Герои за партийна употреба

петък, октомври 26, 2012 |

Герои за партийна употреба
Eмил Спахийски
Генерал Васил Делов е предложен за орден “Стара планина първа степен с мечове” - най-високото държавно отличие. Посмъртно. Ето това ми дойде в повече. На това казвам аз политически цинизъм - да употребяваш герои за партийни цели. И няма да ми минат провокации от сорта: “Значи ти не зачиташ освободителя на Родопите?” О, да, уважавам героите. Ген. Делов със сигурност заслужава много повече от орден “Стара планина” - например да не го замесват в политика на етническо противопоставяне. Какво ще кажете за това? Какво ще кажете да отдадем заслуженото уважение и покой на душата му?
Сега е важно да си припомним историята и да видим какво се случва днес, кои са актьорите, към какво се стремят и чак тогава да правим оценки и заключения.
Делов е един от десетките генерали и стотиците офицери, извоювали правото на България да съществува. Във военното училище той е възпитал повечето от офицерите в Българската армия, станали сетне герои в следващите четири войни, но след това е забравен за дълго заради рода си. Генералът е от редките благородни и доблестни българи, продължили делото на своя род - освобождението на българския народ. По бащина линия е племенник на Г. С. Раковски.
Майката на Делов е сестра на великия Гаврил Кръстевич. Хм... Ето сега я оплескахме. Веднага се сещам, че Гаврил Кръстевич е много спорна личност в българската история. Отричан, даже мразен. От една страна, Кръстевич е човекът, който е допринесъл изключително много за възраждането на българския народ - написал е кодекса на Българската екзархия, бил е дясната ръка на княз Богориди (о, пък този колко е незачитан от българската история). От друга страна, Кръстевич е работел в администрацията на Османската империя на много високи постове - член на Диван-и-ахкям-и-адлие (османския ВСС), а след това е управлявал Източна Румелия до деня, в който четниците от Съединението го арестуват.
Не се учудвайте, че до този момент не сте чували много за генерал Делов. Всяка епоха е имала основание да го държи в ъгъла на историята.
Но ето - политиката, която го беше забравила, сега го употребява - паметник, градинка на негово име (може би), предложение за почетен гражданин (но не стана). Малко смешно звучи, но Освободителя на Родопите е предложен за “Стара планина”. Заради него се изпокараха партийните партизани в града. БСП и ГЕРБ са съюзници срещу ДПС.
 Защо орден “Стара планина”? Защо сега? Защо не миналата година, когато се навършиха 150 г. от рождението му? Орденът се предлага като алтернатива на отказаното от общинския съвет на града звание “Почетен гражданин”, предложено от инициативен комитет. Аз така и не разбрах какви бяха мотивите на доминираната от ДПС община, че да политизират и възпламенят стогодишния юбилей от освобождението на Кърджали. Самото звание е малко абстрактно и не си струваше да се стига дотук, но очевидно битката за Родопите продължава.
На война - като на война. Инициативен комитет начело с депутатката от Кърджали Цвета Караянчева, която е и зам.-председател на ПГ на ГЕРБ, вече събира подписка за прословутия орден. Така напрежението в града стана още по-голямо.
Дамата е пълководецът на ГЕРБ-ерите в Родопите - вероятно вече се вижда в ролята си на нов освободител на планината, но този път не от османлиите, а от ДПС. Това обаче не е освобождение, а глупаво тласкане към етническо противопоставяне.
Очевиден е стремежът на ГЕРБ да се представи като алтернатива на ДПС в смесените райони и Турция. Караянчева е един от идеолозите на тази политика. Само преди месец тя доведе цяла група от турски изселници от организацията “Бултюрк” да присъстват на заседание на парламента. Преди това два пъти ходи до Турция, за да се среща с тях. По различен начин ГЕРБ се опитва да създаде свои структури в рамките на Турция сред бежанците от България. Тя често заявява, че
ДПС вече не е посредник между българи и турци. Тук не искам да коментирам ДПС и политиката на партията в този район, нито неадекватната реакция на кмета Хасан Азис и общинския бос Раиф Мустафа, защото няма да ми стигне място. Факт е, че Движението получи един звучен шамар около данданията, но ако Караянчева познаваше добре политическата наука, щеше да бъде наясно, че ДПС ще трансформира лесно негатива в позитив.
Междуетническите отношения са нещо прекалено деликатно, за да се заиграват политиците с нея заради партийни интереси.
Ако искаме да почитаме ген. Делов и всички български офицери - нека учим повече история. Ако искаме да раздаваме ордени и почетни титли, нека намерим достойни български граждани, които да бъдат пример за останалите. Ако ще правим политика, много моля да не палим етнически страсти. Никой няма желание тук да става Косово, Босна, Ливан. Ако ГЕРБ и в частност Караянчева искат да победят ДПС, може - повече закон, борба с корупцията, нови работни места, поминък - това е трудният, но единствено печеливш път.
trud.bg