Касим Дал - комита или предател?

Валерия Велева, "Труд"

Касим Дал, най-верният досега човек на Доган, хвърли в шок партията си, посочвайки лидера си като предател на каузата на ДПС. И виновник за "тежкия вътрешнопартиен колапс и небивала изолация". В писмо до структурите Дал отправи не само остри политически упреци към "Председателя" за това, че яхва "безскрупулно властта и хората" в името на личното "материално обогатяване". Но му нанесе и сериозен морален удар, намеквайки, че и днес Доган е подвластен на агентурното си минало, че използва хората като "употребени салфетки" и че е превърнал екипа си в "мъжки секретарки".

За ДПС това означава само едно - война. Война между двама дългогодишни съратници, съидейници и съкилийници, между двама зрели мъже, израснали заедно от деца, които имат общи тайни, общи битки, общи победи и общи загуби. Двама мъже, които в общото си затворническо минало са били връзвани дори и в общи белезници. В тази война няма да има прошка. От нея зависи както бъдещето на ДПС, така и житейското и политическото битие на Дал и на Доган.

Какво ги изправи един срещу друг?

Коя е била онази 25-годишна заблуда, която едва сега отваря очите на Касим, както споменава той в писмото си?

"Аз съм мъжко момче и вярвах на мъжка дума. Но преди десетина месеца разбрах за какво става въпрос. Не бях чел досието на Доган, знаех, както всички останали, че е бил към ДС, но не знаех подробностите. Прочетох досието му. Кашони с доноси. И Доган се срина пред мен." Това е краткото признание пред "Труд" от вчера за нещо, което, вероятно, като камък е паднало в душата на Касим. Прозрението за "другото лице на Доган" е подействало като шок.

"Мозъкът ми не може да приеме това, което прочетох", споделил Дал с приятели. Странно защо е чакал 25 години, за да разбере "истината"? Или това е удобното оправдание, зад което сега прикрива лидерски амбиции? Вярно, конфликтът им тлее отдавна. Още от 1995-а.

Тогава за първи път мълчаливецът Касим призна, че "има упреци към авторитарния стил на председателя". Но никога не застана срещу него. Доган го извади от праха на провинцията през 1993-та и само с един телефон го настани в София. Апартамент, образование - за него и за децата му. Касим пристигна с пет лева в джоба си и след две години вече беше вторият. С всичките предимства и привилегии за този пост. Доган го направи свой близък и разчиташе, че ще му е задължен до гроб. Повери му партията.

Всички завиждаха на тандема в ДПС: Доган - мозъкът, Дал - моторът на изборните им успехи. Доган гледаше наляво, Касим беше приятел с десните. Това осигуряваше баланса.

Мълчалив, особняк, Касим не успя да се впише в бохемския живот на Доган и не стана част от личния му кръг. Вероятно някъде там се е пропукало и приятелството им. По устав двамата демонстрираха единство, но това не пречеше на Дал да недоволства от "политиката на лидера", от обкръжението му.

Осмелявал се е да пита колегите си в парламентарната група: "А ние кога ще си признаем грешките?"

В края на септември 2009-а, малко след изборите, когато ДПС постигна най-големия си успех за прехода - 610 000 гласа в урните, Дал изненадващо начерта тежко бъдеще: "за първи път ДПС е в почти пълна изолация".

Раздялата им дойде три месеца по-късно - на 11 януари 2010 г. Тогава Доган, под предлог че иска да обнови партията и да наложи нов имидж, разчисти цялото ръководство. Обвини Касим, че е допуснал "капсулиране на структурите", "деребейщина и превръщането на партията във фирма". И го посече. Вероятно е бил прав в обвиненията си. Но не проведоха онзи мъжки разговор, който двамата си дължат.

Казват, че Касим много се обидил. "Това бе голямата грешка на Доган. Може да се окаже и фатална", признават някои от първенците в партията.

Оттогава не си говорят. Касим ходи на заседанията на Централния съвет, стои половин час и си тръгва. Дистанцирал се е от всичко.

Година преди това, когато Доган заговори за оттегляне от политиката, някои виждаха в Дал потенциален негов наследник за върха, макар той никога да не е давал поводи за това. Но пък всички подчертават качествата му: Касим е автентичният депесар демократ, той познава структурите на ДПС човек по човек, той е обичаното момче на партията. Автентичен е и по произход - истински турчин. Автентична е била и битката му срещу "възродителите". И най-важното: издържал е на натиска на ДС. Е, няма стратегическото мислене на Доган, няма и неговия интелектуален капацитет, но е уважаван и ценен сред изселниците в Турция. Анкара показва, че на него държи. Това му създаде ореол сред електората, но и врагове в партията. Предимно в новото обкръжение на Доган. И те успяха да го настроят срещу Дал. Приказките "той ти взима партията", "внимавай, губиш влияние в структурите" легнаха по мярка на мнителността на Доган, особено след смъртта на Ахмед Емин. Дори успяха да му внушат, че Емин е продукт на Касим. В ужаса си, че му е подготвяно покушение чрез ръката на Емин, Доган възприе това като чиста монета.

На всичкото отгоре, когато миналата есен Ердоган дойде в София, поиска да се види с Дал, не с Доган. 90-минутният разговор бе достатъчен знак, че Анкара е обърнала гръб на Доган. Може да е имало и други такива разговори. А това не се прощава.

Какво следва оттук нататък?

Дал вече няма път назад. Дали правилно си е разчел силите, предстои да видим. Няма да прави паралелни структури, няма да създава ДПС 2 - знае, че това е пагубно. Целта му е да си върне партията: "Аз съм турчин, турците в България имат само една партия - ДПС, и тя ще се промени - със или без Доган!" Казват, че със зъби и нокти ще се бори партията да се освободи от Доган. Как ще стане това? С работа отвътре. Първото сражение ще е на местните избори. Може да извади свои кандидати, което няма как да не разцепи гласовете на ДПС. И Доган ще е прав да му противостои с всички средства.

Ще го питат за фирми, за проекти, за мерцедеса, за имоти по морето. Касим е длъжен да даде отговор. Още когато го отстраняваше, Доган намекна, че Дал е икономизирал позициите си в партията. Ще го посочат и като предател, тръгнал да цепи партията в тежки времена. И това е вярно. Защото на мнозина,първо ще им се наложи да избират между лоялност към лидер и привързаност към съпартиец, когото обичат. Второ, ДПС едва ли някога ще постигне изборните резултати, които е имало досега. Вероятно за първи път и президентът на България няма да бъде избран с гласовете на ДПС. И виновният ще е Касим Дал.

Касим за себе си: Затворът не ме пречупи
- Затворът не успя да пречупи нищо в мен. Научи ме да търпя несгодите. С Ахмед ни връзваха заедно с белезници. Ако не бях в затвора, сега нямаше да съм в политиката. Може би щях да съм един добър историк.

- Като че ли имам комитска кръв. Никога не приех "възроденото" си име. И на никого няма да го кажа. За мен то не съществува. Това ми коства много карцери.

- Не съм лесен. Някои казват, че съм инат, други - че съм с характер. Мразя лъжата. Остър камък съм. Но съм и романтичен, всяко красиво нещо може да ме размекне.

- Простил съм за предателствата - с чиста съвест съм. Понякога ми се иска да видя килия 33 на "Развигор" или килията ми в Бобов дол

- Болно ми е, че най-омърсените хора почват да цапат другите. Едно научих - с отмъстителност и със злоба политика не се прави.

- Обичам стиховете на Ботев. И ги рецитирам.

- Прекланям се пред Левски.

27 януари 2001 г. " По пантофи" пред в. "Труд"

13012011