Исмаил Арамаз е посланик на Република Турция в България от 2010 г. Завършил е Университета в Кент и Лондонското училище по икономика и политически науки. Дипломат от кариерата, той е работил в турските посолства в Саудитска Арабия, Австрия, Казахстан, Афганистан. Бил е втори човек в турската мисия в НАТО в Брюксел.
- Г-н посланик, какво ще е посланието за перспективите на отношенията с Турция, което президентът Росен Плевнелиев ще чуе от домакините при първата си визата във вашата страна през тази седмица?
- Посланието ще е, че ние сме изключително доволни от отношенията с България в настоящия момент. Ние сме много добри приятели и съседи. Труция е вече втората най-голяма дестинация за българския износ след Германия. На тази основа ние бихме искали да развием нашите отношения още повече - от добри съседи към истински партньори.
- Коя е най-интересната част от визитата на президента?
- Разбира се, официалните срещи в Анкара. Но през втория ден президентът Плевнелиев ще посети и Истанбул, ще се срещне с представители на българската общност, ще посети българската църква „Свети Стефан“ и ще обядва с труски бизнесмени.
Той ще разгледа и строителната площадка на високоскоростната железопътна линия на тунела под Босфора, която вече е почти готова. Тя ще позволи на Турция да стане буквално врата за България към Кавказ и Близкия изток. До края на 2015 г. ще има готово разклонение до Капитан Андреево и оттам ще може да се стига с 300 км в час до границата с Грузия.
- Ще обсъдите ли и проблемните теми в двустраните отношения? Наскоро поставихте въпроса за качеството на българските университетски дипломи?
- Ще говорим и за дипломите. Много се радваме, че министърът на образованието г-н Сергей Игнатов ще бъде в делегацията на г-н Плевнелиев и съм сигурен, че неговите разговори ще доведат до важни резултати. Но искам ясно да подчертая, че за нас този въпрос е технически и ние много държим да продължим сътрудничеството си с България в областта на образованието.
- Ректори обаче ви обвиниха, че атакувате авторитета на българските университети. Очерта ли се взаимноприемливо решение на въпросите, които поставихте?
- Определено не беше атака срещу българските университети, а по-скоро срещу т.нар. консултантски фирми, или по-просто казано посредници, чиято роля се свежда до вземане на комисиони от турските студенти. Би било добре българските университети да работят директно със своите студенти. Ако български студент иска да учи в британски или американски университет, той ще кандидатства директно в него. Тук турските студенти трябва да кандидатстват само през тези консултантски компании, много от които са абсолютно безскрупулни. Те се интересуват само от парите. Готов съм да призная веднага, че повечето от тези посредници за съжаление са също турски граждани. Ние смятаме, че тяхната дейност трябва да бъде прекратена.
- Имаше и интерпретация, че така защитавате вашите уневерситети от българската конкуренция.
- Тя е напълно несъстоятелна. Бърз поглед върху реалните числа показва пълната несъстоятелност на подобни твърдения: Само през миналата година на централизирания кандидатстудентски изпит в Турция са се явили 1 600 000 кандидати за общо около 400 000 места. Другите 1,2 милиона трябва да отидат да учат някъде другаде. Дори и да искахме да ги задържим в Турция, не можем, защото капацитетът ни е твърде малък. В България традиционно идват да учат по няколко хиляди турски младежи и ние искаме те да продължат да идват в България.
Но искаме и да сме сигурни е, че когато български медицински университет издаде диплома на турски студент, то този човек е преминал пълноценно пълния курс на университетско образование. Защото той най-вероятно ще се върне в Турция и ще работи като лекар и трябва да имаме увереност, че ще знае какво да прави, когато някой му доведе дете с висока температура. Същото важи и за инженерите. Тя ще строят блокове, в които ще живеят хора.
Някои вестници изкривиха и думите ми, че съм искал полицай да пази всеки турски студент. И това трябва да кажа е умишлена дезинформация. Помолих да се осигури някаква форма на сигурност в университетските кампуси. Присъствието дори на един полицай или друг охранител би въздействало възпиращо на тези безскрупулни „посредници“. Искам да подчертая, че само преди три седмици имаше инцидент, при който един от тези посредници намушка три пъти с нож турски студент, който все още е в болница в Турция. И съм разочарован, че този инцидент не беше отразен от българските медии. За турските студенти това е наистина много голям проблем.
