аверите Кирил Господинов, на 21 г., и Митко Димитров, на 16 г. Часът е близо 18. Йетгин излиза от къщата и носи пакет с цигари: “Почерпете се.”
“Може да с отровни”, ехидно отклонява Петър. Кутията още е неразопакована. Другарите му, а накрая и той, палят. Според свидетели междувременно следва и попържня на майка.
Йетгин се прибира у дома, но се връща отново - предлага да почерпи по бира и отива до близкия магазин. Двата кена пиво също са отказани.
Тогава Йетгин се обръща, вади пистолета от пояса и гръмва в упор Петър между 7-ото и 8-ото ребро. Той пада назад през половинметровата масивна ограда в двора, но е жив и хуква да бяга.
Вече от разстояние 10-12 м следват останалите изстрели - общо 13 на брой, и всички в целта.
“Едва ли има такъв случай в практиката: 10 от куршумите бяха групирани в “десетката”. Такова нещо може да направи само изключителен стрелец, едва ли не обучен за снайперист. И, забележете, с късоцевно оръжие, вече на притъмняване, ако и мишената вече да е лежала неподвижно на земята”, спомнят си и до днес разследващите.
“Първоначално съдебният лекар се обърка. От една-единствена дупка на черепа бяха
извадени 5 куршума”, разказва и защитникът на подсъдимия адвокат Димо Стоянов. Останалите 5 куршума също са в главата на милиметри един от друг.
След изпразването на първия пълнител на 7,65-милиметровия “Брауниг” следва презареждане. И отново попадения с лазерна точност като за учебник по стрелба. Убиецът крещи на другите двама да се махат.
По пътя в този момент минава Тонка Гочева. “Петър разбойник, умре”, казва Йетгин пред нея преди поредния точен откос.
Междувременно на местопрестъплението вече са се събрали много хора, дошла е първата патрулка на Магистрална полиция, след това и “Бърза помощ”, прииждат още полицейски наряди.
От селото са се стекли над 20 души. Йетгин дава да се разбере, че никой няма да пострада, след което коленичи: “И аз разбойник, умре!”
После насочва дулото на немското оръжие под брадата и се гръмва.
“Иска умира, не дава умира.” С тази реплика убиецът излиза от кома няколко дни по-късно.
Случило се е медицинско чудо: целият преден лоб и половината от предния мозък липсват. Неврохирургът д-р Делчо Каравасилев обаче успява да реконструира разпарчатосания череп, а възстановяването протича все едно, че тялото е придобило способност за регенерация.
Две седмици по-късно извършителят вече е в състояние да бъде разпитан и е привлечен като обвиняем.
“Аз не съм плашило, защитих своята и на съпругата ми чест”, заявява той. Присъдата е произнесена на 6 ноември 2003 г. в хасковския окръжен съд. “Много съжалявам, че не умрях. Това бе резултатът на над 12-месечен тормоз”, са последните думи на Йетгин пред съда. Той получава 8 г. затвор и трябва да плати и 10 000 лв. кръвнина на родителите на убития - Димитър и Жела.
“В крайна сметка магистратите кредитираха версията, че става дума за извършено в състояние на афект престъпление”, обобщава адвокат Стоянов. Никоя от страните не оспорва наказанието на по-горна инстанция.
Бившият легионер излиза от старозагорския затвор на 24 юни 2009 г., но повече не се събира с Фатме. Въпреки че тя му обещала “да го гледа като гълъбче”, ако нещо се случи.
Дни по-късно той получава иззетия си паспорт и се прибира обратно в Турция. Жената също се преселва там - при брат си в Истанбул. Къщата е продадена и в момента нови собственици са я опасали с двуметрова ограда.
Осиротелите родители на Петър от години са гурбетчии в Гърция, но се прибирали от време на време извън земеделския сезон.
0 коментара:
Публикуване на коментар