Германия и България бяха най-гласовитите сред страните от Европейския съюз, които блокираха санкциите срещу Турция на срещата на върха на 10 декември, съобщиха източници за EURACTIV.com.
“Германският канцлер Ангела Меркел и българският министър-председател Бойко Борисов бяха лидерите, които открито се противопоставиха на санкциите срещу Анкара”, съобщиха дипломатически източници.
Други страни като Испания, Италия, Малта и Унгария също бяха против, но не го изразиха открито, допълват източниците.
Австрия подкрепи санкциите, докато Франция, която иска строг европейски отговор срещу агресивния тон на Анкара, смекчи реториката си на срещата на върха.
Според заключенията от срещата лидерите на ЕС са обсъдили агресивността и едностранните действия на Турция в Източното Средиземноморие. На практика обаче те заеха мека позиция, като предоставиха на Анкара още 3-месечен гратисен период.
Към момента лидерите са включили към черния списък имена на лица и компании, които участват в “неразрешените“ турски газови сондажи извън Кипър. Но вече се видя, че санкциите, които бяха налагани досега, имаха малка добавена стойност, като се има предвид, че Турция не спря сондажите край Кипър.
Лидерите призоваха Европейската комисия да изготви доклад “най-късно през март 2021 г.“ за отношенията между ЕС и Турция като цяло, вариращи от политика до търговия, и да проучи “възможностите и инструментите как да постъпим“.
Представителите на 27-те страни в блока също така ясно посочиха, че “позитивният дневен ред остава на масата“, като обещаха на Турция да продължат да предоставят финансова помощ за управление на миграционните потоци в страната.
Не на последно място, лидерите на ЕС заявиха, че ще търсят координация по въпроса за Турция с новата администрация на Съединените щати.
Германия, която понастоящем е председател на ЕС, винаги се е противопоставяла на санкциите и е искала да поддържа каналите за комуникация с Анкара отворени.
В интервю за EURACTIV през ноември евродепутатът и говорител по европейските въпроси на Германската социалдемократическа партия Удо Булман заяви, че намерението на Меркел е да държи вратата с Турция отворена.
“Не бива да забравяме, че силата на Ердоган намалява, погледнете резултатите от последните местни избори: той се страхува да не загуби привърженици заради вътрешната и външната си политика“, коментира Булман.
“Не трябва да се отнасяме към Турция като автократичен монолит, затова да запазим гъвкавостта си и да я върнем в семейството на мирните нации. Такова е намерението на Меркел и не може да бъде обвинена за това “, добави той.
Дипломати оцениха преди срещата на върха, че позицията на София по въпроса за санкциите не може да бъде прогнозирана.
“Българският лидер Борисов е известен като приятел на Ердоган и поведението му е непредсказуемо“, каза миналата седмица дипломат от ЕС пред EURACTIV.
На политическо ниво позицията на Германия и България също е от голямо значение, като се има предвид, че и Меркел, и Борисов принадлежат към едно и също политическо семейство на ЕС (Европейска народна партия) с управляващата в Гърция партия Нова демокрация.
Фиаско за Атина
Решенията на срещата на върха в четвъртък са далеч от това, което Атина иска от месеци. На среща на външните министри в Берлин през август Гърция поиска “секторни санкции“, насочени към ключови аспекти от турската икономика като банковия и енергийния сектор.
След публикуването на заключенията гръцки правителствени източници ги представиха като положителен резултат.
“Европа направи една голяма стъпка на този съвет. Другата стъпка е силно предупреждение към Турция да промени поведението си“, заявиха правителствени източници.
Реалността в Атина обаче е различна. Повечето гръцки медии съобщиха на 11 декември, че решенията на лидерите за Турция ще имат нулева добавена стойност и прогнозират, че Ердоган ще бъде още по-агресивен в светлината на леките мерки, които взе Европа.
“Без санкции срещу Турция, победа за Ердоган в ЕС“, “Леки санкции срещу Турция и до нови срещи през март“, са някои от заглавията в гръцките вестници.
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис заяви преди срещата на върха, че е заложено доверието в общността и призова своите партньори в ЕС да изпълняват решенията, взети по време на последната им среща през октомври.
Очаква се заключенията от срещата да причинят главоболие на Мицотакис в Гърция. Опозиционните партии все още не са реагирали, но EURACTIV научи, че основната опозиционна партия Сириза се очаква да обвини правителството, че се връща от Брюксел с празни ръце.
Мицотакис обаче получи неочакван подарък: Съобщава се, че САЩ са решили да наложат реални санкции на Турция заради придобиването на руски системи за ПВО С-400 през 2019 г.
EURACTIV.com
0 коментара:
Публикуване на коментар