С Реджеп Тайип Ердоган, министър- председател на Турция, разговаря ГЕОРГИ МИЛКОВ
- Г-н премиер, какви проблеми ще обсъждате по време на визитата си у нас?
- Взаимоотношенията ни с България са многоизмерни. Ще обсъдим както въпроси от политически, търговски и икономически характер, така и тези, свързани с енергетиката, транспорта, туризма и културата. Изхождам от идеята, че отношенията ни трябва да бъдат ориентирани към бъдещето. Ние сме съюзнически страни и несъмнено нашето многостранно сътрудничество е принос към регионалната стабилност на Балканите. Вярвам, че посещението ми ще допринесе за укрепване на политическия диалог и ще създаде повече възможности занапред.
- Докъде стигна общата работа по проекта "Набуко" и останалите енергийни проекти? Ще има ли споразумение за газови доставки от Турция към България?
- Сигурността и диверсификацията на източниците и маршрутите на енергийните доставки са от основно значение за Турция и страните от ЕС. Газовата криза от началото на 2009 г. показа колко сериозен е този проблем. По време на кризата Турция, като съседна страна, не остана безразлична към нуждите на България. По въпроса за природния газ има потенциал за сътрудничество между нас.
Hа 29-30 януари 2010 г., по време на посещението на премиера Борисов в Турция подписахме меморандум за сътрудничество в областта на енергетиката. В случай че компетентните институции на двете страни се споразумеят по техническите въпроси, ще се открие възможност за газоподаване от Турция към България. В тази връзка наред с "Набуко" създаването на възможност за експлоатация на западния газопровод и подаване на газ от източната част на Турция, включването на България в проекта на интерконекторната връзка Турция-Гърция-Италия или свързването й с пряка линия с Турция са въпроси, които предлагат възможност за стратегическо сътрудничество. Тези проекти са от полза и за двете страни и важни за сигурността на енергията. Както знаете, преди известно време за "Набуко" бе осигурено финансиране в размер на 4 млрд. евро от международни организации. Продължава конкретната работа за доставка на ресурси по проекта "Набуко" от Каспийския регион, основно от Азербайджан и страните от Близкия изток, като в преговорите с Ирак е отбелязан напредък. Така че работата по свързването на България чрез "Набуко" и други проекти към турските енергийни линии продължава. Вярвам, че посещението ми ще бъде повод за конкретни стъпки в тази насока.
- При този силен политически диалог между двете страни не е ли време за преодоляване на особената роля на партиите посредници в българо-турските отношения? Как ще коментирате трайните обвинения за финансовата и логистична подкрепа, която Турция оказва на ДПС, особено по време на избори в България?
- Когато говорим за двустранните българо-турски отношения, институцията, с която сме в контакт, е българското правителство. В тази връзка страната ни никога не е предприемала политика и поведение, противоречащи на тази позиция. Още веднъж бих искал да заявя пред българската общественост, че няма такава политическа партия или формация, която Турция да приема като посредник в двустранните отношения.
Не виждам повод за безпокойство от контактите ни от политически характер с Движението за права и свободи, тъй като ДПС е партия, основана в съответствие с българската конституция и закони. Освен това, имайки предвид факта, че в страната ни живеят милиони турски граждани с български корени, част от които са се изселили от България през последните години и са запазили българското си гражданство, взаимодействието между нашите граждани и ДПС трябва да се приема за нормално.
- Запознат ли сте с напрежението в мюсюлманската общност у нас заради спора за главния мюфтия? Имате ли позиция по този въпрос и смятате ли да го коментирате с българските власти?
- Като говорим за проблемите с неяснотата на ръководство на мюсюлманското вероизповедание, нашата страна разглежда този въпрос в плоскостта на демократичните ценности и зачитане свободата на вероизповеданията. Близостта в отношенията между мюсюлманската общност и турския народ, произтичаща от съжителството в миналото, както и обстоятелството, че в страната ни живеят много изселници от България, не ни позволява да се отнасяме с безразличие към проблема. Естествено е да очакваме усилията за повишаване на демократичните стандарти и интеграцията с международната общност да се отразят положително и на мюсюлманите в България. Личното ми мнение е, че мюсюлманската общност няма да приеме опитите за назначаване на лице, свързано с тоталитарния режим, като ръководител на мюсюлманското вероизповедание.
