Езикът на омразата все повече превзема публичното говорене. Изследване показва, че близо половината българи са се сблъсквали с враждебна реторика, а основните говорители на вербалната агресия са политиците и медиите.
Интернет пък е основният канал за разпространение на езика на омразата.
Най-често обект на агресивна реторика са ромите и бежанците, но и мюсюлманите, хората с различна сексуална ориентация, неправителствени организации, които ги защитават, и някои политици.
Езика на омразата използват публични личности, политици, медии, потребители в социалните мрежи.
Експертите определят употребата му в социалните мрежи и форумите като „епидемична вълна“. Най-крайните форми на вербалната агресия преминават в заплахи и дори насилие.
„Когато имаме случаи на насаждане на нетърпимост към определени групи, това се превръща и в проблем“, казва Николета Даскалова, анализатор във фондация „Медийна демокрация“.
„В интернет има и нов термин – „хейтърството“, това са натрупани негативни емоции, които имаш алибито да превръщаш в публични позиции и публично говорене. В частния език можеш да кажеш много, но речта на омразата е забранена за публично изговаряне, а интернет започна да го легализира, да го превръща в норма, в шегичка дори“, коментира председателят на СЕМ в оставка проф. Георги Лозанов.
Според Наказателния кодекс използването на езика на омразата е престъпление, за което се наказва със затвор до четири години. Регулацията обаче е само за традиционните медии и не обхваща форумите и социалните мрежи.
„Там гражданите и журналистите се чувстват по-свободни да изразяват по-крайни мнения. Втората причина езикът на омразата да е по-интензивен в онлайн пространството е възможността хората да бъдат прикрити зад анонимността“, казва директорът на „Медийна демокрация“ Орлин Спасов.
Основно с езика на омразата говори крайният национализъм.
Според експертите липсата на реални санкции и ефективно правораздаване е една от основните причини за все по-свободното използване на враждебна реч.
BTV
0 коментара:
Публикуване на коментар