- За конкретни случаи на проблемни университети ли говорим или за общо недоверие в българските дипломи?
- Мисля, че университети като Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Шуменския университет „Константин Преславски“, Нов български университет (София), както и Американския университет в Благоевград са отлични учебни заведения. Има и много други добри университети. За съжаление някои от тези „посредници“ са установили твърде близки отношения с други университети и там има проблеми.
- Когато се заговори за отношения с Турция в България, изниква темата за компенсациите на тракийските бежанци. Този въпрос продължава ли да да създава пречки в българо-турските отношения?
- Мисля, че този въпрос не е съществен в отношенията ни. Понякога в анализите на връзките ни акцентът се поставя твърде много върху историята, без да се изтъква достатъчно доброто ни сътрудничество в настоящия момент. И определено, без да се отдава необходимата значимост на огромния потенциал за по-добро сътрудничество занапред.
- Но хиляди хора от няколко поколения тук се чувстват ощетени и имат претенции за компенсации. Това не ви ли притеснява и не може ли да се направи нещо за разрешаване на този проблем?
- Ние смятаме, че този въпрос е решен с подписания през 1925 г. Договор за приятелство между Турция и България. Според него двете страни доброволно се съгласяват да се откажат от всякакви взаимни имуществени искове и претенции за компенсации. Така че вярваме, че договорът от 1925 г. е разрешил въпросите с нашата история. Нашите граници са определени през 1913 г. след края на Втората балканска война. Така че няма смисъл от опити за ревизиране на историята. Ние не вярваме в историческия ревизионизъм.
- Споделяте ли мнението, изказано наскоро от лидера на ДПС Ахмед Доган, че Балканската война също била „своеобразен възродителен процес“?
- Ние се отнасяме с уважение към българската история и към българската култура. В същото време си мисля, че и ние се нуждаем от адекватно отношение. С малко разбиране може да си дадем сметка, че много мирни турци са изгубили живота си още в Руско-турската война от 1877-1878 г. Освен това Турция дава много човешки жертви и губи много в двете Балкански войни, когато огромно множество хора, може би над милион души, са прокудени от Балканите в Турция. Но нека оставим историците да се занимават с историята и нека останалите да гледаме в бъдещето – послание, което е становище и на българските държавни ръководители относно Македония.
- Турция през последното десетилетие отбеляза сериозен растеж. Имат ли основания вашите съседите, в това число и България, да се страхуват от силна Турция?
- Ние безрезервно уважаваме суверенитета и териториалната цялост на всички наши съседи. Нямаме териториални претенции и гранични спорове с никого. И на тази основа няма никакви основания да има опасения от задълбочаването на сътрудничеството с Турция. Ние не искаме да пренаписваме историята, нито дори да повдигаме исторически въпроси. Това, което желаем, е да да възстановим, да съживим традиционните икономически и културни връзки, които имаме с балканските страни. Не мисля, че има каквото и да било основание това да предизвиква някакви опасения.
- Има ли в Турция „неоосманизъм“?
- Убеден съм, че никой от нашите лидери не е използвал това понятие. Тези страхове нямат абсолютно никакви основания. С България искаме да имаме отношения на равнопоставеност и взаимна изгода. На тази основа няма нищо, което може да се загуби, но много може да се спечели от по-тясно сътрудничество между две съседни държави. България граничи с най-развитата част на Турция. По каквито и методи да се смята годишният доход на глава от населението в Турция вече надхвърля 11 000 долара. В европейската част на Турция има сериозна икономическа и промишлена дейност, така че по-близко сътрудничество би било наистина от голяма взаимна полза.
- А има ли Турция специална политика към турците и мюсюлманите в България?
- Турците в България са граждани на България, те са част от тази страна, и ние се отнасяме към тях точно така - както към равнопоставени граждани, които живеят тук, нищо повече и нищо по-малко. Турция няма някаква специална политика или намерения, насочени към турските или мюсюлманските общности тук.
- И все пак в българския политически живот отношенията с Турция винаги са били важни за партия като ДПС например и дори обвити в известна мистерия. Има ли турската държава специални отношения с тази българска партия?
- Няма мистериозни отношения между турската държава и ДПС, ако това имате имате предвид. Важни са връзките между Турция и турците в България. И тези връзки са абсолютно основателни. В тях няма нищо неуместно или прикрито, те са абсолютно прозрачни. Аз поддържам връзките си съвсем открито чрез мобилния си телефон или имейл. Посещенията ми в регионите с турско население и срещите ми там са винаги публични и открити.
