Зейнеп Зафер и Сабри Искендер - двама от наградените за приноса им за защита на човешките права в България

През тази седмица, която минава под знака на падането на Берлинската стена, държавният глава Росен Плевнелиев удостои с орден "За гражданска заслуга" - първа степен, 23-ма активисти от преди 1989-а година. Тези отличия са за приноса им за защита на човешките права в България. Това са хора, които са се противопоставяли на предишната власт с цената на изгонване или със забрава. Това е едва второто отличаване на хора, които са били против предишния режим. Първото беше, когато президентът  Петър Стоянов награди посмъртно Георги Марков и Илия Минев. В предаването "Хоризонт до обед" гостуваха двама от наградените от президента - Зейнеп Зафер и Сабри Искендер.
Зейнеб Зафер живее в Анкара, преподава български език и литература в Анкарския университет и е ръководител на катедрата по български език. Сабри Искендер е пенсионер, живее в Истанбул, работил е в Генералната дирекция за младежта и спорта.
Зейнеп Зафер разказа за Искендер, че за първи път е чула за него от предаванията на радио "Свободна Европа".
За мен той беше човекът, преминал през Белене и въпреки това не загубил нищо от мисълта си,че трябва да продължи борбата си за свобода и правата и свободите на турците в България. Ние бяхме опасни, защото след изселването не си сменихме имената и когато започна масовата смяна на имената през 80-те години , отново пострадахме. Брат ми беше хвърлен в Белене, а аз бях в Сливенския затвор. След затвора бяхме в Михайловградско. Направихме връзка с някои от ръководителите на Независимото дружество за защита на правата на човека и по-точно с Цеко Цеков и Димитър Тонов и поискахме те да защитават нашите погазвани права. Те се съгласиха, но поискаха да работим заедно с тях.
А Сабри Искендер разказа, че също е научил за Зейнеп от радио "Свободна Европа". И от други хора чух, че когато е дошъл френския президент Митеран, те се срещнали. Държавна сигурност беше по петите й. А в "Свободна Европа" я нарекоха Беназир Бхуто за България. Бях един от първите, арестувани в Сливенски окръг по време на смяната на имената. След 118 дена в затвора ме закараха с белезници и катафалка на остров Белене. След седмица ни закараха на втори обект, където имаше задържани турци. Правихме гладни стачки в знак на протест, че сме задържани без съд и присъда.