На днешния ден преди 30 години – появява се формулировката “възродителен процес”

На днешния ден преди 30 години за първи път e използвана формулировката “възродителен процес”- процес , който отвори незараснала и до днес рана в обществото ни. Шумно започналото през 90-те години т.наречено Дело номер едно срещу виновните държавни и партийни ръководители се провали. Запазените архиви показват ,че на 18-ти януари 1985 година тогавашният министър-председател Георги Атанасов говори за първи път за “възродителен процес”. Това става на среща на Политбюро на ЦК на БКП с първите секретари на окръжните партийни комитети. Атанасов го използва в доклада си, в който отчита резултатите от акцията, за насилствена смяна на имената започнала няколко месеца по-рано. Вера Александрова потърси повече подробности в архивите, оказва се, че документите за един доста интересен период липсват в Държавния архив.
Мирослав Коев – гл. експерт ДА “Архиви”: Възродителният процес, започнал през есента на 1984 година, за кратко време набира скорост и на 18 януари 1985 година Георги Атанасов прави равносметката, показват документите. Вече 250 хиляди цигани, както той се изразява, са сменили имената си и 310 хиляди български турци”.
Ръководителят на партията и Държавния съвет Тодор Живков обяснява, защо е необходима тази акция.
Мирослав Коев: “Докато са с турско самосъзнание и с турски имена е можело да се отклоняват от партийния курс, но сега, когато вече са с българско самосъзнание и с български имена това е недопустимо.
Живков коментира, че и той бил със сменено име в нелегалния си период , но не се е чувствал зле.
Мирослав Коев: “Когато е бил нелегален си е сменил името и в паспорта му пишело вместо Тодор Христов Живков – Тодор Христов Тодоров”.
Вътрешният министър Димитър Стоянов определя турското население като петата колона на империализма. Притеснена от събитията в Полша, Чехословакия и Унгария, партийната пропаганда обяснява протестите там с чуждо вмешателство, затова Тодор Живков се заканва…
Мирослав Коев: “Той казва, че ние няма да допуснем да станат събития в България като в Полша, Чехословакия и в Унгария”.
Партийните ръководители се надяват с възродителния процес да постигнат обединение на нацията и понеже вече имат опит с преименуването на помаците разчитат, че всичко ще мине спокойно. Архивите показват променлива в годините позиция за смяната на имената. В началото на 1980-та години в доклад на ЦК на БКП се посочва, че това би било неправилна стъпка.
Мирослав Коев: “Защото това ще навреди на имиджа на България в международен аспект и защото не се приема добре от КПСС”.
По-късно, въпреки разгоряла се бурна дискусия с остри забележки на Тодор Живков, е приета декларация за по-нататъшното приобщаване на турското население към делото на социализма. Решено е да се подобри обучението на български език, да се поощрят смесените бракове, даже Живков великодушно вметва, че няма да е зле да им се дадат и по 100-200 лева допълнително. За смяна на имената въобще не се споменава. Това се е случило през май 1984 година. Само няколко месеца по-късно, през януари 1985-та – възродителният процес е в силата си. Какво е провокирало промяната, защо БКП сменя рязко курса? Архивите не дават отговор, защото партийните документи точно за този период са изчезнали.

BNT.BG