- В началото на годината премиерът Борисов беше в Турция. Тогава бяха поставени въпросите за връщането на българските църковни имоти, сред които е и болницата “Евлоги Георгиев” в Истанбул. Кое затруднява разрешаването на този проблем?
- Законът за фондациите, влязъл в сила през 2008 г., дава право на фондациите на малцинствата в Турция да правят постъпки пред компетентните турски институции за възстановяване собствеността на спорни имоти. Въпросът за правния статут на болницата "Евлоги Георгиев" може да се реши в рамките на този закон. Наред с това обаче удовлетворяването на молбата на България за "връщане собствеността на болницата", която от правна гледна точка още от основаването си никога не е принадлежала на българската държава, е въпрос, пораждащ затруднения.
- Ще дискутирате ли отново темата с пенсиите на българските изселници и равноправното третиране на българските граждани, работещи и живеещи в Турция?
- Десетки хиляди български граждани, принудени да се изселят в Турция през 1989 г., не могат да се пенсионират, тъй като няма как да обединят социалните осигуровки, платени в България, и тези, платени в Турция. За да разрешим този проблем, през 1998 г. предложихме на българската страна проект на спогодба, на който все още не сме получили отговор. Смятаме, че проблемът на хората в тази категория, който е общ и за двете страни, трябва да бъде решен, без да бъде обвързван с други теми. Очакваме конструктивен подход от българската страна за разрешаването на този казус. Той е част от дневния ред на съвместната комисия.
- В България беше коментирана идеята да бъде наложено вето на членството на Турция в ЕС, ако не платите финансови компенсации за имотите на изселниците от Източна Тракия.
- Съгласно Ангорския договор за приятелство между Турция и България от 1925 г. въпросът за двустранните имуществени претенции, отнасящи се за периода 1912-1925 г., е разрешен с отказа на двете страни от имуществени претенции за въпросния период. Що се отнася до имуществените въпроси, възникнали от двустранните преселвания, оставащи извън рамките на поетите ангажименти с Ангорския договор, както и с изключение на периода 1912-1925 г., залегнал в договора, Турция даде своето съгласие за разглеждането им в съвместната комисия.
От друга страна, вярвам, че членствотона Турция в ЕС ще има положителен ефект от гледна точка на разширяване на зоната на стабилност и сигурност в региона.
Това преди всичко се припокрива и с двустранните ни интереси. Имайки предвид, че Турция е 17-ата по големина икономика в света, 6-ата в Европа и 6-и по големина търговски партньор на ЕС, със своя 72-милионен пазар, както и с възможностите за стратегическо сътрудничество, които предлага, ползите за съседна България са налице. Всъщност конкретен пример за това е фактът, че през 2007 г., когато България бе приета за член на ЕС, търговският ни стокообмен достигна до най-високата си стойност от 5 млрд. долара, а Турция се превърна в първи експортен пазар за България. Бих искал да изразя своята благодарност на България за подкрепата, която оказва на Турция в процеса на присъединяване към ЕС и да напомня, че съгласно принципа на солидарност в евро-атлантическата общност Турция подкрепи членството на България в НАТО.
При всички положения обвързването на темата за имуществените въпроси с членството на Турция в ЕС не би съответствало на духа на отношенията на приятелство и сътрудничество между Турция и България.
- Важен ли е въпросът с членството на Турция в ЕС, след като у вас все повече хора подкрепят по-тясното сътрудничество с Близкия изток и ислямските страни, а тези, които се интересуват от бъдещето на страната ви в евроструктурите, намаляват все повече?
- Членството на Турция в ЕС е проект за модернизация, който е от стратегическо значение за страната. Поради тази причина не е възможно да се говори за отказ от идеята за членство в ЕС. Базирайки се на хода на преговорния процес, смятам, че не е правилно да се правят такива изводи, свързани с евроориентацията на Турция.
От географска и културна гледна точка Турция е част от Близкия изток и развитието на отношенията й с ислямските държави не представлява алтернатива на членството в ЕС. Напротив, установяването на приятелство и сътрудничество от страна на Турция като бъдещ член на ЕС със съседни страни от региони е ценност, която ще спомага за пренасянето на стабилност и сигурност от ЕС в съседните на съюза региони.
