Kаузата “Изгори, за да светиш” стана символ на протестите в България през зимата на 2013 година. Шестима българи се самозапалиха от отчаяние от началото на годината досега. Трима от тях починаха. Пред камера на живо бизнесмен с проблеми с правосъдието си отряза един от пръситте на ръцете. Онзиден самотен баща на две деца заплаши, че ще си направи харакири. А колко на брой са “нормалните”, редови самоубийства, чийто мотив също е преди всичко икономическата безизходица?
“Изгори, за да светиш” е останал в историята като антифашистки призив за въоръжените групи на комунистите срещу властта в България преди 9 септември, (има и филм с такова заглавие - режисьор Неделчо Чернев, сценарист Антон Дончев - 1976 г.), днес тази кауза на доброволно самоунищожение стана актуална заради хората факли, които избират крайната форма на протест - да изгорят, за да провокират властите, обществото, приятелите си, семейството и близките си.
България е в сериозна депресия. А вълната от самозапалвания от февруари насам
травмира допълнително цялото общество.
И въпреки това тази ужасно болезнена смърт не е феномен за страната ни. Според доклад на “Лекари без граници”, цитиран и от списание “Икономист”, между 1983 и 2002 г. България е регистрирала по 7,4 самозапалвания годишно. Повечето от тях са били политически мотивирани. Никога досега обаче тези самоубийства не са привличали общественото внимание така, както сега.
травмира допълнително цялото общество.
И въпреки това тази ужасно болезнена смърт не е феномен за страната ни. Според доклад на “Лекари без граници”, цитиран и от списание “Икономист”, между 1983 и 2002 г. България е регистрирала по 7,4 самозапалвания годишно. Повечето от тях са били политически мотивирани. Никога досега обаче тези самоубийства не са привличали общественото внимание така, както сега.
Първи пламна Пламен. 36-годишният фотограф от Варна се подпали на 20 февруари и бе обявен за българския Ян Палах.
Хората се сепнаха, тъй като благодарение на медиите и интернет всеки разбра за смъртта му. Да изгориш жив, е възможно най-болезнената смърт, която можеш да си причиниш. Именно заради това този род протести обикновено не оставят безучастни обществеността и са предпочитани като начин за политически или социален протест. Българите се сепнаха, защото самозапалванията досега се смятаха по-скоро за азиатски феномен, започнал в Тибет. Доброволно в пламъци изгаряха или протестиращи срещу окупацията на Китай тибетски монаси, или индийски вдовици.
Политическите самозапалвания обаче са много по-разпространени, отколкото смятаме. Преглед на самоубийствата по икономически или политически причини в Европа през последните две години показва, че кризата взима своите жертви. Буквално. Като немалко хора избират именно огъня за своя протест срещу внезапния срив на живота им. Прави впечатление, че февруари е бил месецът с най-много самозапалвания в Европа
досега.
досега.
Тази година трима души се самозапалиха в Испания заради проблеми с ипотеките си. - двама мъже и една жена. Мъжете починали по-късно от раните си. Единият от тях е бил безработен и с големи дългове. Преди да се полее с бензин, той извикал към околните, че вече няма пари дори за храна. В средата на февруари жена се самозапали в банка в Алмасора до Валенсия. Тя влязла в местния клон, поляла се с бензин и преди да запали кибритената клечка, изкрещяла: “Отнехте ми всичко!” Откарана е с тежки изгаряния в болница. Животът все още е в опасност.
Испанският съюз на психиатрите алармира, че наблюдава обезпокоително увеличение на самоубийствата в страната през последните месеци. Причината най-често са финансови затруднения, породени от икономическата криза. Официални данни за самоубийствата в Испания обаче не се публикуват от 2010 година.
Вълна от самоубийства има и във Франция. На 13 февруари в пламъци загина 43-годишен французин. Той се самозапалил в бюрото по труда в Нант, за да протестира срещу решението на властите да му спрат помощта за безработни.
Два дни по-късно, на 15 февруари, се самозапали 49-годишен мъж пред дома си в Сант Куен. Той също останал без помощи за безработни. Оживя, но е с тежки изгаряния по
ръцете, лицето и горната част на тялото.
Два дни по-късно, на 15 февруари, се самозапали 49-годишен мъж пред дома си в Сант Куен. Той също останал без помощи за безработни. Оживя, но е с тежки изгаряния по
ръцете, лицето и горната част на тялото.
В същия ден има още две самозапалвания във Франция – на един 16-годишен ученик и на възрастен мъж. Мотивите и при двете обаче засега не са ясни.
Франция вече влезе в историята с най-много самоубийства заради кризата в Европа в рамките на една и съща компания: “Франс Телеком”.
Франция вече влезе в историята с най-много самоубийства заради кризата в Европа в рамките на една и съща компания: “Франс Телеком”.
През 2011 година на паркинга пред фирмата се самозапали 57-годишен служител в компанията. Той загина, а мотивите са били нечовешки работни условия и предстоящи съкращения. От началото на кризата “Франс Телеком” съкрати хиляди свои служители и въведе спорната програма time to move (време да се раздвижим), която предвижда всеки служител да бъде местен спонтанно и без предупреждение в различни селища и на различни длъжности по усмотрение на ръководството. От 2008 г. до 2011 г. живота си отнеха 60 служители на фирмата.
