Къде си тръгнал, бе момче? За какво ти е този голям нож?”, питат трима полицаи, спрели съмнителен пешеходец по средата на пътя между Димитровград и село Крум. Часът е около 10 сутринта на 22 февруари 2012 г., стана ясно на делото за потресаващо убийство с расов мотив в Хасковския окръжен съд. Процесът продължава на 17 май.
“Отивам при баба ми в село Ябълково, а с ножа ще колим някакви животни”, отговаря младежът на полицаите. Казва се Станимир Колев (22 г.), безработен от Димитровград, сирак от малък, напълно отчаян от недоимък и липса на житейска перспектива. Униформените го качват в патрулката и го карат в Ябълково. Стигат до къщата на баба му в селото.
Посреща ги възрастна жена, която потвърждава, че Станимир е внук. Полицаите връщат големия нож и личната карта на младежа и си тръгват. Те дори не предполагат, че Станимир крие в задния джоб на дънките си няколко чифта хирургически ръкавици. Нито пък допускат, че той втори ден обикаля полето край Димитровград и си търси жертва.
“Две сутрини подред се будя с мисълта, че трябва да заколя някой ром”, признава Станимир по-късно на разпитите.
Пет минути след като полицаите потеглят, безработният младеж вади патронче водка “Савой” от джоба си. Отпива няколко глътки. После неочаквано се сбогува с баба си и си тръгва. Ядосан е, защото предишният ден е обикалял по пустите пътища, но не намерил жертва. Като излиза от Ябълково, тръгва по жп линията, за да не би пак да срещне полицаите.
Стига до чешма край линията. Там посяда, пресушава шишето с водката, хварля го и продължава. В местността Крумска тераса забелязва силует в далечината.
Някакъв възрастен мъж върви по дигата на р. Марица.
Някакъв възрастен мъж върви по дигата на р. Марица.
Това е 66-годишният Георги Минков, който живее в постройка край близките помпени станции. Работи за местен бизнесмен, който му е осигурил и подслон. Тръгнал е да търси паднали клони и съчки за печката и носи трион. Може би точно затова в замъгленото от алкохол и расова омраза съзнание на Станимир мъжът заприличва на ром.
Минков вижда доста късно приближаващия Станимир. Извиква му нещо, но гърлото му се сковава от ужас, когато вижда дългия нож в лявата ръка на младежа, който е надянал и хирургически ръкавици.
Георги усеща, че е в капан, вдига триона да се защити, но мощен ритник го избива от ръцете му. Станимир го подсича с крак и го обръща с лице към земята. Секунди по-късно идва пронизващата болка в гърлото, което е прерязано от ухо до ухо.
След като се уверява, че жертвата му не диша, Станимир става спокойно. Намира пряспа дълбок сняг, в която избърсва ножа от кръвта. Прибира острието в калъф, слага го в джоба си и продължава към Димитровград.
Убийството е разказано с впечатляващи подробности и спокойствие пред полицаи и магистрати. Може само да се предполага колко души е искал да заколи Станимир. Предишния ден той срещнал на дигата пазача Христо Николов. Мъжът бил с няколко кучета, които подгонили Станимир. Николов ги укротил и може би това е спасило живота му, като младежът се разколебал да го нападне.
Станимир изгорил окървавените ръкавици, заедно с още пет чифта, които бил купил в последните 2 дни от аптека край дома си.
Едва няколко дни след убийството трупът на Георги Минков е открит от работник в помпената станция. “Прерязани са меките тъкани, дихателният път, венозни съдове и лявата сънна артерия. Нарушена е целостта на прешлени на гръбначния стълб”, гласи заключението на съдебните медици след аутопсията.
Само ден е необходим на криминалистите от Димитровград, за да разкрият и заловят убиеца. Помага им и случайната среща на младежа с полицаите. Смята се, че те не са могли да предвидят замислите на Станимир, въпреки че им се сторил съмнителен.
След самопризнанията на младежа стана ясно, че зловещото убийство е извършено с расови подбуди, което шокира жителите на Димитровград.
В хода на разследването се установи, че Станимир имал тежко детство. Когато бил 8-годишен баща му починал и семейството му изнемогвало финансово. След като завършил осми клас, младежът зарязал училището. Работел каквото свари и почти за без пари. “Но дори и тази незавидна съдба не може да се смята за смекчаващо вината обстоятелство. По делото такива просто липсват", убеден е прокурорът Антон Попов.
“Освидетелстваният е незрял, изключително инертен, крайно повърхностен в мисленето си и импулсивен в действията си”, твърди психиатричната експертиза. Тестове показват, че коефициентът на интелигентност на Станимир е доста нисък. Но специалистите са категорични, че той няма психическо заболяване.
На последното заседание в съда в края на март Станимир бе доведен от затвора с прясно татуиран нацистки пречупен кръст на врата.
