Продължава безкористното литературно дело на поета и преводача Ахмет Емин Атасой, който през 2014 г. представи у нас своята авторска „Антология на българската поезия.
От 60-те години на ХІХ век до днес” (билингва – на български и турски
език, издание на УИ „Свети Климент Охридски”). Всички ценители на
поезията в България и Турция бяха впечатлени от огромния преводачески
труд – книга от 660 страници, съдържаща 135 поети, с биографични
бележки, снимки и качествен превод.
През последните няколко месеца Ахмет Емин Атасой обаче не се задоволява с вече постигнатото и продължава да превежда и с авторитета си намира достойно място за българските автори в турските издания. Ето кратък преглед на негови публикации: Бойка Драгомирецкая е представена в литературното списание „Яба” (Вила), излизащо в Истанбул, бр. 91, ноември 2014 г., с биографична справка и 6 стихотворения: „В смокиновата есен…”, „Днес морето е рошаво…”, „Нещо пееше вятърът…”, „Плажно четиво”, „Молитва”, „На висок връх съм вързана…”, „Когато се обели всичко…”. Атанас Капралов е представен в литературното списание „Йелиз“, излизащо в град Бурса, бр. 72, декември 2014 г. Отделено му е специално място на задната външна корица на списанието със снимка, биографична справка за автора и три стихотворения: „Голота”, „Какво повече” и „Големият поет”.
Захари Иванов ще бъде представен със снимка, биографична справка и стихотворенията „Молитва за някого” и „В окото на ключалката” в литературното списание „Синджан истасйону” (Станция Синджан), излизащо в Анкара, бр. 76, февруари 2015 г. Украинският поет Виктор Мелник, когото Атасой приема като частица от родината си България, е преведен от българското издание на неговата книга „Ескизи върху водата“ (дело на Бойка Драгомирецкая). Той е представен в литературното списание „Берфин Бахар” (Пролет), излизащо в Истанбул, бр. 201, декември 2014 г., със снимка, биографична справка и 11 стихотворения: „Докосваш словото – тъй както глина…”, „Пазар през деветдесетте години”, „Стотици разговори пак мълчат в душата…”, „Факт проклет за света откриваме…”, „Писалката ми черновежда – свещ е тиха…”, „Роден край”, „Гоблен старинен е паважа…”, „Град, увит в дъждовно одеяло…”, „Аз бих могъл да гледам светлината…”, „Тъгата ми по теб е мартенски води…”, „Не чакай последната дата…”. Тъй като в момента Ахмет Емин Атасой подготвя „Антология на балканската поезия”, той работи и върху стихове на нашите съседи: голяма част от литературното сп. „Пътека“, излизащо в Анкара, бр. 87, декември 2014 г., бе заделено на 14 румънски поети, представени с 43 стихотворения под надслов „Румънска поезия от 1830 година до наши дни – І част, в подготовка и превод на Ахмет Емин Атасой”. Втората част, включваща 24 поети с 92 стихотворения, ще излезе през януари 2015 година. Разбира се, основен приоритет в преводаческата дейност на Ахмет Емин Атасой остава българската поезия. Малко са личностите у нас и по света, които с такъв пиетет и обич допринасят за популярността на родното слово. Дано не пресъхва ентусиазмът, с който Бог го е надарил, той е Поет с талант, морална чистота и съвършен естетически критерий, което го извисява до стожерите на българската култура.
През последните няколко месеца Ахмет Емин Атасой обаче не се задоволява с вече постигнатото и продължава да превежда и с авторитета си намира достойно място за българските автори в турските издания. Ето кратък преглед на негови публикации: Бойка Драгомирецкая е представена в литературното списание „Яба” (Вила), излизащо в Истанбул, бр. 91, ноември 2014 г., с биографична справка и 6 стихотворения: „В смокиновата есен…”, „Днес морето е рошаво…”, „Нещо пееше вятърът…”, „Плажно четиво”, „Молитва”, „На висок връх съм вързана…”, „Когато се обели всичко…”. Атанас Капралов е представен в литературното списание „Йелиз“, излизащо в град Бурса, бр. 72, декември 2014 г. Отделено му е специално място на задната външна корица на списанието със снимка, биографична справка за автора и три стихотворения: „Голота”, „Какво повече” и „Големият поет”.
Захари Иванов ще бъде представен със снимка, биографична справка и стихотворенията „Молитва за някого” и „В окото на ключалката” в литературното списание „Синджан истасйону” (Станция Синджан), излизащо в Анкара, бр. 76, февруари 2015 г. Украинският поет Виктор Мелник, когото Атасой приема като частица от родината си България, е преведен от българското издание на неговата книга „Ескизи върху водата“ (дело на Бойка Драгомирецкая). Той е представен в литературното списание „Берфин Бахар” (Пролет), излизащо в Истанбул, бр. 201, декември 2014 г., със снимка, биографична справка и 11 стихотворения: „Докосваш словото – тъй както глина…”, „Пазар през деветдесетте години”, „Стотици разговори пак мълчат в душата…”, „Факт проклет за света откриваме…”, „Писалката ми черновежда – свещ е тиха…”, „Роден край”, „Гоблен старинен е паважа…”, „Град, увит в дъждовно одеяло…”, „Аз бих могъл да гледам светлината…”, „Тъгата ми по теб е мартенски води…”, „Не чакай последната дата…”. Тъй като в момента Ахмет Емин Атасой подготвя „Антология на балканската поезия”, той работи и върху стихове на нашите съседи: голяма част от литературното сп. „Пътека“, излизащо в Анкара, бр. 87, декември 2014 г., бе заделено на 14 румънски поети, представени с 43 стихотворения под надслов „Румънска поезия от 1830 година до наши дни – І част, в подготовка и превод на Ахмет Емин Атасой”. Втората част, включваща 24 поети с 92 стихотворения, ще излезе през януари 2015 година. Разбира се, основен приоритет в преводаческата дейност на Ахмет Емин Атасой остава българската поезия. Малко са личностите у нас и по света, които с такъв пиетет и обич допринасят за популярността на родното слово. Дано не пресъхва ентусиазмът, с който Бог го е надарил, той е Поет с талант, морална чистота и съвършен естетически критерий, което го извисява до стожерите на българската култура.
Анжела ДИМЧЕВА
0 коментара:
Публикуване на коментар