Играта на Турция с бежанците

След идването на власт на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) през 2002 г. турската външна политика се преориентира към увеличаване влиянието на Анкара в рамките на бившата Османска империя. Това става чрез комбинация от успешна икономическа политика, ефективна дипломация и акцент върху историческите и културни връзки на Турция. Автор на геополитическата концепция, наречена

неоосманизъм

е представителят на академичните среди и настоящ министър на външните работи на Турция Ахмет Давутоглу.

Именно той е в основата на концепцията за нарасналите възможности чрез неоосманизма да се увеличава турското влияние и то не само в регионален план, или сред страните от арабския свят, но и в глобален мащаб.

Освен Централна Азия и Персийския залив, Балканите са основна лаборатория за нейното прилагане. Въпросът с бежанците се явява тест за прилагане на основните принципи на тази политика.

По официални данни на МВР досега границата с България са прекрачили над 8000 бежанци, предимно от Сирия и някои други арабски страни. Освен чисто хуманитарния аспект на това явление, непознато в новата история на България, този процес едва ли ще спре в обозримо бъдеще. Нещо повече, според всички прогнози, вкл. на международни хуманитарни организации, броят на бежанците ще се увеличава и през следващата година.

Има един въпрос, който става все по-актуален - колко от тези бежанци са такива според международно определение на това понятие и колко от тях имат съвсем друга цел за оставането си в България.

Безспорен е фактът, че бежанският процес в България се подкрепя от Турция. Иначе трудно можем да си обясним тяхното безпрепятствено движение във вътрешността на нашата южна съседка от граница до граница, която за разлика от България не е разграден двор.

Основания за подобно безпокойство е водената от Анкара политика на "отворени врати" към сирийските бежанци. Най-общо тази стратегия се състои от три основни елемента.
Първо, през октомври 2011 г. Турция удължи политиката на "временна закрила" за сирийските бежанци. Тя се основава на Директива на Европейския съюз от юли 2001 г., гарантираща закрилата на бежанци в случаи като кризата в Сирия.

На второ място политиката на "отворени врати" гарантира спазването на принципа за забрана на връщане. Тази забрана по същество изисква на бежанците да се предоставят добри условия.

Трето, турското правителство се ангажира да предостави възможно най-добрите условия за живот и хуманитарна помощ на бежанците. За тази цел са ангажирани Турския Червен полумесец и Председателството за управление на бедствия и извънредни ситуации към Министерския съвет (AFAD). За тези си усилия досега нашата южна съседка е получила над $100 млн. помощи.

Независимо от това по данни на ООН до края на годината техният брой в Турция ще достигне 1 млн. души. Политиката на "отворени врати" на Анкара става все по-опасна не само за Турция, но и за региона като цяло. Може би най-голямото предизвикателство е за България като страна - членка на ЕС. Това е предизвикателство и от гледна точка на националната сигурност.

Нека се върнем малко назад в историята и да си припомним един малко известен факт. В началото на 70-те години на миналия век, в разгара на кампанията за правата на човека, на редица китайски дисиденти им бе "разрешено" да напуснат страната, като им бе поставената една-единствена задача - да се установят трайно в съответната западна държава и пращат пари на Китай.

Така постепенно във всички големи градове по източното и западното крайбрежие на Съединените щати и в столиците на Западна Европа се оформиха цели китайски квартали, оградени с езикова и

културна "китайска стена"

непристъпна за заобикалящия ги западен свят.

Според анализатори китайците трето поколение изпълняват същите функции, както техните бащи и дядовци, но вече с добавена стойност-не само да пращат пари в Китай, но събират и изпращат търговска и икономическа информация в Китай.

Без съмнение турската страна максимално ще се възползва от тази ситуация да прокара свои вътрешно и външнополитически интереси, ползвайки като защита правото на сирийските бежанци да се установят в България. Въпросът е до каква степен и докъде България ще позволи това. 

БОЙКО ЛАЗАРОВ / Авторът е представител на Global Diplomatic Forum (London, UK).

TRUD.bg