Що се отнася до ДПС, то тя е част от българската политическа система. А разбирам, че скоро в България ще има и още една нова партия, основана от Касим Дал и Корман Исмаил.
Мисля, че нямаме съмнение, че бъдещето на България е в Европейския съюз. И в тази връзка много ми се иска ДПС и споменатата по-горе нова партия да са по-ориентирани към Европейския съюз. Защото моето лично мнение и впечатление е, че турците в България също вярват в европейския проект. Те подкрепят все по-пълната интеграция на България в Европейския съюз, що се отнася до развитие на демокрацията, подобряване на управлението и зачитане на човешките права. Но честно казано, съм разочарован, че досега ДПС не стана по-ориентирана към ЕС партия. Ще припомня, че България стана член на ЕС, а преди това и на НАТО, когато ДПС беше партньор в управляващата коалиция. Така че е логично да се очаква, те да бъдат активен поддържник на европейския проект на България. ДПС би могла да заяви, че ще работи с всяка партия, която желае по-близко сътрудничество с ЕС. Вярвам, че повечето турци в България искат партията, което ги представлява, да бъде по-европейска и да работи за по-голяма интеграция в Европейския съюз. Например аз бих искал да видя повече жени в ръководството на ДПС, там почти няма жени. А и няма достатъчно наблягане върху демократичните ценности, доброто управление, високите стандарти в човешките права. Не разбирам защо това е така. Знам, че ДПС ще има партийна конференция през януари. Надявам се, че настоящите лидери на партията ще решат да подмладят партията и да я направят по-демократична и по-прозрачна. И мисля, че такава трансформация е много необходима, защото голямата цел би трябвало да е по-пълната интеграция на турците в България в българското общество.
-А смятате ли, че новата партия на Касим Дал би била жизнеспособна алтернатива?
- Това ще го решат гласоподавателите. Турция няма позиция по това и решението не е наше. То ще бъде само на българските граждани. Аз лично бих желал да видя по-голям акцент върху членството на България в ЕС, подчертан интерес към високите стандарти в доброто управление и прозрачността. Това са важните въпроси, а не отношенията между личностите и партиите, а още по-малко техните отношения с Турция, която в крайна сметка е чужда страна, и не може и не иска да се меси в българската политика.
Интервю на Петър ПЕТРОВ , Преса
- Г-н посланик, какво ще е посланието за перспективите на отношенията с Турция, което президентът Росен Плевнелиев ще чуе от домакините при първата си визата във вашата страна през тази седмица?
- Посланието ще е, че ние сме изключително доволни от отношенията с България в настоящия момент. Ние сме много добри приятели и съседи. Труция е вече втората най-голяма дестинация за българския износ след Германия. На тази основа ние бихме искали да развием нашите отношения още повече - от добри съседи към истински партньори.
- Коя е най-интересната част от визитата на президента?
- Разбира се, официалните срещи в Анкара. Но през втория ден президентът Плевнелиев ще посети и Истанбул, ще се срещне с представители на българската общност, ще посети българската църква „Свети Стефан“ и ще обядва с труски бизнесмени.
Той ще разгледа и строителната площадка на високоскоростната железопътна линия на тунела под Босфора, която вече е почти готова. Тя ще позволи на Турция да стане буквално врата за България към Кавказ и Близкия изток. До края на 2015 г. ще има готово разклонение до Капитан Андреево и оттам ще може да се стига с 300 км в час до границата с Грузия.
- Ще обсъдите ли и проблемните теми в двустраните отношения? Наскоро поставихте въпроса за качеството на българските университетски дипломи?
- Ще говорим и за дипломите. Много се радваме, че министърът на образованието г-н Сергей Игнатов ще бъде в делегацията на г-н Плевнелиев и съм сигурен, че неговите разговори ще доведат до важни резултати. Но искам ясно да подчертая, че за нас този въпрос е технически и ние много държим да продължим сътрудничеството си с България в областта на образованието.
- Ректори обаче ви обвиниха, че атакувате авторитета на българските университети. Очерта ли се взаимноприемливо решение на въпросите, които поставихте?
