МАЙЧИН ЕЗИК

(ПО СЛУЧАЙ 21 ФЕВРУАРИ – МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА МАЙЧИНИЯ ЕЗИК)

Доц. д-р Касим Юнусов

Онова, с което най-силно ни впечатлява околната действителност е нейното изключително разнообразие и пъстрота. Впрочен в това се крие и нейната красота Това се отнася както за природата с нейните изумителни, неповторими прелести, така и за човешкия свят с различните езици на хората, с техните култури, нрави, традиции, добродетели и др. ценности. Но тук особено ни удивляват огромният брой езици, с които общуват хората по между си. Като започнем от тези които се използват от стотина души, до тези чрез които комуникират десетки и стотици милиони хора по света.
Както в миналото, така и в най-новата история на човечеството е имало опити за надмощие и за насилственото налагане на едни езици, лишавайки от това свещено право други езици. Именно тези размирици и борби на народите за извоюване на право на съществуване на своите езици, е послужило като основание на ЮНЕСКО за обявяване на международен ден на майчиния език.
Както е известно по решение на ЮНЕСКО от 2000 г. официално 21 февруари се чества като Международен ден на майчиния език. Мисля, че и за напред този ден ще заема особено място в съвременната история на човечеството и ще допринесе за културното развитие на народите .
Съществуват няколко обстоятелства, свързани с необходимостта и актуалността на Международния ден на майчиния език, който тази година се чества за 11 път. Изхождайки най-общо от същността и изключителното значение на езика и на майчиния език в т.ч., ЮНЕСКО определя като основна цел на този ден подкрепата на културното и езиковото многообразие.
ЮНЕСКО защитава идеята, че езиковото многообразие е най-мощното средство за опазването на материалното и духовното наследство на човечеството. Тази световна организация за образование, наука и култура активно подкрепя всички страни, които поощряват езиковото многообразие и покровителстват обучението по майчин език и защитават културното многообразие на своите граждани.
Другото обстоятелство, извикало на живот Международния ден на майчиния език е свързано с някои тревожни проблеми, възникващи в развитието на съвременните езици. Някои отрицателни социални, икономически, културни и др. процеси протичащи в живота особено на малките нации и етнически общности, живеещи в света, поставят в опасност езиците им и не след дълго те причиняват тяхното изчезване (умиране). Впрочем повече от половината от над 6000 езици, останали днес да съществуват, са застрашени от изчезване. По данни на ЮНЕСКО всеки месец умират два езика. Според песимистичните прогнози към края на 21 век, сега съществуващите езици ще намалеят 2 пъти. За запазването на майчиния език, експертите препоръчват неговото използване при изучаването му в училище заедно с официалния език. Въпреки различните служби, които изпълняват в обществото, тези два езика (официалния и майчиния) могат да се развиват без да влизат в противоречие, във взаимовръзка и хармония.
В светлината на гореспоменатата линия на ЮНЕСКО и отправения от него апел към страните по повод на 21 февруари Международния ден на майчиния език, искам накратко да споделя някои мисли по проблема за майчиния език у нас. В периода на преход към демокрация на страната ни, още през 90-те години на миналия век, този въпрос бе в полезрението на политическите сили и на властващите правителствата. Можем да кажем, че бяха положени доста усилия за положителното му решение. В рамките на приетите закони бяха предоставени възможности на всички малцинства свободно да общуват по между си на своя майчин език, да го изучават в училище и да развиват своята култура.
Изразявайки своето уважение към всички малцинства и на техния майчин език, по-нататък ще споделя някои мисли относно майчиния език на турското малцинство.
За развитието на майчиния (а и не само на майчиния) език, за неговото запазване и поддържане най-значимa и ефективна мярка е неговото изучаване в училище. След проведените дебати по този въпрос се избра обучението по него да стане като избираем предмет. Но в практическото реализиране на тази форма настъпиха редица промени. От началото (1992/1993) до 2001 г. турски език се изучаваше 4 часа седмично като избираем предмет. От 2001 г. обучението по майчин език се вкара в групата на Свободно избираеми и Задължително избираеми предмети. Броят на часовете се определя по преценка да директорите на училищата. Затова във всяко училище решението е различно. В някои училища се практикува по два часа в двете форми (СИП и ЗИП). В други училища обаче по някакви съображения единия час от СИП се дава на друг предмет и за турския остава един час и 2 часа се взема като ЗИП. От друга страна обучението по майчин език се постави в зависимост от задължително подадени молби от родителите, за съгласието им децата да посещават учебните часове. В резултат на въведените в учебния процес едни или други ограничения, например в област Кърджали през миналата учебна година от 17-18 хиляди ученици само около 4000 ученици изучаваха майчиния си език. А за учебниците да не говорим, от 1992 г. не се издадени нови учебници. Положението в другите краища с по-компактно турско население е още по–грозно.
За да ни е по-ясна картината по темата към казаното трябва да прибавим и нехайството на определен кръг родители, тяхната слаба заинтересованост към проблема. От друга страна, голяма част от учениците не полагат никакво старание и упоритост в този учебен процес. Предвид всичко това, можем да кажем, че обучението по турски език не се осъществява в съответствие с потребностите и съществуващите възможности, а резултатите – незадоволителни.
