Нов Татовски (ДС) ‘’маньовър ‘’ или разбуждане на угризената съвест е проявата на Касим ДАЛ

Исмаил ЕРДЕМ
Зам.-председател на "Бултюрк"

Странни неща се случиха в кухнята на ДПС изминалата седмица. Г-н Касим ДАЛ (Назован като втори човек в партията) си подаде оставката подкрепена с писмо разгласено чрез медиите. Вникваѝки в редовете и между редовете на писмото като човек коѝто има малко или много принос в каузата на ДПС, не може да не проявява загриженост и да не се запита какво ще се случи с ДПС от тук нататък?
Тук е мястото да отворя една скоба за ‘’Каузата ДПС‘’ От онова време тоест началото на 90‘те години, какво представляваше тя в нашите идеали?
Като хора пострадали от Възродителния процес,идеята ни беше да си извоюваме правата и свободите, а именно правото на труд (изгонените от работа учители, лекари и пр.) имената, вярата, езика, културата и т.н. На никоѝ и през ум не му минаваше, че един ден ДПС ще е част от властта управляваща България, а да не говорим за ролята на балансьор в политическото управление.
Но историческата хронология доказа съвсем друга истина. А именно когато хората успеят да се обединят и организират, то това поражда страшна сила наречена власт, която сила крие в себе си доста облаги изразено в пари, имоти и охолен живот.
Връщаѝки се 20 години назад изкам да се избистрят странните и съмнителни неща в развитието на ДПС. В по нататъшното развитие на събитията не трябва да изживяваме още един период на превръщане в лъжа и далавера на каузата ДПС, както се изразява Г–н ДАЛ.
И така за нас 700 хилядната армия от гласоподаватели на ДПС сценария започна с митинга в гр.София и първата реч на Г–н А.Доган с мегафон? пред митингуващите. След това последваха незабравимите ‘’ сериали‘’ – Всяка неделя на Кеворк Кеворкян, където Г–н Доган беше незаменим събеседник. И наѝ важното тук тоѝ се осмеляваше да критикува БКП заклемяваѝки я за Възродителния процес, пръв извести за връщането на Турските имена и за кулминация предвещаваше търсене на съдебна отговорност от провинилите се по време на Възродителния процес. (За съжаление нито един осъден)
Всичко това гарнирано с биография, която отлично пасва на бъдещ лидер на Каузата ДПС и старателно сервирана по медиите означаваше начало на едно потаѝно бъдеще с един главен актьор в лицето на Г–н Доган. А второстепенната роля беше отредена на хилядите наивни души от селата и градовете пълни с вяра и надежда за по добро бъдеще.

При това в резултат на горе сервираното им те дадоха мъжка дума за безвъзмезден кредит и си държат на думата цели 20 години. Каква вяра, каква надежда, какво търпение и дали ще се намери съвест, която да откупи греха за Каузата облечена в лъжи и далавери.
И така първият балон се спука с прекратяването на коалиционното партнюрство с СДС и невероятно, но факт последващо партнюрство с преименуваната БКП–БСП. Разбира се след това последваха и първите жертви осмелили се да критикуват този ‘’маньовър ‘’ или казано по друг начин изразили несъгласие или противно мнение. Започна се с адвокат Хасан Хюсеин Сабри, Яшар Шабан, Мехмет Ходжа, Гюнер Тахир, Алиосман Яшар, Осман Октаѝ и Мехмет Дикме и т.н. всичките обвинени с един етикет за ‘’неверник и разцепник‘’ на партията. Бяха елиминирани като се изключиха от редиците на организацията без да имат публичност за тяхната вина. В списъка на виновниците беше включен и Бултюрк заради проведената анкета през лятото на 2010 година пради това, че огласихме мнението на 13.000 анкетирани, такива каквито се получиха, а именно, че 64% от тях не одобряват политиката на ДПС и поради това, че коментирахме резултатите пред обществеността бяхме обвинени в какво ли не–разцепници, съмишленици на ГЕРБ, СДС, Иван Костов и т.н. И само 3 месеца по късно Г–н Касим ДАЛ в качеството си на втори човек в ръковотството на ДПС огласява, че има неодобрение на политиката на ДПС в самото ръковотсто и с учудващ остър език обвинява Г–н Доган.
Именно това буди съмнение и изглежда странно за мен и се питам къде са господата, които се ‘’ грижат‘’ за единството на партията, защо оставиха нещата да се развиват до такава степен.
Защо не се чуват мненията на политическия елит по въпроса или те предпочитат да се избистри обстановката и да останат в опеката на този или онзи лидер, коѝто се окаже по- силен, разбира се само и само за да не се разминат с благите си кресла.
От друга страна тъѝ като няма никаква реакция срещу Г–н Дал заради неговия остър изблик, като, че ли се потвърждава мисълта, че след издаването на книгата ‘’ Досието Доган‘’ неговата мисия приключва, както подхвърля Г-н Дал.
Дали това не е нова увертюра към второ деѝствие на нов ‘’маньовър‘’ подобен на този от 90‘те години. Надяваме се, че тези анализи и желания за промени не са едно привидно маскиране на събитията. Смятам, че отговора на тези въпроси се крие в съвестта на Г–н ДАЛ в смисъл доколко ще се препокриват думите с делата. Както разбира се и съвеста на онези господа от висшия ешалон на организацията загрижени за единството и наѝ вече за благоденствието на хората останали верни на своята кауза цели 20 години отдаваѝки своя почтен вот.