- Преди време чухме коментара на българския премиер Борисов, че няма да допуска повече турски инвеститори в България, ако "Мапа Дженгиз" не се справи с магистрала "Люлин". Знаете ли за този ултиматум?
- Консорциумът "Мапа Дженгиз", който строи автомагистрала "Люлин", е съставен от най-големите строителни фирми в Турция. Доколкото сме запознати, забавянето в проекта се дължи не само на фирмата изпълнител. Роля за забавянето има и закъснението в процедурите по отчуждаване, ненавременните плащания към изпълнителя и предаването на трасето за строителство със закъснение. Консорциумът е поел ангажимент до края на годината да завърши строежа на автомагистралата. За съжаление констатираме, че в този проект търговската конкуренция, повлияна от етнически препратки, придобива не толкова желан характер. В същото време икономическото сътрудничество е добра възможност за натрупване на опит при изграждането на общи проекти. Досега турските строителни предприемачи в България са предали в срок и с високо качество обектите, с които са били ангажирани. Като пример мога да спомена пътния участък Бургас-Карнобат, изграден от "Догуш холдинг", и част от софийското метро, чието строителство се извършва от същата фирма.
Турските строителни компании са осъществили много успешни инфраструктурни и строителни проекти в Близкия изток, Азия, Кавказкия регион и Руската федерация. Турският строителен сектор се нарежда на второ място в света след Китай по реализирани проекти в чужбина. Фирмите ни са се доказали с международния си опит, техническо и експлоатационно ноу-хау и качество на строителството.
Бих се радвал на присъствието им и на българския пазар. Вярвам, че реализирането на важни проекти от страна на турските строителни фирми ще продължи и тази тенденция ще допринесе за положителни резултати и за двете страни.
Премиерна Турция от 14 март 2003 г.
Преизбран убедителнона парламентарните избори през 2007 г. за втори мандат
Създател и лидерна Партията на справедливостта и развитието (ПСР) от 2001 г.
Печели изборитезакмет на Истанбул през март 1994 г.
Завършил е Стопанския факултет на университета "Мармара" през 1981 г.
Определякато първостепенен приоритет приемането на Турция в ЕС, но опонентите му го упрекват за прекалено тесните контакти с Иран
Trud, 04102010
- Г-н премиер, какви проблеми ще обсъждате по време на визитата си у нас?
- Взаимоотношенията ни с България са многоизмерни. Ще обсъдим както въпроси от политически, търговски и икономически характер, така и тези, свързани с енергетиката, транспорта, туризма и културата. Изхождам от идеята, че отношенията ни трябва да бъдат ориентирани към бъдещето. Ние сме съюзнически страни и несъмнено нашето многостранно сътрудничество е принос към регионалната стабилност на Балканите. Вярвам, че посещението ми ще допринесе за укрепване на политическия диалог и ще създаде повече възможности занапред.
- Докъде стигна общата работа по проекта "Набуко" и останалите енергийни проекти? Ще има ли споразумение за газови доставки от Турция към България?
- Сигурността и диверсификацията на източниците и маршрутите на енергийните доставки са от основно значение за Турция и страните от ЕС. Газовата криза от началото на 2009 г. показа колко сериозен е този проблем. По време на кризата Турция, като съседна страна, не остана безразлична към нуждите на България. По въпроса за природния газ има потенциал за сътрудничество между нас.
Hа 29-30 януари 2010 г., по време на посещението на премиера Борисов в Турция подписахме меморандум за сътрудничество в областта на енергетиката. В случай че компетентните институции на двете страни се споразумеят по техническите въпроси, ще се открие възможност за газоподаване от Турция към България. В тази връзка наред с "Набуко" създаването на възможност за експлоатация на западния газопровод и подаване на газ от източната част на Турция, включването на България в проекта на интерконекторната връзка Турция-Гърция-Италия или свързването й с пряка линия с Турция са въпроси, които предлагат възможност за стратегическо сътрудничество. Тези проекти са от полза и за двете страни и важни за сигурността на енергията. Както знаете, преди известно време за "Набуко" бе осигурено финансиране в размер на 4 млрд. евро от международни организации. Продължава конкретната работа за доставка на ресурси по проекта "Набуко" от Каспийския регион, основно от Азербайджан и страните от Близкия изток, като в преговорите с Ирак е отбелязан напредък. Така че работата по свързването на България чрез "Набуко" и други проекти към турските енергийни линии продължава. Вярвам, че посещението ми ще бъде повод за конкретни стъпки в тази насока.