Майчиният език се развива паралелно, в тясна връзка с официалния език в страната. Официалният език в нашата страна е български език. Пълноценното и активно участие на гражданите в обществения живот, тяхната най-ефективна професионална реализация, както и израстването им като компетентни специалисти, неизбежно изискват отличното владеене на официалния език.
Българските турци осъзнават добре тези изисквания, свързани с официалния език, породени от обективните условия, както и фиксираните в конституцията клаузи. Не само това, те проявяват стремеж и желание да ползват свободно и на добро ниво този език. Мога без никакво притеснение да твърдя, че една голяма част от тях, включваща млади и по-възрастни, владеят на много високо ниво българския език. Естествено ако се опитаме да направим едно общо оценяване на езиковата култура на това малцинство, трябва да признаем, че сред него има групи, които ползват официалния език задоволително, а и такива – на незадоволително равнище. Последните са предимно живущите в селата учащи се и възрастни граждани.
Можем обаче твърдо да заявим, че в основата на много сериозните проблеми, свързани с ползването на официалния език от малцинствата, пък и не само от тях, лежи функционирането една твърде неефективна, неуспешна образователна система у нас, внедрена в периода на демокрацията. Поради недостатъците и слабостите, идващи от този основен фактор, съществуват твърде много и сериозни празноти не само в езиковата подготовка на малцинствата, а и в обучението и образованието на всички учащи се от предучилищните заведения до университета, в т.ч.и на тези от български произход. По данни от официални източници, днес над половината от завършилите средно образование са неграмотни. Заради още много други безобразия можем да кажем, че образованието ни е в трагично състояние. Но това е друга тема.
На изтъкнатите тук специфики, обстоятелства и недостатъци се позоваваме не за някакво оправдание. Смятам, че те могат да бъдат преодолени чрез упорита работа на всеки индивид. Уверен съм, че проявявайки голямо старание, работейки системно, без да щадят труда си, ученици и други граждани могат да овладяват прекрасно, както майчиния си език така и официалния език. В това съм много сигурен. Има и друго. Радостта, изпитана от продукта, спечелен с цената на големи усилия е много по-друга, тя е просто цяло щастие. Струва си за майчиния и официалния езици да се преживеят такива емоции.
Според някои крайно националистически среди у нас, по-слабото владеене на официалния език от определени части на българските турци се дължи на майчиния език. Отивайки по-далеч, те твърдят, че говоренето на турски накърнявало българските национални интереси, дори представлявало заплаха за страната. Затова те предлагат въобще да се забрани говоренето на турски. Същите са категорично против 10 минутните новини на турски език, излъчвани по БНТ и настоятелно искат от ръководителите на правителството незабавното им сваляне от програмите.
Преди всичко можем да им напомним една много стара, но неизвестна на тях истина, че майчиният език помага изключително много при усвояването на друг език. Той се гради върху основата на майчиния език. Колкото по добре владее един човек майчиния си език, толкова по-добре и правилно, пък и сравнително по-лесно, той може да усвои другия език.
Слуховете, че турският език засяга българските национални интереси, вреди на тях, са само една клевета. В този план бих превел един много съществен пример. От освобождението на България от османското владичество до 1944 г., турските деца у нас учеха само в турските училища. От 1944 до средата на 60-те години учениците турчета изучаваха турски език и литература до 11. клас. Това обстоятелство не причини никакви злини, вреди на България, не се нарушиха нито спокойствието, нито реда, нито политическия режим в страната. Тъкмо обратно, особено през втория (социалистически) период (до 70-те години) чрез този език бяха създадени прекрасни културни и литературни творби. Чудесните представления на турските театри, които работеха тогава, прославиха страната ни в света. Така че всички малцинства, в т.ч. и българските турци, със своята етническа култура внасят нюанс, багра в българската национална култура и я обогатяват още повече.
В същото време българските турци не остават затворени в сравнително тесните рамки на етническата си култура. Те никога не са останали чужди на езика, културата, песните и танците, на традициите, добродетелите, и на другите ценности на българския народ. Техните сърца са изпълват с радост и вълнения, както от своите етнически културни продукти (песни, танци и др.), така и от българските национални (а и други) културни продукти.
За съжаление хора с промити мозъци, носители на тежки предубеждения, задни мисли и подобни, не е възможно да разберат и да асимилират тяхната по специфична душевност. Въпреки съвместния ни живот в тези земи в продължения на векове, третирането на малцинствата в т.ч. и на българските турци като чуждо тяло в социалния организъм на България, може да се окачестви и като невежество и като неприятно разбиране и поведение. Малцинствата у нас не заслужават подобно отношение.
Днес светът навлезе в съвсем нов етап в своето развитие. Една от най-значимите негови особености е свободното движение на хората от една в друга държава, правото им да отседнат свободно в избраната от тях страна, да получат образование в нея, да работят. Езиковите, религиозните и културните различия не пречат на този глобален процес, да живеят в мир и спокойствие. От тази гледна точка, посланието на тази световна организация за образование, наука и култура по случай Международния ден на майчиния език, за опазване на езиковото и културното многообразие и неговото поддържане, отправеното към страните, има изключителен смисъл и актуално значение. Смятам, че като граждани на страна членка на Европейския съюз, ни се полага да бъдем достойни на повелята на времето.