„Девлет батмъш (държавата е „потънала”). Такава беднотия не съм видяла по време на Втората световна война, нито след 9 септември. Имам над 30 години стаж, а в момента получавам 170 лева пенсия и всичките ги давам за лекарства. Да дойдат тук министрите на Бойко Борисов и да преживеят с тези пари един месец. Да видим, дали ще издържат”. Това казва баба Фатма Мурад от ардинското село Китница. Срещаме я в слънчевия септемврийски ден в центъра на селото. Чака хранителните помощи от Европейския съюз. Тя е сред най-възрастните жители на селцето, сгушено между баирите на Родопа планина. Природата е красива, но тук са останали само пенсионери. Младите са избягали в Кърджали, Асеновград, Айтос, Пловдив и в чужбина.
Баба Фатмa е родена през 1929 година в близкото село Чернигово. На полето е от малка, родителите й били тютюнопроизводители. На 19-годишна възраст се омъжва в Китница. Със съпруга си Мюмюн Мурад, починал преди време били сплотено семейство и отгледали с голяма всеотдайност шест деца.
„Цял живот съм живяла в Китница, тук се чувствам най-добре. Повече от 40 години работих на тютюневите ниви от изгрев до залез. Със спечелените пари построихме къщата. Сега съм високо кръвно налягане, ходя само с бастун, но най-тежи самотата. Идват комшиите да си приказваме, но моите ги няма“, разказва възрастната родопчанка. Заради безработицата четири от децата й се изселват в Турция, останалите са в Кърджали.
Въпреки своите 83 години, баба Фатма е усмихната жена и може да се похвали с бъбривост и жизненост. Тайната на дълголетието според нея е чистия планински въздух и всекидневния физически труд. Баба Фатма не пие нищо друго освен вода, прясно мляко и айран. Храни се с произведеното от градинката.
Децата са най-голямото й богатство, има над 10 внуци и 4 правнуци.
Гюнер ШЮКРИ