- При този силен политически диалог между двете страни не е ли време за преодоляване на особената роля на партиите посредници в българо-турските отношения? Как ще коментирате трайните обвинения за финансовата и логистична подкрепа, която Турция оказва на ДПС, особено по време на избори в България?
- Когато говорим за двустранните българо-турски отношения, институцията, с която сме в контакт, е българското правителство. В тази връзка страната ни никога не е предприемала политика и поведение, противоречащи на тази позиция. Още веднъж бих искал да заявя пред българската общественост, че няма такава политическа партия или формация, която Турция да приема като посредник в двустранните отношения.
Не виждам повод за безпокойство от контактите ни от политически характер с Движението за права и свободи, тъй като ДПС е партия, основана в съответствие с българската конституция и закони. Освен това, имайки предвид факта, че в страната ни живеят милиони турски граждани с български корени, част от които са се изселили от България през последните години и са запазили българското си гражданство, взаимодействието между нашите граждани и ДПС трябва да се приема за нормално.
- Запознат ли сте с напрежението в мюсюлманската общност у нас заради спора за главния мюфтия? Имате ли позиция по този въпрос и смятате ли да го коментирате с българските власти?
- Като говорим за проблемите с неяснотата на ръководство на мюсюлманското вероизповедание, нашата страна разглежда този въпрос в плоскостта на демократичните ценности и зачитане свободата на вероизповеданията. Близостта в отношенията между мюсюлманската общност и турския народ, произтичаща от съжителството в миналото, както и обстоятелството, че в страната ни живеят много изселници от България, не ни позволява да се отнасяме с безразличие към проблема. Естествено е да очакваме усилията за повишаване на демократичните стандарти и интеграцията с международната общност да се отразят положително и на мюсюлманите в България. Личното ми мнение е, че мюсюлманската общност няма да приеме опитите за назначаване на лице, свързано с тоталитарния режим, като ръководител на мюсюлманското вероизповедание.
- В началото на годината премиерът Борисов беше в Турция. Тогава бяха поставени въпросите за връщането на българските църковни имоти, сред които е и болницата “Евлоги Георгиев” в Истанбул. Кое затруднява разрешаването на този проблем?
- Законът за фондациите, влязъл в сила през 2008 г., дава право на фондациите на малцинствата в Турция да правят постъпки пред компетентните турски институции за възстановяване собствеността на спорни имоти. Въпросът за правния статут на болницата "Евлоги Георгиев" може да се реши в рамките на този закон. Наред с това обаче удовлетворяването на молбата на България за "връщане собствеността на болницата", която от правна гледна точка още от основаването си никога не е принадлежала на българската държава, е въпрос, пораждащ затруднения.
- Ще дискутирате ли отново темата с пенсиите на българските изселници и равноправното третиране на българските граждани, работещи и живеещи в Турция?
- Десетки хиляди български граждани, принудени да се изселят в Турция през 1989 г., не могат да се пенсионират, тъй като няма как да обединят социалните осигуровки, платени в България, и тези, платени в Турция. За да разрешим този проблем, през 1998 г. предложихме на българската страна проект на спогодба, на който все още не сме получили отговор. Смятаме, че проблемът на хората в тази категория, който е общ и за двете страни, трябва да бъде решен, без да бъде обвързван с други теми. Очакваме конструктивен подход от българската страна за разрешаването на този казус. Той е част от дневния ред на съвместната комисия.
- В България беше коментирана идеята да бъде наложено вето на членството на Турция в ЕС, ако не платите финансови компенсации за имотите на изселниците от Източна Тракия.
- Съгласно Ангорския договор за приятелство между Турция и България от 1925 г. въпросът за двустранните имуществени претенции, отнасящи се за периода 1912-1925 г., е разрешен с отказа на двете страни от имуществени претенции за въпросния период. Що се отнася до имуществените въпроси, възникнали от двустранните преселвания, оставащи извън рамките на поетите ангажименти с Ангорския договор, както и с изключение на периода 1912-1925 г., залегнал в договора, Турция даде своето съгласие за разглеждането им в съвместната комисия.
От друга страна, вярвам, че членствотона Турция в ЕС ще има положителен ефект от гледна точка на разширяване на зоната на стабилност и сигурност в региона.