- Определено не беше атака срещу българските университети, а по-скоро срещу т.нар. консултантски фирми, или по-просто казано посредници, чиято роля се свежда до вземане на комисиони от турските студенти. Би било добре българските университети да работят директно със своите студенти. Ако български студент иска да учи в британски или американски университет, той ще кандидатства директно в него. Тук турските студенти трябва да кандидатстват само през тези консултантски компании, много от които са абсолютно безскрупулни. Те се интересуват само от парите. Готов съм да призная веднага, че повечето от тези посредници за съжаление са също турски граждани. Ние смятаме, че тяхната дейност трябва да бъде прекратена.
- Имаше и интерпретация, че така защитавате вашите уневерситети от българската конкуренция.
- Тя е напълно несъстоятелна. Бърз поглед върху реалните числа показва пълната несъстоятелност на подобни твърдения: Само през миналата година на централизирания кандидатстудентски изпит в Турция са се явили 1 600 000 кандидати за общо около 400 000 места. Другите 1,2 милиона трябва да отидат да учат някъде другаде. Дори и да искахме да ги задържим в Турция, не можем, защото капацитетът ни е твърде малък. В България традиционно идват да учат по няколко хиляди турски младежи и ние искаме те да продължат да идват в България.
Но искаме и да сме сигурни е, че когато български медицински университет издаде диплома на турски студент, то този човек е преминал пълноценно пълния курс на университетско образование. Защото той най-вероятно ще се върне в Турция и ще работи като лекар и трябва да имаме увереност, че ще знае какво да прави, когато някой му доведе дете с висока температура. Същото важи и за инженерите. Тя ще строят блокове, в които ще живеят хора.
Някои вестници изкривиха и думите ми, че съм искал полицай да пази всеки турски студент. И това трябва да кажа е умишлена дезинформация. Помолих да се осигури някаква форма на сигурност в университетските кампуси. Присъствието дори на един полицай или друг охранител би въздействало възпиращо на тези безскрупулни „посредници“. Искам да подчертая, че само преди три седмици имаше инцидент, при който един от тези посредници намушка три пъти с нож турски студент, който все още е в болница в Турция. И съм разочарован, че този инцидент не беше отразен от българските медии. За турските студенти това е наистина много голям проблем.
- За конкретни случаи на проблемни университети ли говорим или за общо недоверие в българските дипломи?
- Мисля, че университети като Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Шуменския университет „Константин Преславски“, Нов български университет (София), както и Американския университет в Благоевград са отлични учебни заведения. Има и много други добри университети. За съжаление някои от тези „посредници“ са установили твърде близки отношения с други университети и там има проблеми.
- Когато се заговори за отношения с Турция в България, изниква темата за компенсациите на тракийските бежанци. Този въпрос продължава ли да да създава пречки в българо-турските отношения?
- Мисля, че този въпрос не е съществен в отношенията ни. Понякога в анализите на връзките ни акцентът се поставя твърде много върху историята, без да се изтъква достатъчно доброто ни сътрудничество в настоящия момент. И определено, без да се отдава необходимата значимост на огромния потенциал за по-добро сътрудничество занапред.
- Но хиляди хора от няколко поколения тук се чувстват ощетени и имат претенции за компенсации. Това не ви ли притеснява и не може ли да се направи нещо за разрешаване на този проблем?
- Ние смятаме, че този въпрос е решен с подписания през 1925 г. Договор за приятелство между Турция и България. Според него двете страни доброволно се съгласяват да се откажат от всякакви взаимни имуществени искове и претенции за компенсации. Така че вярваме, че договорът от 1925 г. е разрешил въпросите с нашата история. Нашите граници са определени през 1913 г. след края на Втората балканска война. Така че няма смисъл от опити за ревизиране на историята. Ние не вярваме в историческия ревизионизъм.
- Споделяте ли мнението, изказано наскоро от лидера на ДПС Ахмед Доган, че Балканската война също била „своеобразен възродителен процес“?
- Ние се отнасяме с уважение към българската история и към българската култура. В същото време си мисля, че и ние се нуждаем от адекватно отношение. С малко разбиране може да си дадем сметка, че много мирни турци са изгубили живота си още в Руско-турската война от 1877-1878 г. Освен това Турция дава много човешки жертви и губи много в двете Балкански войни, когато огромно множество хора, може би над милион души, са прокудени от Балканите в Турция. Но нека оставим историците да се занимават с историята и нека останалите да гледаме в бъдещето – послание, което е становище и на българските държавни ръководители относно Македония.
- Турция през последното десетилетие отбеляза сериозен растеж. Имат ли основания вашите съседите, в това число и България, да се страхуват от силна Турция?