Тази история гърмя от първите страници на вестниците, но сякаш бързо бе забравена. Все още обаче тема е голямата депресия в Италия. Там петима души се самозапалиха през 2012 година. Един от тях пламна директно пред премиера Марио Монти. Друг пък се самозапали и се хвърли към кмета на градчето, в което живее. Самозапали се дори ръководител на отдел за защита на правата на потребителите. Фредерико Манци пламна пред сградата на телевизия “Раи” в знак на протест срещу финансовите акули, ограбили
спестяванията на милиони италианци, които най-вероятно ще останат и ненаказани.
спестяванията на милиони италианци, които най-вероятно ще останат и ненаказани.
Според доклада на “Лекари без граници” самозапалванията в Европа се правят най-често от мъже между 30 и 40 години. За България данните са, че в пламъци загиват доброволно хора, които в повечето случаи изразяват протест. Само 32% от тях имат психическо заболяване, останалите 68% от самозапалванията са по политически или икономически причини. Възрастта на хората факли у нас е между 30 и 39 години. В периода между 1983 и 1994 година у нас е имало 89 самозапалвания, като 31 от тях са завършили със смърт. Не се посочва обаче колко от тях са били по политически и колко по социални или семейни причини.
Шестимата самозапалили се тази година правят от България печален рекордьор в Европа
в този начин на самоубийство в знак на протест. В света най-много самозапалвания има в Индия, Шри Ланка, Египет и Иран. Там факлите обикновено са жени. Жени се подпалват и в Африка.
В Европа единствено в Гърция самозапалването е по-скоро женски начин на самоубийство.
в този начин на самоубийство в знак на протест. В света най-много самозапалвания има в Индия, Шри Ланка, Египет и Иран. Там факлите обикновено са жени. Жени се подпалват и в Африка.
В Европа единствено в Гърция самозапалването е по-скоро женски начин на самоубийство.
82-ма изгарят за една година в Англия и Уелс
B учебниците по психиатрия има цял раздел, посветен на една ужасяваща година. Годината на самозапалванията. Между 2 октомври 1978 г. и 1 октомври 1979 г. в Англия и Уелс се самозапалват 82-ма души! Статистиката иначе отрежда по 23 подобни случая годишно в тази част на Европа. Лекарите обявяват тази вълна за епидемичен феномен.
Само първото от тези самоубийства е политически протест. Затова и то е широко отразено, но като тъжен ефект от това се появява вълната от самоубийци имитатори. Самозапалват се предимно млади самотни мъже или възрастни самотни жени. Всички те имат психически проблеми или житейски трудности.
Само първото от тези самоубийства е политически протест. Затова и то е широко отразено, но като тъжен ефект от това се появява вълната от самоубийци имитатори. Самозапалват се предимно млади самотни мъже или възрастни самотни жени. Всички те имат психически проблеми или житейски трудности.
На 2 октомври 1978 г. 24-годишната австралийка Линет Филипс се самозапалва пред Двореца на нациите в Женева. Тя е експулсирана седмица по-рано от Лондон, където е опитала да се самозапали пред парламента. Линет е член на индийска секта, бореща се за нов ред в света, който да не се подчинява на политиката. Смъртта намира отзвук в цялата британска преса. Три дни по-късно пред двореца “Уиндзор” по подобен начин загива Памела Купър. Тя страда от диабет и прогнозата за развитието на болестта я отчайва. Последват още две самозапалвания в Лондон, а до края на месеца хората факли са вече 10. Всички те са отразени в медиите, а в резултат на това вълната се превръща в лавина. В следващите 12 месеца самозапалилите се са 89. 19 от тях се решават на тази смърт заради сериозни социални проблеми.
Дали медиите имат вина за епидемичното разпространение на самозапалванията през онази година, продължава да е спорно. Посочва се и т.нар. “Ефект на Вертер” по името на романа “Страданията на младия Вертер”. След като Гьоте публикува романа си през 1774 г., в който заради любовни терзания се самоубива главният герой, в Германия има вълна от самоубийства на млади мъже. Смята се, че самоубийците са били близо 100. Поради това през 1779 г. Лайпциг забранява книгата, наричайки я “препоръка за самоубийство”.
В последните 50 години в Европа случаите на самозапалвания отново излизат на дневен ред през бурната 1968 година. Студентските бунтове във Франция и Пражката пролет са две събития, белязали това време. Ришард Сивиец - баща на пет деца, първи се пали на публично място - в знак на протест срещу погрома над Пражката пролет. Той е поляк по националност. На следващата година - на 16 януари 1969 г., чешкият национален герой Ян Палах се залива с бензин и се самозапалва на Вацлавския площад в Прага.
Тръгва като горяща факла по улицата, но пада много скоро. Ватман успява да хвърли върху него палтото си и да загаси огъня, но е твърде късно. 20-годишният младеж има 85% изгаряния. Три дни по-късно след тежка агония умира на 19 януари 1969 г. Неговият драматичен протест е срещу нахлуването на войски от Варшавския договор в Чехословакия през август 1968 г., които разгромяват Пражката пролет. Месец след това - на 25 февруари, на същото място се самозапалва друг студент - Ян Заиц, на 19 г. През април 1969 г. в малкото градче Ихлава по същия начин - след като се самозапалва, загива и 40-годишният партиен функционер Евжен Плочек.
На същия Вацлавски площад в Прага преди десет години се запали 19-годишният Зденек Адамец. На 6 март 2003 г. той изгаря в знак на протест срещу американското нападение над Ирак. Бомбите над Багдад Адамец сравнява с военната намеса на танковете на Варшавския договор в Прага.
Капка Тодорова - Германия
24chasa.bg