Това преди всичко се припокрива и с двустранните ни интереси. Имайки предвид, че Турция е 17-ата по големина икономика в света, 6-ата в Европа и 6-и по големина търговски партньор на ЕС, със своя 72-милионен пазар, както и с възможностите за стратегическо сътрудничество, които предлага, ползите за съседна България са налице. Всъщност конкретен пример за това е фактът, че през 2007 г., когато България бе приета за член на ЕС, търговският ни стокообмен достигна до най-високата си стойност от 5 млрд. долара, а Турция се превърна в първи експортен пазар за България. Бих искал да изразя своята благодарност на България за подкрепата, която оказва на Турция в процеса на присъединяване към ЕС и да напомня, че съгласно принципа на солидарност в евро-атлантическата общност Турция подкрепи членството на България в НАТО.
При всички положения обвързването на темата за имуществените въпроси с членството на Турция в ЕС не би съответствало на духа на отношенията на приятелство и сътрудничество между Турция и България.
- Важен ли е въпросът с членството на Турция в ЕС, след като у вас все повече хора подкрепят по-тясното сътрудничество с Близкия изток и ислямските страни, а тези, които се интересуват от бъдещето на страната ви в евроструктурите, намаляват все повече?
- Членството на Турция в ЕС е проект за модернизация, който е от стратегическо значение за страната. Поради тази причина не е възможно да се говори за отказ от идеята за членство в ЕС. Базирайки се на хода на преговорния процес, смятам, че не е правилно да се правят такива изводи, свързани с евроориентацията на Турция.
От географска и културна гледна точка Турция е част от Близкия изток и развитието на отношенията й с ислямските държави не представлява алтернатива на членството в ЕС. Напротив, установяването на приятелство и сътрудничество от страна на Турция като бъдещ член на ЕС със съседни страни от региони е ценност, която ще спомага за пренасянето на стабилност и сигурност от ЕС в съседните на съюза региони.
- Преди време чухме коментара на българския премиер Борисов, че няма да допуска повече турски инвеститори в България, ако "Мапа Дженгиз" не се справи с магистрала "Люлин". Знаете ли за този ултиматум?
- Консорциумът "Мапа Дженгиз", който строи автомагистрала "Люлин", е съставен от най-големите строителни фирми в Турция. Доколкото сме запознати, забавянето в проекта се дължи не само на фирмата изпълнител. Роля за забавянето има и закъснението в процедурите по отчуждаване, ненавременните плащания към изпълнителя и предаването на трасето за строителство със закъснение. Консорциумът е поел ангажимент до края на годината да завърши строежа на автомагистралата. За съжаление констатираме, че в този проект търговската конкуренция, повлияна от етнически препратки, придобива не толкова желан характер. В същото време икономическото сътрудничество е добра възможност за натрупване на опит при изграждането на общи проекти. Досега турските строителни предприемачи в България са предали в срок и с високо качество обектите, с които са били ангажирани. Като пример мога да спомена пътния участък Бургас-Карнобат, изграден от "Догуш холдинг", и част от софийското метро, чието строителство се извършва от същата фирма.
Турските строителни компании са осъществили много успешни инфраструктурни и строителни проекти в Близкия изток, Азия, Кавказкия регион и Руската федерация. Турският строителен сектор се нарежда на второ място в света след Китай по реализирани проекти в чужбина. Фирмите ни са се доказали с международния си опит, техническо и експлоатационно ноу-хау и качество на строителството.
Бих се радвал на присъствието им и на българския пазар. Вярвам, че реализирането на важни проекти от страна на турските строителни фирми ще продължи и тази тенденция ще допринесе за положителни резултати и за двете страни.
ВИЗИТКА
Роден на 26 февруари 1954 г.Премиерна Турция от 14 март 2003 г.
Преизбран убедителнона парламентарните избори през 2007 г. за втори мандат
Създател и лидерна Партията на справедливостта и развитието (ПСР) от 2001 г.
Печели изборитезакмет на Истанбул през март 1994 г.
Завършил е Стопанския факултет на университета "Мармара" през 1981 г.
Определякато първостепенен приоритет приемането на Турция в ЕС, но опонентите му го упрекват за прекалено тесните контакти с Иран
Trud, 04102010
0 коментара:
Публикуване на коментар