- Ние безрезервно уважаваме суверенитета и териториалната цялост на всички наши съседи. Нямаме териториални претенции и гранични спорове с никого. И на тази основа няма никакви основания да има опасения от задълбочаването на сътрудничеството с Турция. Ние не искаме да пренаписваме историята, нито дори да повдигаме исторически въпроси. Това, което желаем, е да да възстановим, да съживим традиционните икономически и културни връзки, които имаме с балканските страни. Не мисля, че има каквото и да било основание това да предизвиква някакви опасения.
- Има ли в Турция „неоосманизъм“?
- Убеден съм, че никой от нашите лидери не е използвал това понятие. Тези страхове нямат абсолютно никакви основания. С България искаме да имаме отношения на равнопоставеност и взаимна изгода. На тази основа няма нищо, което може да се загуби, но много може да се спечели от по-тясно сътрудничество между две съседни държави. България граничи с най-развитата част на Турция. По каквито и методи да се смята годишният доход на глава от населението в Турция вече надхвърля 11 000 долара. В европейската част на Турция има сериозна икономическа и промишлена дейност, така че по-близко сътрудничество би било наистина от голяма взаимна полза.
- А има ли Турция специална политика към турците и мюсюлманите в България?
- Турците в България са граждани на България, те са част от тази страна, и ние се отнасяме към тях точно така - както към равнопоставени граждани, които живеят тук, нищо повече и нищо по-малко. Турция няма някаква специална политика или намерения, насочени към турските или мюсюлманските общности тук.
- И все пак в българския политически живот отношенията с Турция винаги са били важни за партия като ДПС например и дори обвити в известна мистерия. Има ли турската държава специални отношения с тази българска партия?
- Няма мистериозни отношения между турската държава и ДПС, ако това имате имате предвид. Важни са връзките между Турция и турците в България. И тези връзки са абсолютно основателни. В тях няма нищо неуместно или прикрито, те са абсолютно прозрачни. Аз поддържам връзките си съвсем открито чрез мобилния си телефон или имейл. Посещенията ми в регионите с турско население и срещите ми там са винаги публични и открити.
Що се отнася до ДПС, то тя е част от българската политическа система. А разбирам, че скоро в България ще има и още една нова партия, основана от Касим Дал и Корман Исмаил.
Мисля, че нямаме съмнение, че бъдещето на България е в Европейския съюз. И в тази връзка много ми се иска ДПС и споменатата по-горе нова партия да са по-ориентирани към Европейския съюз. Защото моето лично мнение и впечатление е, че турците в България също вярват в европейския проект. Те подкрепят все по-пълната интеграция на България в Европейския съюз, що се отнася до развитие на демокрацията, подобряване на управлението и зачитане на човешките права. Но честно казано, съм разочарован, че досега ДПС не стана по-ориентирана към ЕС партия. Ще припомня, че България стана член на ЕС, а преди това и на НАТО, когато ДПС беше партньор в управляващата коалиция. Така че е логично да се очаква, те да бъдат активен поддържник на европейския проект на България. ДПС би могла да заяви, че ще работи с всяка партия, която желае по-близко сътрудничество с ЕС. Вярвам, че повечето турци в България искат партията, което ги представлява, да бъде по-европейска и да работи за по-голяма интеграция в Европейския съюз. Например аз бих искал да видя повече жени в ръководството на ДПС, там почти няма жени. А и няма достатъчно наблягане върху демократичните ценности, доброто управление, високите стандарти в човешките права. Не разбирам защо това е така. Знам, че ДПС ще има партийна конференция през януари. Надявам се, че настоящите лидери на партията ще решат да подмладят партията и да я направят по-демократична и по-прозрачна. И мисля, че такава трансформация е много необходима, защото голямата цел би трябвало да е по-пълната интеграция на турците в България в българското общество.
-А смятате ли, че новата партия на Касим Дал би била жизнеспособна алтернатива?
- Това ще го решат гласоподавателите. Турция няма позиция по това и решението не е наше. То ще бъде само на българските граждани. Аз лично бих желал да видя по-голям акцент върху членството на България в ЕС, подчертан интерес към високите стандарти в доброто управление и прозрачността. Това са важните въпроси, а не отношенията между личностите и партиите, а още по-малко техните отношения с Турция, която в крайна сметка е чужда страна, и не може и не иска да се меси в българската политика.
Интервю на Петър ПЕТРОВ , Преса