България: Между шамарите и дипломацията

С огромно мнозинство от 128 гласа „за”, страните членки на ООН одобриха резолюция за Ерусалим, обявявайки се против американското решение да признаят древния град за столица на Израел.

Светослав Иванов / BTV

В дипломацията подобно гласуване е като шамар.Той отеква особено силно в залата на Общото събрание на ООН. Мраморът в нея създава акустика, която се чува из всички краища на света. Резолюцията няма задължителен характер, но това което се случи вчера в Ню Йорк има символично значение и е доста показателно за свиващите се американски позиции на международната сцена.
С огромно мнозинство от 128 гласа „за”, страните членки на ООН одобриха резолюция за Ерусалим, обявявайки се против американското решение да признаят древния град за столица на Израел.
35 държави се въздържаха, а 9 се обявиха в подкрепа на САЩ. Това се случи на фона на остри заплахи от страна на американския президент Доналд Тръмп, че ще прекрати всяка помощ за държавите, които подкрепят резолюцията.
„Нека гласуват срещу нас, ще спестим много [пари]. Не ни пука”, заяви Тръмп на среща със собствения си кабинет във Вашингтон. 

Ники Хейли, която представлява САЩ в ООН стигна и по-далеч. Според „Ню Йорк Таймс” редица посланици са получили послание от нея, в което се казва, че „докато обмисляте вашето гласуване, искам да знаете, че президентът и САЩ приемат това гласуване лично”.View image on Twitter
Twitter Ads info and privacТова е интересна тема за анализ на следващите ходове на американската администрация, чието влияние в Близкия Изток се свива все повече за сметка на Русия. Тема, която засяга и България като съюзник на САЩ в НАТО и реципиент на американска помощ по много направления. 
Всъщност, всичко започна няколко дни след решението на Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел. Остра руска реакция фактически нямаше докато руският президент не кацна победоносно в Сирия, където прегърна Башар Асад и обяви „победа” над терористите. След това в рамките на половин денонощие Путин се озова последователно в Египет и Турция, като знак за все по-добрите отношения, които Русия поддържа с тези страни.
Анкара беше избрана и за първите думи на руския президент по адрес на Тръмп и Израел – „този ход дестабилизира и без това сложната ситуация в региона”. Мястото за този коментар не беше случайно. Като един от най-големите реципиенти на американска военна помощ, Турция все още е смятана за съюзник във Вашингтон. За Ердоган обаче палестинската кауза е повече от политически инструмент. Тя любимото му имиджово оръжие на изток. И Путин много добре знае това.
Седмица по-късно, докато американските дипломати заплашваха своите съюзници в дните преди гласуването в ООН, руският президент направи още една интересна маневра – този път в посока на Балканите.
На среща в Кремъл сръбският президент Александър Вучич разбра, че Русия отменя забраната за реекспорт на руски газ в Сърбия, която беше наречена бъдещо „важно звено в транзита на газ за Европа”. Последва и оферта за хеликоптери М-17, танкове и ракетни системи. 

Но не това е причината Сърбия да гласува „за” вчерашната резолюция в ООН. Белград просто се присъедини към 128-те страни, в пълен синхрон и с руската, и с общата европейска позиция. Същото направи и България, която не подкрепи САЩ в залата на Общото събрание.
Какви ще са последствията?
Според много дипломати заплахите на Тръмп и Ники Хейли са доста пресилени. САЩ не може да си позволи още по-голямо свиване на влиянието си по света и загуба на позиции за сметка на Русия. Ако това затваряне продължи, това ще маргинализира ролята на Вашингтон в международните отношения доста по-бързо от очакваното. 
„От тази гледна точка Тръмп вече е в изолация. Той напълно пренебрегна позицията на европейците в решението си за Ерусалим. Американският изолационализъм е факт в момента и не виждам никаква перспектива”, заяви в „120 минути” бившият агент на ЦРУ Робърт Беър.
В разговорът ни, който излъчихме на 10 декември, Беър каза още нещо важно, което обяснява защо европейските партньори на САЩ все по-малко подкрепят Вашингтон.
Защото американците нямали никаква стратегия към Близкия Изток, което прави този регион особено опасен за Европа в момента. „Не мисля, че в момента Съединените щати следват някаква определена стратегия [...]. Просто прехвърлят проблемите на европейците – като бежанския проблем, в който не направихме нищо”, каза Беър.   
Все още София не е аргументирала официално защо България гласува по този начин. Но и без да се нуждаем от официалните дипломатически формулировки, трябва да ни е ясно, че правителството се придържа към единната позиция на Европейския съюз, изразена на 6 декември, че „всяка промяна на статута на Йерусалим, която не е постигната посредством израелско-палестински преговори, би могла да се отрази негативно на усилията за възобновяване на близкоизточния мирен процес”.
Но не всички страни от ЕС подкрепиха резолюцията. Унгария, Хърватия, Чехия, Латвия, Полша и Румъния се въздържаха. Което показва ясно къде Тръмп все още може да разчита на подкрепа в Европа. Но все пак подкрепа, която не е безрезервна и безусловна, защото нито една държава от Европа вчера не гласува „против”.
От Министерството на външните работи заявиха пред bTV, че Република България има дългосрочни стратегически и партньорски отношения със САЩ и Израел. „Не смятаме, че върху тях ще има отражение заявяването на позиция чрез гласуване в Общото събрание на ООН”, коментираха още от Външно.